Кървавото убийство на Карлос I и краят на Португалската монархия

Дом Карлос I може да създава най-различни чувства в португалците. Той е подготвян за велики дела, но за негово голямо нещастие, поема управлението на страната в едно от най-неблагоприятните времена. Роден е в Лисабон и като син крал Луис и кралица Мария Пиа, трябва да поеме кръста на една загиваща монархия. Още в ранна възраст преминава изключително тежка образователна програма, подготвена специално от родителите му. През 1883 г. пътува до Италия, Великобритания, Франция и Германия, където трябва да се запознае с модерната цивилизация. Скоро семейството ще избере неговата първа кандидатка за съпруга – дъщерята на немския император Фридрик III.

Проблемите с религията на кандидатката започват да натежават все повече, а по това време Британското правителство ще направи всичко възможно, за да не се случи подобно бракосъчетание. Следващата кандидатка идва от Франция и с благословията на всички, португалския монарх скоро покрива всички възможни изисквания, за да получи трона. Официалното получаване на властта се случва на 19 октомври 1889 г. и след серия ултиматуми от Великобритания, Карлос трябва да подпише различни условия.

Едно от тях е дефинирането на колониалните граници около реките в Замбези и Конго. По принуда, англичаните успяват да изхвърлят Португалия от битката за розовата карта. Проблемите не спират до тук. На родна почва, Карлос успява да види два пъти банкрута на страната – веднъж през 1892 г. и още веднъж през 1902 г. Индустриалната нестабилност, социалистите, републиканците и всички, които могат да изразят мнение, веднага ще посочат своя владетел.

Може би един от големите проблеми ще е, че самият владетел притежава няколко яхти, с които има огромен интерес да изследва дълбините на океана. Освен това ще публикува и различни изследвания по темата, като това се случва в едно от най-черните времена на страната. С липсата на интерес към управлението, не е неочаквано, че противниците ще подпишат смъртната присъда на Карлос I. Покушението на Карлос I е шок за Португалия, но не и изненада. Никой не обръща внимание на мъжът, който върви по пътя с дълго палто след кралската каляска. Кралското управление приключва, когато непознатият разкрива своята пушка Уинчестър под палтото, бързо кляка и стреля по Карлос.

Неговият куршум успява да пробие врата на краля и след това, както пишат в по-драматичните издания – адът настъпва за секунди. Втори стрелец вади револвер и открива огън по кралската карета. Преди изобщо жертвите да се усетят какво се случва, стрелецът с револвера се качва на стъпалото и продължава да стреля от упор по краля. Следва втори изстрел от мъжът с пушката, като отново куршумът се забива в тялото му. Докато кралят се запълва с олово, принц Луис Фелипе не чака покана и вади своя револвер. Стреля четири пъти, но преди да успее да отблъсне атаката, стрелецът с пушката е успял да го убие с точен изстрел в главата. Кралица Амели се опитва да направи нещо в хаоса и успява да удари най-близкият нападател с букет цветя, който носи. Като най-малък в каляската, Мануел се опитва да спре кръвта, която блика от главата на брат му.

Един от войниците успява да стреля по атентаторите, но неговият изстрел не е точен. Каретата бърза да стигне до болницата, докато двамата нападатели – Мануел Буица и Алфредо Луис да Коста са застреляни от полицията при опит да избягат. Застрелян е и трети човек, който е идентифициран от тълпата като потенциален участник, макар и той никога да не е знаел какво ще се случи. При пристигането в болницата, лекарите могат само да констатират смъртта на краля, докато неговият наследник има още няколко часа живот. Разследването показва точно това, което мнозина са подозирали, убийците са републиканци с мнение, че монархията трябва да си отиде в полза на Португалия.

Няколко десетилетия различни партии успяват да вземат управлението, но никой няма решение за пропадащата икономика. Освен това е ясно, че изборите всяка година са нагласени. Сякаш лешоядите се събират, за да вземат последното парче мърша, с което да избягат далече. Ултиматумът на Великобритания през 1890 г. изземва последните територии от Южна Африка и крал Карлос трябва да приеме унижението и да се превърне в жертва. Докато двете стари партии вече поделят властта, на сцената излизат републиканците, които открито настояват това безумие да спре.

Много по-рано самият Карлос заявява, че може да управлява, но не може да взима решения на правителството. Когато разпуска правителството, Джоао Франко от либералната партия успява да получи още повече власт. Това го мотивира бързо да постави цензура на пресата, да арестува своите политически опоненти и след това да продължи да повишава политическото напрежение. Републиканците продължават да се събират и да изразяват своето мнение срещу Франко и Карлос I. Освен това прогресивните партии също не виждат смисъл да запазват монархията, след като е очевидно, че има някакво много сериозно съдействие. След като дори някои основни лица в политиката са съгласни, че кралят трябва да си отиде – без значение по какъв начин – републиканците решават да действат.

Правят опит за преврат на 28 януари 1908 г. и преди да успеят да вземат властта, полицията успява да потуши страстите и да арестува някои от лидерите. След 2 дена кралят подписва заповед за изпращане на противниците в изгнание, при това без никаква присъда. След тази задача, кралят има планове да се върне обратно в Лисабон, след като на 1 февруари е бил в своята вила. Това, което не е знаел и никой не е успял да проследи като очакван отговор, е фактът, че републиканците са имали резервен план и в този случай са готови да опитат повторно своя атентат. След като някои оръжия не са били конфискувани, републиканците ги раздават на най-смелите доброволци.

18 човека получават оръжие ще се крият през целия път в очакването на Карлос. Господата са разпределени на различни локации, но се оказва, че избраният път от съображение за сигурност ще пропусне голяма част от засадите. Други 8 доброволеца чакат краля в засада в града, ако първата атака се обърка, но така и не се достига до тях, след като Алфредо успява да порази краля с точен изстрел. Има само една подробност, макар и заповедта да е подписана на 30 януари и всички политически противници са изпратени в изгнание, Карлос имал желание да отмени присъдата, както и издадените смъртни присъди по-рано. Това е неговата основна задача при завръщането, но така и не успява да стигне до канцеларията.