Булевардът пред парламента на Мианмар има двайсет ленти, по десет във всяка посока, но кола на него рядко може да бъде забелязана.
През 2014 година водещите на "Топ Гиър" се надпреварват по празните улици на столицата и се шегуват с несъществуващия сутрешен час пик.
Защо тогава пътищата са толкова широки? Ако се вярва на упорития слух - за да могат при евентуални безредици по тях да кацат самолети.
Градът се казва Найпидо, "кралска столица".
Генералите, които управляват Мианмар, бившата Бирма, го вдигат в пълна тайна сред оризища и ниви със захарна тръстика, а през ноември 2005 година изневиделица пренасят в него правителството.
Дотогава то е в Янгон, най-големия град в страната, на около триста и двайсет километра на юг.
Заедно с околните села територията на Найпидо е почти колкото Софийска област, но в нея живее едва около милион души. Според настоящия президент Мин Аун Хлайн столицата е проектирана за до двайсет милиона.
Вместо квартали Найпидо има зони: министерска, военна, жилищна и хотелска, разделени от километри шосе.
Строежът тръгва тихомълком през 2002 година в незаселена местност край градчето Пинмана.
На 6 ноември 2005 година, в 6:37 сутринта, от Янгон потегля първата колона военни камиони, натоварени с имуществото на министерствата, а с нея пътуват и служителите им.
Официално преместването е потвърдено едва на следващия ден.
Моментът на отпътуването не е посочен случайно. Според източниците на Лари Джаган, кореспондент в Банкок, който от години пише за Бирма, часът е специално избран от астролози.
Решението за преместването заварва неподготвени дори министрите, с които никой не се е посъветвал.
Чиновниците разбират в последния момент, че трябва да заминат, и за броени дни се налага да уредят делата си и да се простят със семействата си.
Правителството вече е предупредило: всеки, който остане в Янгон, ще бъде издирван като дезертьор.
Висш служител звъни на близките си и се оплаква, че в новите жилища няма вода, ток, прозорци и врати, затова нощува в кабинета си.
Един от старшите офицери си признава пред Джаган: "Никой не беше съгласен с преместването, но всички си затворихме устата."
Австралийският изследовател Андрю Селт предупреждава, че историите за астролози трябва да се приемат с едно наум.
Според него някои от тях може да почиват на непроверени слухове, подхранвани от чужди медии, а други да са пускани нарочно, за да настройват хората срещу режима.
Само че в Бирма вече е имало управник, който е прекроил паричната система на страната по нумерологични съображения.
Генерал Не Уин, който е начело на държавата от 1962 до 1988 година, вярва, че числото девет му носи късмет.
През септември 1987 година той обезсилва банкнотите от 25, 35 и 75 кята, без да подсигури възможност за обмяна, и пуска нови, от 45 и 90 кята.
За една нощ около осемдесет на сто от парите в обращение губят всякаква стойност.
Студентите в Рангун, старото име на Янгон, остават без спестявания и пари за обучение и излизат по улиците.
Следващото лято недоволството прераства във въстание, което войските удавят в кръв. Според най-често цитираните оценки загиват около три хиляди души.
Седемнайсет години по-късно генералите си строят столица без нито едно обществено място, където да се съберат противниците на режима.
Според официалните твърдения Янгон е пренаселен, няма накъде да се разширява, а държавата има нужда от седалище в средата на страната.
Доколко това е вярно, никой не може да каже, защото между 1983 и 2014 година в Мианмар не е правено нито едно преброяване.
Зад решението да се построи Найпидо стои преди всичко старши генерал Тан Шуе, който е начело на хунтата от 1992 до 2011 година.
Още през ноември 2005 година бирманският анализатор Уин Мин твърди, че Тан Шуе "мисли като човек в бункер" и се е вживял в ролята на монарх на страната.
Бирманските крале оставят след себе си не само паметници, но и цели столици.
Името на новия град е обявено на 27 март 2006 година, в Деня на въоръжените сили.
В телеграма до Вашингтон от същата година американските дипломати в Янгон пишат, че мнозина го тълкуват като израз на манията за величие у генерала, а може би и поредния признак на деменция.
Твърди се, че бирманските военни стратези отдавна смятат крайбрежието за уязвимо, а нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 година засилва страха на Тан Шуе от американски десант откъм морето.
Правозащитниците Бенедикт Роджърс и Джеръми Уудръм смятат, че Найпидо е застраховката на генералите срещу следващото народно въстание.
