Генерал Матю Риджуей спасява Корея и се превръща в съвършената машина на Американската армия
Ако сте почитатели на военното дело и попитате някой за велики американски генерали, то най-вероятно ще чуете имена като Патън, Джон Джей Пършинг и други. Никой няма дори да марки г-н Риджуей като потенциален кандидат за величие. От една страна е напълно нормално – всички са очаровани от Втората Световна война, следвана от Виетнамската война – никой не обръща внимание на Корейската война. Матю Бънкър Риджуей е известен кадър на военната академия в САЩ. През 1917 г. завършва и никой дори не подозира, че ще стане генерал. Резултатите му са изключително слаби, класът от 750 души има далеч по-бляскави хора.
Преди да замине и да види бойни действия във Франция, Риджуей получава ново нареждане – да отиде и да учи испански в Уест Пойнт. По стара традиция, изпращането в тази академия с някакъв език, не може да се смята за кариера, която позволява по-сериозни и специални стъпки. При завършването на обучението си, Матю вече знае перфектно испански и е един от най-добрите офицери в западното полукълбо. През следващите 6 години ще бъде протеже на генерал Дъглас МакАртър, който се опитва да превърне академията в много по-добро и специално място за обучаване на следващото поколение офицери.
Джордж Маршал забелязва качествата на Риджуей и бързо го назначава в 15-та пехота в Китай в средата на 30-те години на миналия век. Риджуей ще слуша по радиото и за атаката над Пърл Харбър, която може да създаде толкова много главоболия.
През следващата година, Риджуей успява да вземе две звезди и да получи командването на 82-ра дивизия. През цялата си военна кариера ще споделя, че няма нищо друго по-вълнуващо от скоковете с парашут, които 82-ра дивизия прави над Нормандия. Неговите бойни действия са очарователни, той прави скокове и в Сицилия, след това се сражава в Северна Африка. Храбростта и уменията от Втората Световна война ще поставят и основата на неговата следваща амбиция – да се превърне в абсолютен генерал. В един момент се налага на Патън да спира Риджуей към следващата атака. Това не помага, защото Матю наистина знае как да води армията си.
Риджуей копира само една идея, винаги поздравява по-ниските рангове от инженери и военната полиция, посочвайки, че те правят възможно най-доброто по време на битка. Никога не толерира командирите, които не поемат инициативата по време на битка. В един момент влиза в пререкания с началниците си, за да докаже, че парашутистите са най-добрата военна единица и точно те могат да спечелят Втората Световна война.
Генерал Харолд Александър вижда таланта на своя колега и настоява да се използва същата 82-ра дивизия за нападението на Рим, а след това да помогне за заличаването на Салерно. Факт е, че Матю Риджуей решава да лети без абсолютно никаква защита и да скочи над вражеско небе, тъй като няма авиация, която да успее да достигне Рим с един резервоар и да се върне. Никой не иска да рискува повече самолети. Американецът скача със своите бойни другари без никакво прикритие.
Мистерията наистина е пълна, тъй като американците са само 8000 души срещу поне 6 елитни немски дивизии. Наличието на храна, гориво, транспорт и други логистики, били оставени на италианското население, което отдавна смятало да отхвърли немската окупация. Нещо повече, американците излизат с обикновени пушки срещу танкове. Преди да направи скока, Риджуей е убеждаван, че в рамките на 3-5 дена, американци и британци ще достигнат Рим.
Немските сили в онзи момент включват близо 24 хиляди души и поне 200 танка, достатъчно, за да прегазят 8-те хиляди американски войника цели два пъти. С осъзнаването на силите, срещу които ще се изправят американците, няколко пъти генерал Тейлър ще изпрати команди за спиране на атаката, но те никога не стигат на време.
Риджуей осъзнава, че това ще е датата, в която ще се срещне с Бог, но преди това ще изпълни дълга си. През цялото време в Уест Пойнт изучава изключително добре движенията на немската армия през Първата Световна война и смята, че няма да повтори грешките. В денят на излитането, командването пристига и забранява мисията да се осъществи. Риджуей е свален на сила от самолета, но по-късно осъзнава каква сеч е щял да срещне.
