Гробници на късноантични императори – Валентинианова и Теодосиева династии
Обикновено животът на римските императори се свързва с битки, славни победи или подмолни интриги. Неоспорим факт е, че тяхното управление предизвиква интерес в съвременниците им заради, което имаме редица писмени източници за живота им. Но не така известни са местата, където са погребани, техните гробници.
Съществува проблем с късноантичните императорски погребения, защото за разлика от тези през принципата, писмените източници от IV-VI век не са толкова детайлни. Това създава предпоставки за противоречия, които могат да бъдат разрешени, чрез преглед на доказателствата.
Римските императори от Късна античност спазват традиция по създаване на мавзолеи, които могат да се нарекат семейни гробници. В тези семейни гробници само членове на императорското семейство се погребват. В тази публикация ще разгледаме гробниците на по-важните императори от Валентиниановата и Теодосиевата династии.
Римските императори през Късна античност не са обикновени хора, те са олицетворение на Бог на земята, а огромната империя е копие на Небесното царство. Като такива, римските владетели заслужават повече от достойно погребение, след края на земните им дни. Но не всички римски градове или селища подхождат да бъдат последно място на римските императори. Такива места се превръщат Рим или Константинопол. Въпреки, че Константинопол е столица от 330 г. Рим продължава да бъде важен център. Затова и императорите на Запад предпочитат Рим пред Равена или Медиолан, а източните Константинопол.
Какво знаем за последните мигове на основателя на Валентиниановата династия – Валентиниан I? Първо трябва да отбележим, че основаната от него династия има роднинска връзка с предишната – Константинова, което автоматично я легитимира като продължител на делото на Константин Велики и римската държава. А този аспект е един от важните, заедно с религията през IV век. Династията е на власт от 364 до 455 година, като има свои представители и на Запад и на Изток. Император Валентиниан I управлява до 354 година, но докато е в своята резиденция в Бригетио, Панония, приема делегация на квадите.
По време на спор с пратениците, разгневеният император припада и умира от спукана аневризма. Автори като презвитер Руфин са лаконични и споменават, че император Валентиниан просто се „разболял“. Епископ Хидаций в своята „Хроника“ пише, че тялото на мъртвият император се транспортира цяла година до Константинопол. Разстоянието от Панония до Константинопол дори за античните стандарти, звучи неправдоподобно. Това споменаване може да се интерпретира като правописна грешка, което обяснява пасажа за цяла година (става дума за описани дати, които при неправилна транскрипция променят периода).
Има известно объркване за точното място на гробницата на Валентиниан – Марцелин Комес твърди, че е погребан в „близък гроб, което може да преосмисли като близо до императорският дворец или в предградията на Константинопол. Други извори като Chronikon Altinate изясняват, че след като Валентиниан е балсамиран, той се погребва в църквата „Свети Апостоли“, където са погребани много други императори. Първата му съпруга, Марина Севера е погребана с него в същата църква. Втората му съпруга Юстина умира в Медиолан и вероятно е погребана там.
Повече неясноти има около гробниците на синовете на Валентиниан I – Грациан и Валентиниан II. Грациан е убит в Лугдунум (Лион) през 383 година от Анградаций, магистър екуитум (началник конницата) на Магн Максим. Въпреки, че нито един авторите, които са съвременници на Грациан не пиша директно за завръщане на тленните останки и погребение. През 392 година младият брат на Грациан – Валентиниан II е открит мъртъв в своят дворец във Виен. Така се появяват няколко версии за смъртта на младият владетел като самоубийство или е убит от неговият магистър милитум – франкският пълководец Арбогаст.
Тялото на Валентиниан II е пренесено до Медиоланум (Милано). Трупът на мъртвият владетел стои два месеца непогребан, по вина на неговите сестри, Юста и Грата. Изглежда, че заповед на император Теодосий ускорява събитията и най-накрая Валентиниан II е погребан в Милано до брат си. Сведение научаваме от De obitu Valentiniani, написан от епископ Амброзий. Това писмено доказателство изяснява, че двамата братя Валентиниан II и Грациан са погребани на едно и също място. Има предположения, че това място е мавзолея на Максимиан, Сан Виторе.
Епископ Амброуз е ревностен защитник на никейското християнство и той не би могъл да приеме погребението на неосветен труп в гробница в близост до църква, особено ако има съмнения за негово убийство или самоубийство. Трябва да търсим гробницата на Грациан на друго място, но къде е това друго място? Това, което е безспорно е, че Амброзий чака заповед от Теодосий. Тогава къде в Милано е погребан Грациан, отговорът е Сан Акилино параклис в близост до базиликата Сан Лоренцо.
Епископ Амброзий вижда проблем в т.нар „духовно състояние“ на Валентиниан, защото не е приел кръщението преди смъртта си. Какво се крие зад тези слова на духовният отец? Вероятно се има предвид, че Валентиниан II изповядва арианството, който е силно повлиян от майка си Юстина? Тази теория на пръв поглед може да звучи логична, заради отношението на Амброзий към арианството, но да напомним, че езичникът Юлиан е погребан в църквата „Свети Апостоли“ в Константинопол.
