Нийл МакКоли и Чък Адамс бяха вдъхновението за филма „Жега“ – Майкъл Ман само разказа историята
В киното се ражда по един шедьовър от всеки велик режисьор. Останалите копират идеята, но никога не успяват да стигнат толкова близо, колкото им се иска. През 90-те години Майкъл Ман ще изненада публиката с един невиждан актьорски състав. За първи път на сцената ще се срещнат Ал Пачино и Робърт Де Ниро.
Двамата са успели да спечелят милиони, но когато сценарият на „Жега“ се озовава пред тях, киното никога повече няма да бъде същото. Ман също ще вдигне летвата до ниво, което никой друг не е достигал. „Жега“ се превръща в легенда и през годините ще има дори опити за повтаряне на показваните банкови обири от филма. Някои бяха успешни, други не толкова. Единственият въпрос в този случай е: от кого се вдъхновява Ман за създаването на този филм?
Всичко ново и красиво, както казват мъдрите хора, е добре забравено старо. Вдъхновението има и име – Нийл МакКоли. Това е един от най-профилираните банкови обирджии, чийто живот става известен на 25 март 1964 г. През целият си живот е работил само две официални работи, преди да открие, че банковата система има редица проблеми и може да бъде обирана и от лаик с пистолет. През целият си живот на свобода, Нийл ще успее да се извиси до възможно най-високото криминално ниво. Ето защо полицията ангажира и детектив на име Чък Адамс.
Преди последния удар на 25 март, двамата се срещат в близкото кафене. Чък е успял да опознае цялата банда на Нийл и много добре разбира мащабите на работа. Последният обир във филма е насочен към банка, но истинската история показва, че Нейл и екипът му са подготвени да ударят магазин, за който имат информация, че в този ден ще осребрява всички поръчки, направени с чекове.
Нийл не е глупав и знае, че е преследвам от Чък Адамс, заради него дори е отказал един от най-големите си удари и се надявал, че е успял да избяга от него или поне да го заблуди. В деня на обира, няма никаква представа как влиза в един от най-жестоките капани. Тази история ще оживее през 90-те години и Майкъл Ман няма да добави много щрихи – всяко едно събитие е твърде близко с истинската история. Преди да разкажем за последната престрелка, нека се запознаем и с претендентите.
В ъгъла на престъпния свят ще открием, че Нийл МакКоли е роден в Полк, Айова на 2 февруари 1914 г. Не е известно точно как достига до най-висшите нива на престъпния свят. Полицията и съдебната система го познават. Нийл е освободен от затвор за пореден път през 1962 г. и половината му живот – около 25 години – са прекарани в затвор. Оцелял е Алкатраз и престой от 8 години, а четири от тях са строг тъмничен затвор. След освобождаването му през 1962 г. Чък Адамс и колегите му имат предчувствие, че Нийл е готов за нови подвози.
Трудно е да се откаже толкова лесна кариера, а Чикаго има своите предложения. Адамс не може да позволи по-обстоен набор от хора, които да следят престъпника, а и реално няма никаква причина. Необходими са няколко седмици на престъпника да събере нов отбор за обири. МакКоли успява да обере фабрика, задигайки диамантените бор корони (тази сцена също присъства във филма). Детективите веднага започват следене и дори се опитват да внедрят други полицаи в схемата, за да е ясно, че при по-голям обир ще могат да сложат край на цялата сага.
Следенето дава резултат и информацията, която пристига в управлението е, че господата са на път да ударят голям магазин в Чикаго. В следващите седмици всеки един от преследвачите съобщава, че по една или друга причина, хората от екипа на Нийл ще наблюдават магазина, ще преминават покрай него и дори ще пазаруват, за да проверят нервите на охраната. Нийл продължава да действа като професионалист и разглежда паркинга, брои колите по всяко време и дори обръща внимание кои прозорци са отворени и кои са затворени в кабинетите на горния етаж. За да може да се предотврати поредния блестящ номер, Адамс изпраща двама детектива под прикритие, които винаги да бъдат в магазина. Цяла вечер няма никаква информация за нападението, когато по радиостанцията идва известие, че Нийл и компания са пристигнали пред магазина.
Чък пристига и разбира, че господата са влезли в магазина през мазето. Детективите в магазина имат нареждане да се крият и да не се разкриват, без значение колко време мине и колко ще се чака. Те обаче стоят около 5-6 часа, а това е предизвикателство и за най-добрата отделителна система. Единият решава да мине тихо до тоалетната, но това е достатъчно, за да се издаде. Движението е достатъчна причина, за да може Нийл да сложи черен печат и да се измъкне.
