Всяка една империя, може да се похвали с набор от интелектуалци, играещи ролята на съветници. Допитването до тях, търсенето на важните отговори и вземането на някои съдбоносни решения, остава в историята и я променя завинаги. Някои историци смятат, че тя никога не се повтаря, най-близкото е една жестока случайност.
Точно такава се наблюдава през XI век във Византия и по-точно – втората половина на този период. Именно там ще открием един съветник, използващ ума си за контрол на политическото общество, което в последствие ще постави под въпрос управлението на лидера, а след това и ще се стигне до унищожение на икономиката. Византийският император винаги е използва доверен съветник и през 1070 г. Михаил VII се обръща към мъж на име Никифор – неговата история е изпълнена със скандали и взимането на грешни решения.
Онези, които са успели да извлекат облаги от него, го подкрепят всеотдайно. Хора като Кекаменос Катакалон, смятат, че въпросният е изключително щедър и умен, възпитан човек, работещ изцяло в интереса на обществото, като неговото мнение се смята за абсолютното решение във времена на промени и засилващо се напрежение върху Византия. Никифор има и някои основни грешки, когато се стигне до допитване. Първата му работа винаги е да остави противниците си без глас или да ги притисне така, че тяхното мнение да се осмива. Неговата функция е по-скоро на обсебващ съветник, изпълняваш ролята на филтър за различната подавана информация, като по този начин контролира самия император и го насочва към следващите по-големи проблеми.
Обикновено издигал своите приятели, преписвайки незаслужени успехи и похвали, при това за дела, които те дори не са подозирали, че са направили. Арогантното поведение не позволявало да има второ мнение, освен неговото и се стараел да измести всеки потенциален враг, като понякога се стига дори и до убийства. Първите въведени промени от самия него, на пръв поглед предоставят на империята някакви шансове да се върне във високите обороти. На хартия всичко изглеждало много добре, но в практиката ще видим една футуристична катастрофа. Повишаването на данъците е идея, която с правилни инвестиции ще накара жителите да бъдат по-щастливи и да не се притесняват за утрешния ден. Никифор имал достъп до средствата и започна да ги прахосва за съвсем други цели.
Повишаването на цените на житото и централизираното управление, придружени с разпределението на региони, довело до недостиг, инфлация и хаос. Никифор работи изцяло като сив кардинал и оставя всички успехи да бъдат за него, докато проблемите да се преписват на императора. Щом планът не проработил, мнозина вече били готови да го сменят и разделят с някои жизнени части от тялото. Съветникът често ще пише, че Михаил VII няма никаква преценка и още не е пораснал, за да ръководи империята като такава. След като народът най-накрая се вдига на бунт, императорът е свален принудително, а Никифор е изпратен в изгнание, където често е и малтретиран. В своя защита ще сподели, че за всичко са виновни елитните семейства в Константинопол, но никога той самият не приема факта, че е сред виновниците за тежката криза.
Преди Византийската империя, подобни практики могат да се открият и в Римската империя. Все пак там сме ставали свидетели на най-различни безумия и кръговрат на управление. Силните императори винаги се заменят с луди хора, които да върнат еволюцията няколко века назад. Освен това не трябва да забравяме, че и до днес не бива да се пропускат имена като Калигула, Нерон и дори Комод. Клавдий винаги е бил обграден от бивши роби, понякога до себе си е допускал някой друг римски аристократ, пристигащ от разглезено семейство. Някъде там се прокрадва и Сенека, който трябва да открие начин да контролира следващият полудял човек – Нерон. Впрочем Сенека дори пише писмо на майка си, за да сподели защо изобщо не е предупреждавал императора за потенциалното посегателство.
