Как диетата влияе на чревния микробиом

За никого не е тайна, че чревният ни микробиом може да повлияе на физическото и психическото ни здраве по много начини. Но какъв е най-добрият начин да го поддържаме? Има ли една-единствена диета, която е най-добра? Сега проучване разглежда биологични проби от над 21 000 души, за да разбере това, като разкрива ключови разлики между хранителните предпочитания и че има едно нещо, към което всички можем да се стремим, за да подобрим здравето на червата си.

„Следването на диети, които включват или изключват основни групи храни като месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци, оставя своя отпечатък върху чревния микробиом, който характеризирахме тук, като използвахме интегрирана, многонационална метагеномна кохорта с безпрецедентен размер (21 561 лица), които сами споделят модела си на хранене“, пишат авторите.

„Открихме солидни конфигурации на микробиома за вегани, вегетарианци и всеядни с няколко характерни микроби, които потвърждават и разширяват няколко предишни открития.“

Изследователите откриват, че въпреки че участниците вегани и вегетарианци са имали по-здравословен хранителен режим от всеядните, изследваните всеядни са имали по-висока степен на разнообразие на чревния микробиом. Звучи като победа за всеядните, с изключение на това, че само по себе си това разнообразие не е надеждна мярка за това колко здрав е този микробиом – защото различните бактерии оказват различно влияние върху червата ни и по-общото ни здраве, а не всички са добри.

Изглежда, че всеки модел на хранене има уникална микробна палитра. Чревните микробиоми на всеядните съдържат по-високи нива на бактерии, които са свързани с храносмилането на месото, включително Alistipes putredinis. Повишеното им разнообразие обаче включва и бактерии като Ruminococcus torques и Bilophila wadsworthia – които според изследователите са свързани с повишен риск от заболявания като възпаления на червата, сърдечни проблеми и някои видове рак.

Веганите имат много бактерии, които са от решаващо значение за ферментацията на фибрите, някои от които допринасят за образуването на късоверижни мастни киселини като бутират. Такива бактерии могат да бъдат полезни за намаляване на възпаленията, както и да допринесат за здравословния метаболизъм и функцията на имунната система.

Що се отнася до вегетарианците и веганите, изглежда, че ключовата разлика тук се свежда до млечните продукти, тъй като вегетарианците имат повече Streptococcus thermophilus в микробиома си. Тази бактерия се използва при производството на кисело мляко и може да повлияе на някои токсини в червата.

И все пак, макар че проучването разглежда различни хранителни предпочитания, един от основните изводи от него се отнася точно за тези 3 групи – на всеядните, вегетарианците и веганите – тъй като е установено, че качеството на храненето наистина е водещо, когато става въпрос за благоприятен състав на микробиома.

„Наблюдавахме, че количеството и разнообразието на растителните храни имат много положително въздействие върху микробиома“, казва в изявление авторът на изследването Никола Сегата. „Избягването на месо или млечни продукти не е задължително да има положителен ефект, освен ако не е съпроводено с разнообразие от качествени продукти на растителна основа.“

„От гледна точка на микробиома това, което можем да препоръчаме като цяло, е, че е важно да се консумират много храни на растителна основа, особено такива, богати на фибри. И че разнообразието от храни е важно.“