Бъркането в носа повишава риска от Алцхаймер
Бактерията Chlamydia pneumoniae може да зарази централната нервна система. При мишки е установено, че предизвиква реакции, съвпадащи с тези, наблюдавани при хора с болестта на Алцхаймер – по-конкретно натрупването на плаки, направени от протеина амилоид бета, които са основният начин, по който болестта на Алцхаймер се разграничава от другите форми на деменция.
Въпреки че хламидиозата обикновено се смята за инфекция, предавана по полов път, C. trachomatis (полово предаваният вид) е само една от голям род бактерии, който заразява много животни на различни и често много болезнени места. Както подсказва името му, C. pneumoniae е основно инфекция на дихателните пътища и носа – но възможността да стигне оттам до мозъка е това, което наистина тревожи учените.
Професор Джеймс Джон от австралийския университет Грифит заразява мишки с C. pneumoniae и открива, че носът на мишката е ключов път към инфекция на мозъка.
„Ние сме първите, които показаха, че Chlamydia pneumoniae може да отиде директно в носа и оттам в мозъка, където може да предизвика патологии, които приличат на болестта на Алцхаймер“, казва Джон в изявление. „Видяхме това да се случва в тестове с мишки и доказателствата сочат, че това може да се случи и при хората.“
Бактерията Chlamydia pneumoniae (зелена) в мозъка на мишка и заобиколена от бета амилоиден
Бактерията Chlamydia pneumoniae (зеленото) в мозъка на мишка, заобиколена от бета амилоиден пептид – идентифициращият белег на болестта на Алцхаймер (червеното). Връзката между бактерията и болестта на Алцхаймер е известна от дълго време, но въпросът е как тя попада в мозъка.
Проф. Джон признава, че работата се нуждае от тестове с хора, въпреки че може да е трудно те да се проведат по същия начин. Фактът обаче, че ДНК на C. pneumoniae е открита в послесмъртните мозъци на 90% от пациентите с късна деменция, но същевременно само при шепа хора, които са починали по други причини, е малко вероятно да е съвпадение.
Междувременно данните от мишките са тревожни, защото бактерията успява да се разпространи от носовете им до обонятелните нерви и мозъка в рамките на 72 часа. А пътищата, свързани с болестта на Алцхаймер, са нарушени в рамките на 7-28 дни след въвеждането на бактерията.
Ако и при хората е така, ние разчитаме на вътрешната обвивка на носа да спре бактериите да се разпространяват нагоре по обонятелния ни нерв към мозъка. Увреждането на този слой при мишките увеличава бактериалното разпространение към периферните нерви и обонятелната луковица.
„Да си бръкнеш в носа и/или да скубеш космите в него не е добра идея“, казва Джон. „Не искаме по никакъв начин да повреждаме вътрешността на носа си, а чопленето и скубането могат да направят точно това.“
Лоши новини за животното ай-ай, за което наскоро бе установено, че си пъха извънредно дългите пръсти по-дълбоко в носа от който и да е медик с тампон за ковид тест.
Болестта на Алцхаймер не е единствената причина да се притесняваме от C. pneumoniae. Въпреки че причинява само 5-20% от случаите на пневмония, бактерията се свързва с астма и има доказателства, че повишава риска от рак на белия дроб. Работата на Джон не е първият път, в който тя се свързва, макар и условно, и със заболявания на централната нервна система. Наличието на C. pneumoniae в гръбначно-мозъчната течност на пациенти с множествена склероза е в много по-високи нива, отколкото при здрави хора,. Това показва възможността тя да е спусъкът, който кара имунната система да атакува нервната система.
Социалното неодобрение на бъркането в носа може да помогне да не се заразяваме. Но същевременно пък неодобрението на видимото окосмяване от човката ни може да бъде по-малко полезно от гледна точка на еволюцията.
