Рой Чапман Андрюс – истинският Индиана Джоунс

На снимката горе може лесно да сбъркаме Андрюс с Индиана Джоунс. Всъщност животът на Рой Чапман Андрюс действително прилича на филм за Индиана Джоунс, само че без нацистите. И това не е изненада, тъй като широко се спекулира, че именно на него е базиран целият образ на Джоунс. (Въпреки че никой от хората, свързани по някакъв начин с филмите, не е потвърждавал официално това и мнозина смятат, че връзката е косвена, защото Андрюс вдъхновява не конкретен образ, а целия модел на приключенеца във филмите от 40-те и 50-те години на миналия век, което от своя страна повлиява и на Лукас, когато създава своя персонаж).

Рой Чапман Андрюс

Роден на 26 януари 1884 г. в Белойт, Уисконсин, очарованието на Андрюс към природата започва още когато е малко дете. По-късно, в „This Business of Exploring“, той пише: „Роден съм, за да бъда изследовател… Никога не е имало някакво решение за вземане, някакво колебание. Не бих могъл да правя нищо друго и да бъда щастлив.“ Той прекарва детството си в скитане из природата на Уисконсин, изследвайки всичко – от гората до водите. Развива уменията си като стрелец и използва парите, спечелени от това хоби, за да плати за образованието си в колежа Белио.

След това започва кариера в Американския природонаучен музей в Ню Йорк… като чистач. Докато мете пода на отдела по препариране, той донася и няколко животни, които сам е препарирал, да се изложат за показване. През следващите няколко години бавно, но сигурно се издига в музея, докато същевременно работи и по магистърската си степен по териология (наука за бозайниците).

Северен черен кит, наричан още Байрдов клюномуцунест кит

Големият му пробив идва през 1908 г., когато е поканен от музея да пътува по света, за да изучава китове. Андрюс веднага приема предложението и прекарва следващите 8 години по борда на различни китоловни кораби. С тях обикаля земното кълбо два пъти като особено се интересува от клюномуцунестите китове, но те, оказва се, не се интересуват особено от него и го избягват. По-късно той намира скелет на такъв вид кит в колекцията на Природонаучния музей го кръщава Mesoplodon bowdoini – на човека, който финансира експедицията му.

Докато беше из океаните, както и в последвалите му експедиции, Андрюс се има няколко животозастрашаващи ситуации (което може би се очаква в живота на един изследовател/авантюрист от тази епоха и човек, често сравняван с Индиана Джоунс). В „On the Trail of Ancient Man“ Андрюс казва за срещите си със смъртта:

През [първите ми] петнадесет години [на полева работа] мога да си спомня само десет пъти, когато действително за малко щях да умра. Два бяха от удавяне във тайфуни, един беше, когато лодката ни беше нападната от ранен кит, веднъж съпругата ми и аз бяхме почти изядени от диви кучета, веднъж бяхме в голяма опасност заради едни фанатични свещеници, два пъти паднах от едни скали и ми се размина на косъм, веднъж почти бях хванат от огромен питон и два пъти щяха да ме убият бандити.

Първата съпруга на Андрюс, Ивет, храни малко мече, 1917

Но не китовете направиха Андрюс световно известен. Това стана на едно пътуване до пустинята Гоби.

През 1922 г. Андрюс провежда първата си експедиция в суровата пустиня Гоби. Основните цели са да се картографира районът и да се вземат вкаменелости и живи същества, с които евентуално да докажат теорията на директора на музея, че целият живот произтича от Централна Азия.

По време на експедицията Андрюс използва и камили, и автомобили, за да пътува през пустинята – странно съчетание, а заради ползването на автомобили в пустинята го наричат „глупак“, но в крайна сметка те му вършат работа. Между 1922 и 1930 г. Андрюс и неговият екип правят пет различни експедиции в региона.

В пустинята Гоби, „докато палеонтологът му използваше четка с косми от камила, Андрюс копаеше направо с кирката“. Но в този случай неговите научнo-каубойски методи работеха – екипът му намери страхотни съкровища: големи и малки вкаменелости на динозаври, череп на ранен бозайник и най-важното – гнездо от яйца на динозаври – първото намерено в света.

Експедицията взема общо 25 динозавърски яйца и ги занася успешно, без жертви, в музея. Рой по-късно продава едно от тях на търг, за да помогне с финансирането на още пътувания. Яйцето е продадено за 5000 долара (около 64 700 долара днес) на г-н Колгейт, но търгът също така набира и над 50 000 долара от дарения. Хората искат да видят каква друга чудеса на природна се крият в пустинята Гоби.

Пейзаж от пустинята Гоби

Но откриването на нови видове динозаври и техните гнезда не е единственото приключение, в което Андрюс и екипът му участват. Един ден, докато Андрюс върви по стръмен, криволичещ път, той вижда група бандити с коне и пушки, които го чакат в подножието на хълма, от който слиза. Андрюс не можа да се върне нагоре по склона, защото няма място да се обърне, но не можеше и да остави бандитите да вземат находките, които бе намерил. И така, какво направи? По истински Индиана Джоунс тертип той реши, че най-добрият ход е да премине с голяма скорост направо през въоръжените мъже.

Конете на бандитите изпадат в паника – три от тях хукват да бягат, докато ездачите им едвам се задържат отгоре, а Андрюс се изправи пред четвъртия, вади пистолета си и стреля по шапката на ездача му, при което конят се втурна след останалите. Очевидно Рой можеше лесно да убие човека – но да стреля по шапката беше „твърде голямо изкушение, за да устоя“.

Една нощ пък, смъртоносни змии проникват в целият лагер! Те бяха семейство отровни гърмящи змии – не най-дружелюбния вид – и след като някой вдига паника и събужда всички, настава борба между влечуги и хора. В мелето са убити общо 47 змии. Що се отнася до Андрюс, в края на вечерта той случайно стъпва върху нещо дълго и меко близо до леглото му и изкрещява. Оказа се обаче, че е просто въже, а не змия. За щастие на експедицията, всички посрещат сутринта невредими (освен може би гордостта на Андрюс) – защото по-хладните температури означаваха, че змиите не са във върхова форма.

За съжаление през 1930 г. пустинята Гоби вече е недостъпна за изследване. Голямата депресия затрудни набирането на средствата, необходими за подобно пътуване, а районът скоро е превзет от комунистите, което означава, че посетителите от запада като цяло не са желани.

Това обаче не беше краят за Андрюс. През 1934 г. той става директор на Американския природонаучен музей – доста голяма стъпка за един чистач. Той също е i президент на клуб „Изследовател“ в Ню Йорк от 1931 до 1934 г., в който първоначално се присъединява през 1908 г. Пенсионира се през 1942 г. и живее в Калифорния до смъртта си през 1960г.