И все пак, дори той не е в класацията за най-лош съветник. Тази чест се пада на Сеян – префект на преторианската гвардия, назначен по време на управлението на император Тиберий. По това време, управлението изглежда не само добре, но и владетелят е готов да приеме критиките и да започне да работи в правилната посока за затвърждаването на позициите си. Сеня има други планове и като един от големите параноици, решава да изпрати преторианските лагери в края на Рим, за да бъдат далече и да не заплашват гражданите. Единствено и само съветникът се страхувал, че главата му може да отлети с любезното съдействие на преторианците. Освен това има и слухове, че е успял да плени сърцето на доведената дъщеря на императора и дори кроял планове да отрови сина на императора – Друсус, който умира през 23 г. пр. Хр.
По съветите на Сеян, императора ще се оттегли на остров Капри само 3 години по-късно, оставяйки именно него като владетел. Сеян прави това, което може най-добре, дава воля на чувствата, избива всеки, който противоречи. До ушите на императора стигат само имената на враговете – често дори членове на семейството. Дъщерята на император Август – Агрипина, също са проблеми в лицето на Тиберий. Обвиненията в предателство продължават да се издават с висока скорост. Агрипина губи едното си око по време на изпълнението на присъдата, а след това умира в някои много съмнителни обстоятелства, като синът ѝ я следва само няколко години след това.
Оказва се, че някои заповеди никога не са предавани или издавани, а нареждани директно от Сеян. Едно писмо успява да стигне до Тиберий и той автоматично се завръща в Рим, като този път смъртната присъда е по-зрелищна и от убийствата в Колизеума. Легендата разказва, че Сеян е бил изправен пред публично бичуване, което се превърнала в късане на живо месо. След като тълпата приключва с присъдата, останките му са изхвърлени в река Тибер, докато статуята му е разбита. Дори децата му не получават милост.
И нека не забравяме, че тук трябва да открием и присъствието на Йохан Фридрик Струенси, за когото има много спорове, дали не заслужава първото място по линията на най-големите некадърници до хората с власт. В началото на XVIII век ще открием, че просветлението започва да пробива пътя си към Европа и да оставя своята следа в съда. По това време има двама много опасни граждани на Шотландия. Джон Лов – френски генерален секретар на финансите, който изисква от страната да подкрепи неговата кампания в Мисисипи – до днес се смята, че инвестираните средства водят до крах в икономиката, последван от Френската революция около 60 години по-късно.
Уилям Петерсън е другият интересен герой, който обикаля света и трупа богатства от продажбата на роби, с които да осакати Шотландия и след това Великобритания, използвайки една много специална схема, с която обещавал, че ще помогне на Шотландската империя да се разгърне до Панама – не се случва. А след това ражда и още една брилянтна идея, която обаче не успява да осъществи, защото умира. Всеки един от тези герои е достоен за внимание, но никой не може да достигне нивото на легенда, която да свали цял крал от управление и също така да спре шансовете на наследниците да се борят за короната. Това е истински герой, както и да го погледнем. Запознайте се с Йохан Фридрик Струенски. Той е един от най-добрите идиоти, които кралско семейство може да наеме за съветник. Немски лекар, който помага на Дания през далечната 1770 г., а идиотът, който го търси е Кристиян VII.
По това време, същият започва да страда от психични проблеми. И дори с такова, датският владетел има много добри идеи. Премахва мъченията, робството, цензурата на пресата и много други йерархични привилегии, които до този момент са спъвали възхода на кралството. Бихте казали, че това е добре прието от страна на всички, а и очевидно този немски лекар знае как да помогне на владетеля. До някаква степен. известно е, че малко след това, съпругата на краля – британската принцеса Каролин Матилде ще има авантюра с грешния човек.
При раждането на принцеса Луис Август, всички знаели, че е дете на немеца. През 1772 г. е било обидно за всеки датчанин да знае, че кралят отглежда нечиста кръв, която потенциално може да спечели трона. Организира се преврат и бързо се взима властта, като следва екзекуция за похотливия лечител. Едва по-късно става ясно, че кралят е бил държан в нещо като килия, бит редовно и наказван постоянно, докато принцесата и съпругата имала други задължения. Малко след това страната изпада в криза, както се очаква. Практиката на немската медицина остава пословична и до днес, поне за датчани.
Снимки: Wikipedia