Историята на древната слонска птица
В зенита на съществуването си слонската птицата (или Воромпатра) със сигурност е гледка за гледане. Обикалящ африканския остров Мадагаскар, Aepyornis maximus се смята за най-тежката птица, бродила по планетата ни.
Но дълго време много хора се съмняват в самото съществуване на птицата слон, тъй като те често са обект на истории, които звучат твърде фантастични, за да са истина – приказки, разказвани от френски благородници, и обекти на рисунки, които приличат на научна фантастика.
Oказва сее обаче, те са (били) съвсем реални – но местообитанията им са толкова категорично унищожени, че видът изчезва от през 1100 г. пр. н. е.
Това е историята на слонската птица, чието изчезване поради човешката дейност служи като предупредителен пример за всички нас.
С конусовидни човки и масивни тела на върха на къси тънки крака с три пръста, слонската птица на пръв поглед прилича на щраус – макар и наистина гигантски. Етимологично обаче те са били по-близо до малката птица киви в Нова Зеландия, отколкото до щраусите, според списанието за палеобиология Capeia.
Aepyornis maximus се развива на остров Мадагаскар и, разбира се, поради огромния си размер не може да лети. Макар да не е ясно с какво са се прехранвали, предполага се, че са имали растителна диета като техните далечни миниатюрни братовчеди.
Останките от птицата са идентифицирани за първи път от френския колониален комендант Етиен дьо Флакур (1607-1660), който живее в Мадагаскар по това време. Но чак през 19 век един друг френцузин, зоологът Изидор Жофроа Сен-Илер, ще опише животното за първи път.
Според Сен-Илер птицата може да достигне над 3 метра височина и може да тежи до 1 тон, когато е напълно пораснала. Нещо повече, яйцата й също са доста масивни: напълно развито яйце може на височина да достигне 30 сантиметра и над 20 сантиметра широчина.
Накратко, това са масивни – но и нежни – сухоземни създания, които си живуркат на малък остров край бреговете на Африка в продължение на хиляди години.
Но какво се обърква?
Просто казано, най-вероятно човешкото поведение е причината за изчезването на могъщата воромпатра.
Доклад на BBC, публикуван през 2018 г., разкрива, че в продължение на хиляди години хората и други диви животни са живели заедно в относителна хармония на остров Мадагаскар. Но това се променя преди около хиляда години, когато хората започват да ловуват птици заради месото им.
Нещо повече, яйцата им също са цел, като често масивните им черупки са използвани за купи. И този лов, съчетан с нарастващата промяна на климата, която се случва приблизително по същото време, и рязката промяна в растителността, която поддържа птиците живи, довежда до изчезването им.
Така до 1100 г. пр. н. е. слонската птицата вече я няма.
И все пак д-р Джеймс Хансфорд, учен от Zoological Society London, казва пред BBC, че изчезването на птиците дава представа за бъдещи усилия за опазването на други видове.
„Хората изглежда са съжителствали с тези и други животни видове, които вече са изчезнали, повече от 9000 години, очевидно с ограничено отрицателно въздействие върху биоразнообразието през по-голямата част от този период“, казва той пред изданието.
Но може ли днес новите технологии да върнат птицата слон към живота?
Додо
Благодарение на филми като „Джурасик парк“, предприемчиви млади учени – както професионални академици, така и аматьори любители на науката – спекулират, че могат и може би трябва да възкресят отдавна изчезналата слонска птица. Материал от 2022 г. на Virgin Radio в Обединеното кралство разкрива, че учените са на път да върнат отдавна изчезналото додо.
Но възможно ли е въобще такова нещо? Изглежда, че да. Има обаче някои ограничения, разбира се, за технологията: животните, които са били мъртви от милиони години – като динозаврите, например – не могат да бъдат върнати към живот. Тяхната ДНК е просто твърде деградирала от околната среда и излагането на елементите.
Птицата слон обаче може да се класира идеално за възстановяване – въпреки че ученият Бет Шапиро посочва, че има етични и екологични опасения около технологията.
„С нарастването на човешката популация става все по-голямо предизвикателство да се намерят места на нашата планета, които не са повлияни по някакъв начин от човешката дейност“, казва тя пред списание Smithsonian.
„Преустановяването на изчезването може да не е отговорът на кризата с биоразнообразието, пред която сме изправени днес, но технологиите, които се разработват в тази посока, може да се превърнат в мощни нови инструменти“, продължава тя. „Можем да предоставим на застрашените животни малко геномна помощ, за да могат да оцелеят в свят, който се променя твърде бързо, за естествените еволюционни процеси.“
Засега всичко, което остава от птицата, са някои вкаменени кости и останки от техните огромни яйца – някои от които са продадени на търг за 100 000 долара.