В новата столица мястото на човек в йерархията се познава по сградата, в която живее.
Жилищата се разпределят според длъжността и семейното положение на чиновниците, а по цвета на покрива се разпознава кой в кое ведомство работи: синьо за здравеопазването, зелено за земеделието.
Министрите и генералите живеят в имения с високи огради, пазени от войници, а във военната зона се влиза само с писмено позволение.
На главния параден площад стърчат десетметровите статуи на тримата крале-завоеватели Анората, Байинаун и Алаунпая.
Пагодата Упатасанти е копие на свещената Шуедагон в Янгон, но с трийсет сантиметра по-ниска и, за разлика от оригинала, куха отвътре.
Един от строителните предприемачи, участвали в изграждането на Найпидо, признава пред Джаган, че пари се отпускат без ограничение и че дори сержант, който надзирава част от даден обект, може да възлага скъпи поръчки, без да пита началниците си.
Друг разказва, че някои сгради се събарят и вдигат наново по три и повече пъти, защото командирите разбират дали им харесват, едва когато ги видят готови.
Колко е струвало всичко това, официално не се знае. Оценките стигат до три-четири милиарда долара, при това в държава, която от 1987 година е в списъка на ООН на най-слабо развитите страни.
Хотелите са почти петдесет и разполагат с над пет хиляди стаи, разпределени в три отделни зони. Според "Банкок Поуст" в повечето дни е заета около една пета от тях, а в някои едва триста-четиристотин.
Консултант на ООН признава, че мястото е пусто до немай-къде и че се чувства неловко в него.
Репортери на "Гардиън" отбелязват и друго: за разлика от голяма част от страната, в Найпидо няма режим на тока, а пингвините в зоологическата градина живеят в климатизирана зала.
Когато през септември 2007 година хиляди будистки монаси излизат на протест по улиците на Янгон, генералите вече са на триста и двайсет километра от тях.
Сутринта на 1 февруари 2021 година главнокомандващият Мин Аун Хлайн сваля правителството, а Аун Сан Су Чи, чиято партия е спечелила изборите през ноември 2020 година, е задържана в дома си в Найпидо.
По същото време учителката по физическо възпитание Кхин Хнин Уай се снима за състезание по аеробика на обичайното си място за тренировки - кръгово кръстовище на един от широките булеварди.
Зад гърба ѝ се вижда върволица черни автомобили, които се движат към парламента.
Видеото обикаля света, а тя обяснява, че не е заподозряла нищо: "В Найпидо официалните колони не са рядкост, затова реших, че е нещо обичайно, и продължих."
Протести има и в столицата. На 19 февруари умира двайсетгодишната Мя Туе Туе Кайн, простреляна в главата от полицията десет дни по-рано по време на демонстрация в града. Тя е първата потвърдена жертва на протестите срещу преврата.
На 28 март 2025 година земетресение с магнитуд 7,7 и епицентър край Мандалай разтърсва средата на страната.
В Найпидо се срутва контролната кула на летището, засегнати са и позлатеното стълбище, и полилеят в президентския дворец.
По изтекла предварителна оценка, цитирана от тайландския вестник "Нейшън", от 1556 инспектирани жилищни сгради за държавни служители 116 са разрушени, а 494 са тежко повредени.
До 3 април властите обявяват 511 загинали в Найпидо. Мин Аун Хлайн, вече начело на хунтата, обвинява мекия терен и обещава, че градът ще бъде проектиран наново.
Пострадали са и парламентът, и имението на самия Тан Шуе, който през 2007 година, по сведения на "Иравади", отказва операция, докато не се посъветва с главния си астролог.
В страна, в която мнозина тълкуват природните бедствия като поличби, подобен трус трудно може да мине за случайност.
Найпидо остава столица, а някъде в него, на адрес, който не знаят дори депутати от управляващата партия, от пролетта на 2026 година е под домашен арест Аун Сан Су Чи.
При предишната хунта тя прекарва общо петнайсет години под надзор в семейната си къща край езерото Иня в Янгон и оттам говори на тълпите над металната порта.
Пет години след преврата гражданската война е отнела над сто хиляди живота, а в Найпидо градинарите, които поддържат тревата покрай булевардите, често са повече от шофьорите и пешеходците, взети заедно.
Архитектът Гейлън Парди от Колумбийския университет казва, че самото пребиваване в този град е своеобразен домашен арест.