Може би най-известният представител на Валентиниановата династия – Валент има безславен край – загива при римският разгром край Адрианопол през 378 година. Амиан Марцелин твърди, че тялото му никога не е открито и следователно не получава подобаващо погребение. Погребенията на останалите членове от мъжки пол част от Валентиниановата династия са обвити в мъгла и парадоксално се знае повече за техните съпруги.
Теодосиевата династия е продължител на римската държавност като част от Валентиниановата прекъсвайки за известно време управлението ѝ. Тя идва на власт една година след римската катастрофа при Адрианопол – 379 година с възкачването на Теодосий I и приключва през 457 година с Маркиан. Император Теодосий I умира от болест през 395 година в Медиоланум разделяйки Римската империя окончателно и завещавайки двете и половина на своите синове – източната ма Аркадий и западната на Хонорий.
Трупът на императора престоява четиридесет дни, епископ Амброзий отслужва панахида в негова чест. Повечето писмени източници са единодушни, че след отслужването тленните останки на Теодосий отпътуват за Константинопол. Там е погребан в мавзолея на Константин намиращ се в църквата Свети Апостоли. Единствено Хидаций твърди, че Теодосий I е погребан в базиликата Сан Лоренцо в Милано. Няма съмнение къде се намира гробницата на основателя на Теодосиевата династия.
Тогава можем да предположим, че в Сан Лоренцо, описан от Хидаций, лежи тялото четиридесет дни и Амброзий отслужва панахидата. Някои историци от XX век като гръцкият Чараламбос Бурас предлагат друго виждане за погребалното място на Теодосий. Неговата теза е, че осмоъгълната постройка в двореца в Солун може да бъде доказателство за идеята на Теодосий да построи мавзолей в този град. Бурас се опира на тази теория, заради двугодишно пребиваване в Солун.
Единият син на Теодосий – Аркадий следва традицията на императорските погребални постройки и издига отделна до Свети Апостоли в Константинопол, носейки името „Южна Стоа“. Причината за бързото издигане на мемориала е преждевременната смърт на съпругата му – Елия Евдоксия, почива от спонтанен аборт през 404 г. Синът на Аркадий – Теодосий II управлява около четиридесет години, но умира след падане от кон при лов през 450 г. Следвайки римската императорска традиция неговото тяло е положено в порфирен саркофаг до своите родители в Южната Стоа в Константинопол.
Другият син на Теодосий I – Хонорий управлява на запад като част от завещаните територии. Той построява семейна гробница в Рим позната като Санта Петрония, в близост до базиликата Свети Петър, построена от император Константин и по-късно се превръща в главна църква на римските папи. Мавзолеят оцелява до XVI век, когато базиликата Свети Петър е разширена и Санта Петрония е разрушена.
При строителството на новата църква е открит саркофага на първата съпруга на Хонорий, Мария. Работниците споделят, че саркофага и тленните останки са покрити с изискан златен плат. Това трябва е скъпа коприна позната като самит, която съдържа златни нишки. Хрониста от XVI Маркантонио Киел споменава за бижута, които са описани, но не е ясно какво се случва след това с тях. Самият Хонорий почива след болест през 423 година и е погребан във вече споменатата гробница в Рим.
Констанций III става консул и съимператор управлявайки само няколко месеца и умира през 421 година в Равена, последната столица на Западната Римска империя. Има спекулации, къде е погребан като се започне от Равена, в мавзолея на Гала Плацидия (тя е втората му съпруга). Логично е да е погребан в имперските мавзолей до базиликата Свети Петър. Последният член на Теодосиевата династия – Валентиниан III загива насилствено през 455 година. Докато язди по време на военна тренировки, хора на Петроний Максим убили императора. Нищо не се знае за погребението на Валентиниан III, който трябва да е погребан в императорският мавзолей до Свети Петър в Рим.
Погребалните сведения за императорите от Валентиниановата и Теодосиева династии, ни дават добра основа колко важно събитие е било по онова далечно време. Римските императори от Късната античност не пестят средства по издигането на внушителни гробници и мавзолеи, които да увековечат тяхното управление. Техните саркофази са изработени от специална скала – порфир. Тази скала е много ценна и рядка, добивана в Египет и от нея императорите изработват своите саркофази. Към днешна дата има много оцелели порфирни саркофази, които могат да се видят в Археологическият музей в Истанбул.
Те ни напомнят за величието и мощта на римските императори от периода на домината, познат още като Късна античност. Теодосиевата династия оставя две императорски гробници, които за съжаление днес не съществуват – на изток мавзолея към църквата Свети Апостоли и на запад мавзолей в близост до Свети Петър. Сведенията доказват, че късноантичната римска практика е да се строят погребални монументи в близост до базилики.
Късноантичните императорски гробници внушават чувство за респект към погребалната римска архитектура, която има за цел да обезсмърти императорите.