Това е човекът, който осъществява и скоковете в Нормандия. Скокът му е на около 16 километра от очакваното. Патовата ситуация е особено неприятна, но той самият не се отказва и води бойците си до Сен Мари-Еглис – град, през който немската армия ще мине, за да нападне плажът Юта. При битката в Ардените, неговите парашутисти отново стават острието на атакуващата бригада, но в този момент има повече внимание за генерал Антъни МакАуфи, който печели по-сериозно внимание и медали.
С приключването на Втората Световна война, Риджуей се завръща обратно в Пентагона и работи като изпълнителен директор на администрацията. Очаква да изкара дните си до пенсия зад бюро, когато армията го търси за помощ – китайската армия е успяла да залее позициите в Корея и в началото на декември 1950 г. започват големите беди. Американските сили искат да отстъпят.
Риджуей е командирован и още в Токио започва да се запознава със ситуацията. Дъглас МакАртър описва една много грозна сцена. Единственият въпрос на Риджуей е: ако срещна вражески сили, мога ли да нападам?
МакАртър предоставя командването на цялата 8-ма армия и съветва Матю да прави това, което може да прави най-добре. Има една ясна причина за това решение – МакАртър иска да избяга от отговорност и да не признава, че точно в този момент е унижен от противника.
Матю обикаля позициите на американската армия и успява да запомни близо 5000 души. Запознава се със сержанти, военна полиция и открива най-различни кадри по самотните пътища. Американската армия в Корея страда от тежка депресия, никой не иска да говори и болестта се предава от редниците до сержантите, а понякога стига чак до генералите.
Въпреки мрънкането за освобождаване и оттегляне от армията, Риджуей не се предава. Единственото искане от Пентагона е да освободи всички офицери и хората от главното командване. Подава списък с отличени офицери, които ще бъдат следващото поколение генерали – премахвайки всички, познали разгрома. Хари Труман мисли варианти за създаването на ротационна полица, с която да върне старите генерали. Всеки, който предложи планове за евакуация, вместо настъпление, бързо е освобождаван от бойното поле.
За войниците са доставени топли дрехи и по-добро оборудване директно от САЩ. Риджуей настоява това да се случи и подчертава ясно, че армията трябва да се промени значително. Слоганът му скоро е:
„Намерете ги! Поправете грешката! Борете се с тях! Довършете ги!“
Риджуей ще наблюдава терена от хеликоптер и ще разбере, че комунистическото настъпление наистина е неизбежно. Единствената разлика е, че сега иска не само да ги задържи, а да ги удари зловещо, да ги нарани по най-жестокия начин.
Командирът знае, че ще трябва да отстъпи някаква земя за определено време и е готов да го направи, но смята, че след това ще накара противника да плати по-висока цена. От другата страна на река Хан се намира бригаден генерал Гарисън Дейвидсън – талантлив инженер, който намира няколко хиляди корейски работника за създаването на защитна линия.
Нощните атаки на китайците ще бъдат безмилостни, но ако има сериозно поддържане и стягане на редиците, доставянето на оръжие и достатъчно бой, всяка атака ще бъде платена особено сериозно. Пехотата и тежката техника може да наказва през деня, докато през нощта ще се налага да стиска зъби и да държи защитната линия.
Последната задача е най-тежка и най-жестока. Войниците се питат често дали наистина трябва да са тук и да се борят за Корея? По време на първата вечер, преди да започнат боевете, Риджуей сяда на бюрото си и говори до всички свои части по радио.
Той споделя, че има нареждане от американския президент за битка и защита на Корея. Проблемът обаче не е това, американецът няма право да живее в своята мирна и щастлива земя, докато комунистите убиват и унищожават живота на гражданите и хората, които са го градили с достойнство през последните десетилетия. Американският войник е този, който трябва да се изправи срещу тази напаст и да помогне, защото друг просто не е наличен. Най-важното е, че завършва речта си с един много ясен знак – жертвата, която американският войник прави на това бойно поле, е директна защита за неговата собствена родина.