За него всеки един непознат звук означава само беди, особено ако се говори за празен магазин, който в 4 часа сутринта е затворен. Рискът се изстрелва към небето и с това всичко приключва. Това също е сцена от филма, особено след като Вал Килмър пробива сейфа, докато останалите мъже наблюдават. Тук всичко е спазено, Нийл събира хората си и си тръгва веднага. Точно това ще доведе и до следващата среща между полицай и бандит. Колкото и странно да е Нийл и Чък се познават и в един момент нервите не издържат. Професионалистите, при това във всяка една работа, трябва да се уважават.
Адамс разкрива много дълго след пенсионирането си, че с Нийл са се срещали. Срещата е през 1964 г. в Чикаго – не е Лос Анджелис, както е във филма. Не е точно в заведение за бързо хранене, а ресторант. Чък ще покани обирджията на кафе. Двамата ще си говорят приятелски и Чък ще признае, че е въпрос на време да го заловят отново. В един момент разговорът ще изглежда така:
Чък: Защо просто не вземеш твоите момчета и не отидеш да правиш бели някъде другаде?
Нийл: Аз харесвам Чикаго.
Чък: Осъзнаваш ли, че когато решиш да направиш удар, аз ще бъда там.
Нийл: Добре, погледни от другата страна на монетата. Може да ми се наложи да те елиминирам.
Чък става от масата и му отговаря вместо сбогом: „Сигурен съм, че ще се срещнем отново.“. И до днес детективът си спомня, че двамата не просто са се разпознали, а дори са се уважавали на тази кратка среща. Всеки е харесвал другия – допълвали са се. За Адамс това е бил съвършеният престъпник, който винаги събужда интереса и го кара да го преследва. За Нийл е онова зло, което има лице и прави играта само по-интересна. Уважението е спечелено, но все пак са от два различни отбора. Няма илюзия, че са приятели.
Адамс ще признае, че уважава изключително МакКоли за неговия професионализъм и усет. Именно тук за първи път идва и онзи цитат за жегата зад ъгъла.
Последната среща между двамата е на 25 март 1964 г. Адамс и 8 други детектива са на мястото и получават информация, че екипът на Чък е готов за действия. Около 2 часа на обед, докато дъждът над Чикаго се изсипва безпощадно над тях, Адамс ще наблюдава как Чък и трима души влизат в паркинга на магазина. В този ден персонала разменя чековете за пари. МакКоли е проследил бронирания камион на банката, който е пристигнал малко по-рано.
Трима души влизат в магазина, оставяйки шофьор зад волана. Адамс наблюдава всичко от другата страна на улицата. Персоналът и клиентите вдиггат послушно ръце във въздуха. Охранителите са предупредени да не посягат към оръжието, ако не искат да има кървава баня – никой не им плаща толкова, че да рискуват своя собствен живот за пари. Чък излиза от магазина със сумата от 13 137 долара и веднага забелязва полицията. Адамс тича от другата страна с извадено оръжие.
МакКоли открива огън по Адамс и неговите колеги, следва престрелка. Престъпниците стигат до автомобила, докато шофьорът вече загрява двигателя. Бягат по малките улички под дъжд от куршуми. Полицията блокира на време всички потенциални изходи. Колата остава запушена. Групата бяга от автомобила на крак, отвръщайки на огъня, преминавайки през дворовете на останалите къщи. Двама са убити на място, един успява да избяга ранен и е арестуван на следващия ден. Адамс преследва лично МакКоли през задните дворове на близките къщи.
Ръцете на полицая вече не държат топло кафе, а оръжие. Куршуми летят и от двете страни. По време на бягството, Адамс успява да простреля Нийл цели 6 пъти, последните 3 са фатални. МакКоли умира в тясна уличка с дължина от метър и половина. Ширината ѝ не е по-различна от тази на затворническа килия. Така приключва и живота на един от най-добрите и легендарни обирджии в Чикаго. Години по-късно Майкъл Ман ще го прероди в ролята на Ал Пачино, но ще направи всичко далеч по-поетично и красиво, както и достойно за уважение. Адамс ще помага за създаването на филма и накрая ще признае, че тази лента улавя най-точно есенцията на филма, като изключим някои леки промени.
