Изригването на вулкана в Тонга е по-мощно от атомна бомба, според НАСА
Вулканичното изригване, което разтърси южно-тихоокеанското кралство Тонга по-рано този месец, е било стотици пъти по-мощно от атомната бомба, която Съединените щати хвърлят над Хирошима по време на Втората световна война, според анализ на учени от НАСА.
„Това е предварителната оценка, но смятаме, че количеството енергия, освободено от изригването, е било еквивалентно на някъде между 4 до 18 мегатона тротил“, казва Джим Гарвин, главен учен в Центъра за космически полети на НАСА, пред Earth Observatory – блога на космическата агенция.
За сравнение, учени от НАСА изчисляват, че изригването на планината Сейнт Хелънс през 1980 г. освобождава 24 мегатона енергия, според Реа Могул и Алекс Стамбо от CNN. Неотдавнашното събитие в Тонга е най-мощното вулканично изригване на Земята от повече от 30 години, след това на планината Пинатубо през 1991 г., казва вулканологът от университета в Окланд Шейн Кронин пред Ким Муди от Радио Нова Зеландия.
Изригването на вулкана Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай изпрати огромно количество пепел и водна пара на 40 километра в атмосферата и генерира почти 15-метрови вълни цунами, които удариха части от главния остров на Тонга, а взривът му развълнува целия океан. Прекъснат е и интернет кабела на нацията, което спира комуникацията с отдалечения архипелаг.
За да изчислят силата на събитието, учените използват комбинация от сателитни изображения и наземни проучвания, съобщава Брандън Спектор за Live Science. Изследователите вземат предвид редица доказателства, включително количеството скала, която е отстранено по време на експлозията, както и височината и размера на облака.
Вулканичният остров Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай някога е бил на две отделни части, но изригване през 2015 г. ги съединява. Малките изригвания в края на декември 2021 г. всъщност добавят повече земя към островите, преди вулканът да утихне за около седмица.
Тогава изригването в ранните сутрешни часове на 14 януари е толкова мощно, че заличава новата земя, заедно с големи части от двата по-стари острова, обяснява вулканологът Ед Венцке от Глобалната програма за вулканизъм на Smithsonian. Останалите острови образуват горния връх на подводния вулкан, който се издига на повече от миля от морското дъно и се простира на 20 километра широчина. Показателно е, че взривът оставя главния изригващ отвор потопен под вода – може би само в плитък басейн, но достатъчно дълбок, за да направи експлозията на 15 януари още по-мощна.
„Когато пулсът на магмата пробива сега подводната повърхност, тя е в непосредствен контакт с морската вода, предизвиквайки очевидно огромна парна експлозия“, казва Венцке.
Една от причините за размера на облака от взрива е взаимодействието между горещата магма и морска вода, което причинява силни избухвания на пара. Този тип хидромагматични изригвания, които се случват в плитки морета или езера, са категоризирани като „съртсейски“.
Съртсейско вулканично изригване: 1 – Облак от водна пара, 2 – Пепел от тип Съртсей, 3 – Кратер, 4 – Вода, 5 – Конус, 6 – Слоеве, 7 – Канал, 8 – Магмена камера, 9 – Дайка
„Някои от моите колеги по вулканология смятат, че този тип събития заслужават собствено обозначение“, каза Гарвин в изявление. „Засега неофициално го наричаме „ултра-съртсейско“ изригване.
За разлика от изригването на връх Пинатубо, което изхвърля пепел и дим в продължение на часове, изригването в Тонга продължава по-малко от час, според Джеф Бръмфийл от NPR. Експертите не смятат, че взривът ще причини някакви макар и краткосрочни промени в климата, както някои други вулканични изригвания в миналото.
След експлозията по-голямата част от жителите на Тонга са засегнати от падащата пепел, а трима души са убити при цунамито. Малките прахови частици, изхвърлени във въздуха, продължават да представляват риск за здравето на повече от 100 000 жители на Тонга, тъй като вдишването на дим и пепел могат да възпалят и увредят сърдечната и белодробната тъкан и да раздразнят очите и кожата.
Поради риска от разпространение на Covid-19, Тонга поиска хуманитарната дейност да се извършва от местни жители чрез групи като Червения кръст, а не от чуждестранни работници.
