Какво не знаете: Наполеон Бонапарт
Наполеон Бонапарт е една от най-завладяващите личности, живели някога, и сега е обект на нов мащабен филм с Хоакин Финикс в главната роля и под режисурата на Ридли Скот.
Затова събрахме няколко факта за френския генерал, превърнал се в император и икона.
Първоначално Наполеон е бил корсикански националист
Наполеон е еднолично отговорен за първата Френска империя и е синоним на нея, но като млад той копнее да види как родината му сваля френското управление. Родителите му се противопоставят на френското управление още преди той да се роди, а като младеж написва поредица от трактати за историята и управлението на Корсика, в които нарича французите „чудовища … за които се казва, че са врагове на свободните хора“. (Плановете му за пълна книга за островната държава така и не се осъществяват.)
В края на 80-те и началото на 90-те години на XVII в. Наполеон се връща в Корсика за дълги периоди, избягвайки ранните етапи на Френската революция. Но по време на тези посещения у дома той е поразен от това колко провинциален е островът и колко по-голям изглежда светът в сравнение с него. Маниерите и заниманията му започват да стават все по-френски. Междувременно пък корсиканският губернатор и бивш кумир на младия Наполеон, Паскуале Паоли, става все по-английски настроен. В крайна сметка именно сблъсъкът между семейство Бонапарт и Паоли вдъхновява Наполеон да напусне Корсика веднъж завинаги.
Всъщност Наполеон не е бил нисък
Слуховете за височината му – или липсата на такава – започват още приживе, когато английските пропагандисти изобразяват генерала като комично дребен в критични карикатури по време на Наполеоновите войни. Убеждението се утвърждава толкова дълбоко, че през XX век на негово име е наречен психологически комплекс, характерен за ниските мъже. Но колко висок е бил той в действителност? Вероятно около 160 сантиметра – което всъщност е било средно за епохата. Тази цифра идва от написаното по време на смъртта му – в бележката на лекаря, придружаваща ковчега на Наполеон, се казва, че той е бил висок 5 фута и 2 инча „от върха на главата до петите“ – но в допълнителна бележка се уточнява, че това са френски мерки и че те са равни на английските 5 фута и 6 инча.
Наполеоновата армия открива Розетския камък
Наполеон е запомнен най-вече с политическите и военните си успехи, но в ранния си живот той се смята и за учен и през 1797 г. е избран за член на Националния институт – водещото френско научно общество. За експедицията си, с която цели да завладее Египет и по този начин да прекъсне търговския път на Великобритания, Наполеон взема със себе си 150 учени, инженери и изследователи, които да проучат топографията, околната среда, културата и историята на екзотичната страна – в допълнение към войниците си.
23-томното „Описание на Египет“ запознава европейците със страната, но може би най-голямото откритие на мисията е Розетският камък. Капитан Пиер Франсоа-Ксавие Бушар открива изписаната плоча по време на разрушаването на древна стена в град Розета. Той веднага забелязва потенциалното му значение и нарежда камъкът да бъде изпратен в Кайро. Изписан с йероглифни, демотически и гръцки букви, камъкът в крайна сметка помага на учените да разгадаят древноегипетската писменост.
Наполеон прави опит за самоубийство преди да бъде изпратен на изгнание на Елба
След катастрофална кампания в Русия и натиск от страна на Шестата коалиция Наполеон е принуден да абдикира като част от договора от Фонтенбло на 11 април 1814 г. Въпреки че отначало е осъден да живее комфортно като владетел на остров Елба, първата му реакция към изгнанието е опит за самоубийство още във Фонтенбло. Още от неуспеха в Русия той носи със себе си отровно хапче и на 12 април най-накрая го приема. Но хапчето трябва да е изгубило силата си с времето; въпреки че от него Наполеон се разболява жестоко, то не го убива.
Опитите да бъде освободен от остров Света Елена включват подводници
Британците проявяват изключителна предпазливост към избора на последно място за изгнание на Наполеон. Света Елена е вулканичен остров в южната част на Атлантическия океан, изолиран, обграден със стръмни скали и охраняван от около 2800 души, въоръжени с 500 оръдия. Морето около малкия остров постоянно се патрулирало от цяла ескадра на Кралския флот, състояща се от 11 кораба, и дори на отделен остров – 2000 километра по-далеч в Атлантическия океан – били разположени допълнителни гарнизони, за да се предотврати опит за спасение от Южна Америка.
И това притеснение не е без повод. През последните 6 години от живота на Наполеон на остров Света Елена плановете за бягство включват лодки, балони и дори две примитивни подводници. Прочутият британски контрабандист Том Джонсън твърди, че през 1820 г. му предложили 40 000 лири, за да спаси императора. Той измислил план, който включвал два кораба със сгъваеми мачти, които можели да се промъкнат до острова напълно потопени. Не е ясно докъде е стигнал този план – или дали Джонсън изобщо е приел подобна задача – но ако беше успял, това щеше да е едно от най-фантастичните бягства от затвор в историята.
