Хималайският шерп, който изкачи планината повече от всеки друг човек – Тензанг Норгей

Като катерач, сър Едмънд Хилъри остава дълго в историята като един от първите хора, които са изкачили Еверест. Дълго време нагоре по-пътя присъства и една специална плоча, която бележи успеха му, но след едно земетресение през 2015 г., този спомен вече е заличен и до някаква степен можем да говорим за форма на справедливост, след като новозеландският рицар-благородник така и не прави този успех сам, както се случва с Христо Проданов например, който изкачва не само самостоятелно върха, но и не използва кислород. Това, което Едмънд забравя да спомене, когато кръщават възвишение около планинската верига на него е, че често е използвал помощта на много специални шерпи.

Според груби изчисления, Хилъри не просто имал помощници, той се възползвал от цяла армия от шерпи, които да му помогнат във всеки един момент, а точно това не би трябвало да се води като особено спортсменски ход. Истината дълго се пази в тайна, но в последствие става ясно, че англичанинът не просто е има добър партньор, но и спасител в много отношения. Това няма да е историята на един от най-популярните катерачи, а на неговия шерп, който остава забравен. Тензинг Норгей е роден като Намгял Вангди, липсват много данни за неговия живот, но се смята, че е роден през 1914 г. и няма точна дата. Някои хора заявяват, че е от Непал, други смятат, че е от Тибет, но дори това не е от значение. Всички са съгласни с една идея, Тензинг е поел първия си дъх близо до величествената планина и всичко останало е история. Като млад е воден от баща си да посети Лама и манастира Ронгбук.

Снимка: By Luca Galuzzi (Lucag) – Transferred from the English Wikipedia. Original file is/was here. (Original upload log available below.), CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4865593

Там променя името си на Тензинг. В превод името му означава богат щастлив последовател на религията. Баща му винаги имал надеждата, че ще изпрати сина си в манастир, но планината се оказала по-силна. Ранните години са прекарани в Карта, Тибет. Семейството не е било особено богато, но пък щастливо, младежът е имал около 10 по-големи братя и сестри,  както и други 2-ма по-малки. Дори в детството си си спомня, че е бягал многократно от дома си, за да направи планинско приключение и да стигне до Катманду или Непал. След като манастирът не се оказал достатъчно привлекателен, Тензинг решил да замине за Непал и да стане шерп.

Любовта към природата и опасните разходки не само го превърнали в един от най-важните предводители, но в течение на времето започнал да прави преходи, които другите отказвали да правят. Съзнанието му сякаш работило точно в тази посока и позволявало да се радва на по-сериозно внимание. Никой не знае колко време е било необходимо, за да стигне до висотите на Еверест или колко точно пъти се е качвал, но едва на 20-годишна възраст повежда първата експедиция към върха Ерик Шаптън. Първото изкачване се смята за невероятен успех, особено след като неговите колеги не успяват да дадат задоволителни резултати на медицинския тест. Норгей е избран в последната минута и повежда туристите.

Снимка: By Kete Horowhenua : Horowhenua Historical Society Inc. – http://horowhenua.kete.net.nz/site/images/show/1280-edmund-hillary-sherpa-tenzing, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10028383

Отрядът на Шиптън не се качва до върха, това е разузнавателна мисия и последните метри не са интересни. През 30-те и 40-те години успява да изкачи върха няколко  пъти, включително и с британския изследовател Джон Морис. През 1947 г. участва в експедицията на Швейцария. Това е четвъртия път, в който се изкачва. През 50-те години на миналия век, помага на американци и британци да се изкачат, но на финала се оказва, че гостите не могат да издържат на напрежението и условията. Само 2 години по-късно се качва втори път, за да достигне върха и да добави още малко сантиметри.

Преди да навърши 40 години, Норгей е качил върха повече от всеки друг човек на света. Макар и условията да са повече от жестоки. Последното, което иска да изпълни е, да се качи на върха и да документира своя успех. Само няколко месеца по-късно от заявяването на тази мечта, британският полковник Джон Хънт организира своята 9-та експедиция и този път се надява да стигне до върха. Макар и Ерик Шиптън да се смята за фаворит в изкачването, Хънт не се отказва толкова лесно и се надява, че армията ще го е подготвила за правилните успехи. И двамата се надяват, че ще успеят да покорят върха, но и двамата грешат зловещо.

Причината е, че Норгей многократно ги предупреждава да се подготвят и да не пестят килограми на гърба си, но въпреки това неговият глас не се чува много. Оказва се, че сред всичките 400 души, само Едмунд Хилъри е обърнал малко повече внимание на своя шерп. Нека обаче не забравяме, че експедицията от туристите е едва 18 човека, всички останали са хората, които да носят багажа. По време на изкачването, Хилари пада от скалната стена и за много малко не умира на място, Норгей е човекът, който успява да обезопаси въжето на време. Още тогава става ясно, че Норгей не само ще покори върха, но и винаги ще има един много специален приятел. Впрочем никой не може да каже с точност колко още другари има в катеренето.

Два месеца екипът изкачва планината. Започват да правят лагер на височина от 7.62 км. Всички на върха се разбират да се качват по двойки. След като първата двойка се проваля, идва реда на Норгей и Хилъри. След като изкачват последната скала, двамата успяват да забият знамето и да кръстят скалата на името на новозеландеца. Прекарват около 15 минути, преди да се върнат обратно в лагера. Докато са там, Норгей позира със своята брадва за лед, понеже е бил спасен, Хилъри отказва да се снима. Единственото, което остава е да направят снимки от върха и да се върнат обратно.

Снимка: By Colin Ashe – tenzing norgay statue, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2151320

Шерпът така и не поискал някакъв кредит за тази разходка, а междувременно медиите се надпреварвали да пишат за първия човек, който е изкачил върха, докато Тензинг се описва единствено и само като гид. Новозеландецът получава рицарска титла от кралицата, Норгей има медал. В Непал получава и няколко награди от всяка една страна, която е обградила възвишението. Едва години по-късно, когато Норгей умира през 1986 г., много от хората разбират историята и осъзнават кой е практически човекът, който прави този успех. Едмънд Хилъри умира през 2008 г., но не е сигурно дали изобщо е признал успеха, добрата новина е, че снимките са повече от красноречиви. През 2013 г. властите официално кръщават възвишение на негово име – връх Тензинг.