Д-р Стефан Черкезов: Кажи на татко, че не си е харчил напразно парите за мен – аз станах лекар

Най-вероятно сте чували много пъти от родителите си, че не съжаляват за инвестирането на средства във вашето образование. Като цяло сме сигурни, че нито един родител не би пестил средства за своите наследници. Следващата история е впечатляващата по няколко причини – първо ни доказва, че понякога човек трябва да е на правилното място в правилното време и второ – лекар не е просто професия, а титла. В последните две години забелязахме доста сериозна агресия към лекарите, които винаги правят едно и също – стремят се да запазят човешкия живот и макар не винаги да получават благодарност, изпълняват своята професия по правилния начин.

Макар и често да се смятат за герои и да разбираме колко необходими са, за жалост едва при нужда, често забравяме на какви изпитания са подложени. И така обръщаме внимание на д-р Стефан Черкезов, един от героите на родната медицина. Макар и житейският му път да приключва на 26-годишна възраст и мнозина да забравят историята му, д-р Черкезов показва, че пред изпълнението на дълга – спасяването на хора, нищо друго не е толкова важно. Как започва всичко и защо малцина припомнят съдбата на славния лекар? На 15 август 1963 г. Стефан Черкезов се прибира от командировка в Горна Оряховица, като е запознавал населението с болестта дифтерит.

По това време транспорт не е чак толкова напреднал, но може би стеченията на обстоятелствата са го поставили на правилното място в правилното време. Черкезов бил горд притежател на малък мотор и можел спокойно да се прибере с него. Решава да не кара, защото ще има пазар и да се кара в навалицата е доста опасно – предпочел да не бъде опасен на пътя, а просто да използва друг вид транспорт. На прибиране, колега му предложил да го закара с неговия личен автомобил, но в последния момент Стефан отказва и отстъпва мястото си на видимо по-възрастна колежка. Младият мъж предпочел да се прибере с автобуса, който по същото време е претъпкан.

В селския автобус е разпознат от шофьора, който се зарадвал, че ще има добра компания и му предложил да стои на предното стъпала, където обикновено е и по-хладно. За жалост на изхода на града се случва и фаталната катастрофа. В претъпкания автобус се блъска бетоновоз и автобусът се озовава в канавката. Самият лекар полита през вратата, докато автобусът лумва в пламъци. Косата на Черкозов също се е запалила, но в този момент, това бил най-малкият проблем за младия мъж. Той много добре знаел, че в автобуса е пълно с хора. Вместо да потърси помощ, предпочита сам да скочи в горящи автобус, докато дрехите му горят и се разтапят върху кожата му.

От автобуса успява да извади 47 човека. Линейките на Горна Оряховица само идват, за да осигурят транспорт до болницата в града. Докато Черкезов вади хора и дори не обръща внимание на себе си, един от шофьорите се връща обратно, за да вземе и героят, не го намират на мястото на катастрофата. След свирепи изгаряния, Черкезов бил до началото на града. За зла участ, лекарят не успява да оцелее. Изгарянията са фатални и това е видимо не само за него,  но и за хирурзите. Неговата съпруга стои до последния му час с него, докато преди да издъхне ѝ споделя следното:

„Кажи на татко, че не си е харчил напразно парите за мен – аз станах лекар!“

Разбира се, много дълго време този подвиг се знае единствено и само от жителите на Горна Оряховица. Самата легенда продължава да се разказва дори днес, като все по-често историята на този герой продължава да се споделя, обикновено на 15 август. Едва на 19 октомври същата година младият лекар получава званието „Герой на социалистическия труд“. Една година по-късно на негово име ще се кръсти Окръжната болница във Велико Търново, както и улица в София. След смяната на режима, тези промени се премахват, поради простата причина, че никой не помни какво наистина е правил този човек – спасявал е животи, при това без да търси нищо в замяна. Къщата в родното село Виноград е опустошена, макар и местните жители все пак да искат да се възстанови. Историята може да забравя своите герои, което понякога може да е тъжно, но едно е сигурно, най-вероятно извадените 47 души, никога няма да забравят какво точно е направил, особено след като за техния живот е платено с друг.

Впрочем именно бързите му действия помагат да няма нито един пострадал при тази катастрофа. Забележете и още нещо – докато прави това, младият лекар е имал едва 8 месеца стаж. До днес някои от местните жители на селото все още се замислят дали биха постъпили като него, ако това се случи пред очите им, но едно е сигурно, Черкезов не се е замислял, той е направил това, което трябва да направи.