По време на новогодишната вечер, китайски и севернокорейски войници се спускат в нападение и по думите на Риджуей:
„Убивахме ги с хиляди!“
Въпреки опитите за защита, китайците успяват да преминат отбранителната линия, някои позиции са принудени да бягат, което не изненадва Риджуей. Неговите опити да смени точно тези командващи офицери, удря на камък.
На 2-ри януари, 8-ма армия трябва да се премести на юг до река Хан. Сеул е изоставен. Преди да напусне позицията си, Риджуей сваля своето долнище на пижамата, къса ги с нож и след това ги закача на стената, за да се веят от прозореца. Към тях прикрепя и едно съобщение:
„На командващия генерал на китайските комунистически сили с комплименти от командващия генерал на 8-ма армия“
Тази история се носи по редиците, докато 8-ма армия се връща около 20 километра назад. Генерал Дейвидсън вече разполага с отбранителна линия за чудо и приказ. Риджуей винаги повтаря, че армията му е отстъпила като разумен боец, а не като бягаща тълпа от хора. Всички са взели оборудването си и гордостта си. Сега е ред на китайците да влязат в един жесток капан.
През следващите дни, Риджуей започва да изследва картите, подготвя своята стратегия и изучава всеки път, всяко поточе и всяко възвишение в зоната.
На 25 януари дава начало на операция „Светкавична стрела“. Целта му е да премине в нападения отвъд река Хан и да спре настъплението на врага към Сеул. Армията му използва артилерия, за да настъпва безмилостно и да нанася повече щети. По думите на войниците му, те са вървели в месомелачка и са имали за цел да стрелят по отстъпващия враг.
До 10 февруари, 8-ма армия успява да вземе целия ляв фланг, да превземе летище Кимпо и след това да премине в контра-атака срещу китайците. Риджуей дава команда за настъпление в централните точки и по десния фланк. Атаките са с невероятен успех. Неговите парашутисти успяват да вкарат в капан огромен брой отстъпващи китайски войници. Същите се намират между пехота и американски танкове.
Генералът каца на около километър от сражението, за да види как от близкото било валят китайци. През целият ден се чува тракането на М1 карабини във въздуха.
След близо 48 дена от назначаването му за командир на 8-ма армия, китайските сили са изпратени директно в 38-я паралел, разделяйки Северна и Южна Корея. Китайските сили претърпяват огромни загуби на всеки следващ километър, който дават.
Сеул е върнат обратно на Южна Корея на 14 март. На 11 април Риджуей се готви да прегази последната китайска крепост в Чорвон, но не знае, че Трюман е уволнил МакАртър и назначава Риджуей за генерал на Далечния Изток. С това решение, Матю Риджуей трябва да се върне като консул в Япония. Лейтенант-генерал Джейм Ван Флийт ще продължи традицията с месомелачката и мирът ще се договори след 28 месеца. Никой повече не се съмнява, че 8-ма армия е там, за да остане и да се бие.
След напускането на източния фронт, Матю Риджуей става директор на НАТО в Европа и директор на генералния щаб под командването на Айзенхауер. В края на неговата кариера, той ще бъде на мястото на МакАртър. Въпреки опитите му да запази армията, бюджетът ще бъде изключително орязан. Армията ще изгуби средства за сметка на ВВС на САЩ. Причината се крие във великата ядрена заплаха от комунистите.
Последната повиквателна на генералът ще дойде във времето, когато Френската армия е прегазена във Виетнам. Той е изпратен, за да огледа терена и да намери необходимото решение. Информацията, с която се връща, е доста негативна. Виетнам не е място за разгръщане на модерна война. Няма магистрали, няма пристанища, няма летища, няма железница. Всичко е построено на ръка.
Местното население е политически нестабилно, а джунглата предлага само партизанска война, която не е за всеки. Експертите посочват, че за водене на такава война, САЩ трябва да изпрати повече войници, отколкото е изпращала в Корея. С минимални възможности, американският президент отказва да прави инвазия.
Странното е, че когато Кенеди пристига на поста, никога не обръща внимание на доклада на Риджуей. Никой не се запознава с него. С напускането на Риджуей, ситуацията се променя и мнозина искат да има война. Генералът и спасител на Корея, умира на 98 години на 26 юли 1993 г.
