Думата „Мистрес“ невинаги е означавала това, което означава днес

Рядко днес виждаме думата „мистрес“, първо, в пълната й дължина, и второ, в различен смисъл от „любовница“. Как обаче една дума има толкова различни значения?

Думата „мистрес“ (mistress) през 16, 17 и 18 век в Англия обикновено означава жена с по-висок социален статус – женската форма на „мистър“ (от master – господар). Също така може да се отнася и за жена със съмнителна сексуална репутация, но тогава много обръщения към жени могат да носят и това значение, включително дама, госпожа, мис, майка, съпруга, дама и кралица…

Мъж, който има слуги или чираци, е мистър, а жена в същата позиция се нарича мистрес (господарка). Но не само тогава. Автобиографията на Елизабет Фреке от началото на 18 век („The Remembrances of Elizabeth Freke, 1671–1714“) илюстрира обхвата на жените, за които може да се използва „мистрес“. Повечето от нейните слуги и наематели през годините са наричани или просто с техните първи и фамилни имена, или като „съпругата на Том Дейви“. Но самата автобиограка е Мистрес Елизабет Фреке, нейната неомъжена племенница е Мистрес Грейс Нортън, нейната също неомъжена главна служителка е Мистрес Еванс, а жената, от която си купува вестници в Норфолк, е Мистрес Ферер.

Социалното положение, което печели титлата Мистрес, може да произтича от статута на главен служител или на собственик на бизнес. Тези употреби стават по-широко разпространени през 18 век във все по-урбанизираното, търговско общество – точно както се случва и с „мистър“.

Една от най-известните бизнес дами от 18 век е Елеонора Коуд (1733–1821), която ръководи керамична фабрика на южния бряг на Темза през 60-те години на същия век и изобретява материал, наречен сега на нейно име, с който тя излива скулптури, устойчиви на удар, както и архитектурни детайли, които и до днес украсяват Лондон и други градове по света. Тя е известна като Мистрес Коуд – не за да изглежда по-уважавана или защото е омъжена (никога не се омъжва), а защото това е нормалното обръщение към бизнес дама.

През 1740 г. „Мистрес“ изведнъж започва да се използва в печатни публикации, за обръщение към уважавани възрастни жени, а не към жени със съмнителна репутация. Нововъведението е променено на „Мис“ в средата на 18 век и се използва за дами от неомъжени момичета до неомъжени възрастни жени, което за пръв път разграничава неомъжените от омъжените. Тази практика може да е да е обичай, възприет от французите.

Когато една жена се омъжи в Англия, тя взема фамилията на съпруга си – следствие от отличителния за страната имуществен режим, при който мъжът придобива собствеността над вещите на съпругата си. Но когато омъжена жена има социално положение, собственото й име неизменно предшества фамилията на съпруга – както в случая с художничката и писателка Мистрес Мери Делани, например.

Пълното унищожаване на самоличността ма съпругата и приписването й на собственото име на съпруга, както и фамилното му име, се нарича „Мисис Мъж“ (Mrs Man) и се появява едва около 1800 г. Най-ранният пример, е в първият публикуван роман на Джейн Остин „Разум и чувства“(1811 г.). Там наименованието „г-жа Джон Дашууд“ отличава снахата на нашата героиня Елинор от майката на Елинор, която също е г-жа Дашууд (без собственото име, защото е старша).

Развитието на формата на „Мисис Мъж“, подобно на развитието на Мис повече от половин век по-рано, вероятно е опит за установяване на социален приоритет от аристократично свързаното дребно дворянство пред градските търговци, които използват същата форма на обръщение като тях. През 19 век формата е разширена за всички омъжени жени, тъй като и Мистър, и Мистрес са демократизирани, за да включат това, което Джордж Елиът нарича „по-бедната класа на енориашите“. Тъй като Мистрес прогресивно губи своето разграничение на социалното ниво, до 20 век остава само нейното семейно значение.

Днес често се приема, че „Мисис Мъж“ е остатък от векове на подчинение. Всъщност, след като е въведен около 1800 г., той е оспорен през 40-те години на 20 век, въпреки че не е напълно излязъл от употреба дори през 21 век.