Защо създателят на Енигма не взима и стотинка за своята машина
Науката крие всички отговори, които може да търсите. Религията може да дава надежда, но ако искате да намерите решения на някои по-основни проблеми, тогава молбите най-вероятно ще се намалят за сметка на работата и изследванията. Поне в това вярват много от учените – атеисти, но пък нека не забравяме, че Нютон не само заявява, че всичко постигнато е благодарение на Бог, но и до последния си ден спазва някои от основните мирянски практики.
Историята на науката, тя може да е място, където остават само победителите. Веднага ще ви дадем пример: знаете ли кой е Алън Тюринг? Най-вероятно да, но в случай, че не сте запознати, това е така нареченият „Баща на компютъра“, макар и Джон Атанасов да е на друго мнение, също така е човекът, който успява да спечели войната, но ако не обръщаме внимание на полските учени, които разработват същата идея и компютър за разбиването на Енигма.
А знаете ли кой е създателят на Енигма? Защо той е неизвестен, макар и това да е човекът, който успява да постави целия свят на колене, защото неговите съобщения дълго време се оказват не просто непробиваеми, а невъзможни. Кой е създателят на Енигма? И защо никой не го познава? Истината е, че лицето, което успява да създаде немската криптиращата машина, така и не успява да види какво постига тя. Артър Шербиус е роден на 30 октомври 1878 г. във Франкфурт на Майн. Неговият баща е бизнесмен и му осигурява доста добро детство, както и образование. Когато завършва средното си образование, Артър заминава в Мюнхен, където получава инженерна диплома по електротехника, а след това учи в университета Лайбниц в Хановер и се дипломира през 1903 г.
След това пише своята дисертация на тема „Конструкция на индиректна водна турбина“. За този труд получава докторска степен. Демонстрирайки своя талант и отдаденост в науката, Шербиус е поканен да работи в редица немски и швейцарски фирми. И през 1918 г. решава, че е време да създаде своя собствена фирма – Шербиус и Ритер. Именно в нея създава редица изобретения като асинхронни мотори, електрически възглавници, керамични затоплящи се части. Пише още едно изследване относно принципа на работа на асинхроничните двигатели. През 1918 г. отива в патентното бюро, за да даде своя принос за създаването на роторни кабелни колела и по-късно неговият труд става основата на роторната машина или бъдещата криптираща машина.
Истината обаче е, че Артър представя своята машина наречена Модел А много преди войната. Единственият проблем е, че е повече от огромна и тежи около 50 килограма. Осъзнавайки, че технологията е значително по-голяма и няма да получи никакво признание, започва да я подобрява, докато окончателната версия не е най-накрая превърната в компактен модел, който може да се пренася като пишеща машина в дървен сандък. Избира името Енигма от гръцкото – „гатанка“.
За съжаление, дори тази версия не е чак такъв успех. Тя продължава да е твърде тежка, принтиращите механизми създават проблеми и за пореден път, след като теглото най-накрая е свалено до 10 килограма, добавено е упътване за работа и отново напомняме, че машината се е предлагала на пощенски конгрес, защото така или иначе Артър вярвал, че ще успее да запали някои читатели да си изпращат криптирани писма, дори не е подозирал, че един ден ще се превърне в уред за всекидневна комуникация между различните военни частици.
На въпросния конгрес през 1924 г. ще открием, че почитателите не са просто обикновено комерсиални фенове на писменото слово, но и дипломати, различни политици и военен персонал. Най-забавното е, че на въпросното изложение присъстват представители от няколко страни и ако някой се е досетил, че може да закупи машината, най-вероятно войната щеше да има друго лице. Сред купувачите е и немската армия, която в последствие модифицира творението на Артър. Впрочем военноморските сили обаче използват една версия, докато армията използва друга.
По непотвърдени данни, количеството им е около 100 000. От тези 100 000 едва 3 са били заловени от противника. Като тази, която достига до Великобритания е изнесена именно от Полша. До тук можем да вярваме, че Артър е станал много богат, особено след като инфлацията в Германия е повече от жестока и мнозина губят всичко, което някога са притежавали. Нека не забравяме и онази снимка от немско домакинство, в което малки деца строят къща от банкноти, а тяхната себестойност е нулева. Артър също се опитва да задържи компанията си на повърхността, но през по-голямата част от времето мизерства и се надява, че знанията и творението ще дадат евентуално някакъв резултат.
Надеждата идва през 1928 г. със стабилизирането на фирмата му. Капиталът се увеличава значително и старите загуби се изплащат. За жалост изобретателят може да се радва на охолство само една година, през следващата е убит в автомобилна катастрофа. Немският учен не взима и стотинка от Енигма, неговите пари идват от други изобретения, защото немската армия все още е била ограничена и няма право да я поддържа. Кой прибира парите?
Това е заслуга на немския шпионин Ханс Тило Шмид. Неговата задача е да проникне във фирмата и да открие документите и други записки на инженера. Дори и той не смята да печели от немската армия, а директно търгува с информацията, като прави копия и ги продава на френското разузнаване през 30-те години на миналия век, печалбата му по това време е около 20 000 долара в днешни пари, а всеки един документ се предава на ръка, като в замяна той прибира парите.
Когато фирмата е прекръстена, Рудолф и Елсбет успяват да спечелят сериозни приходи, но без да направят нито една иновация, всичко получено и завоювано е трудът на починалия предишен собственик. Онези, които успяват в последствие да запазят или да се докопат до криптиращи машини и ги запазват в работещо състояние, започват да ги продават години по-късно. През 2015 г. на търг машина от немската флота с четири ротора е продадена за сумата от 235 000 долара, а една година по-късно още една е продадена за 463 000 долара. Днес малцина знаят историята на Артър Шербиус, макар и той да създава инструмент, който дълго време се превръща в най-добрия вестоносец на армията.
Снимка: Wikipedia
