Човекът, който падна от космоса
През 1967 г. Съветският съюз празнува своята 50-годишнина. Наред със събитията на земята, част от празненствата включват и каскада в космоса, която обаче в крайна сметка завършва с ненужната смърт на космонавта Владимир Комаров, станал известен като „човекът, който падна от космоса“.
Планът е да се изпратят два космически кораба в орбита. Корабът „Союз 1“, в който се намираше Комаров, щеше да стартира пръв и да изчака един ден за пристигането на „Союз 2“. След това корабите щяха да се срещнат и Комаров щеше да направи космическа разходка, като изпълзи от своя кораб в другия. След това един от двамата космонавти на борда на „Союз 2“ ще влезе в „Союз 1“, преди двата кораба накрая да се отправят към Земята.
Съществуват твърдения – макар и силно оспорвани – че месеци преди планираното изстрелване вече е било ясно, че то няма да мине добре. Според книгата „Starman: The Truth Behind the Legend of Yuri Gagarin“, когато Юрий Гагарин и други старши техници инспектират кораба, те откриват 203 структурни проблема, някои от които биха го направили опасен, ако бъде изпратен в космоса.
Съобщава се, че е направена бележка от 10 страници, в която са изброени неизправностите. Никой обаче – вероятно от страх да не прибави собственото си име към бъдещите смъртни случаи на мисията – не е занесъл бележката на лидера Леонид Брежнев.
Според авторите на „Starman“, които са интервюирали Вениамин Русаев, агента на КГБ, натоварен да следи Гагарин, приятелите на Комаров са се опитали да го убедят да откаже да лети с кораба, смятайки, че последствията от това ще бъдат по-малко тежки от сигурната смърт (въпреки че според историците Русаев може да е преувеличил разказите си). Комаров обаче знаел, че ако се откаже, ще изпратят приятеля му Гагарин. Затова той отказва да се оттегли, дори знаейки, че това вероятно означава смъртта му.
Комаров обаче замисля дребен акт на отмъщение към хората, които го изпращат на смърт. Твърди се, че е поискал, ако нещо се обърка, да му бъде организирано погребение с отворен ковчег.
В деня на изстрелването Гагарин не действа според обичайния протокол, като иска костюм под налягане, преди да слезе на стартовата площадка, за да разговаря с Комаров. Възможно е да се е опитал да забави изстрелването дотолкова, че то да бъде отменено, но ако това е бил планът му, той не е проработил. Комаров беше изстрелян и стига до космоса вътре в кораба. След като се озовал там обаче, нещата бързо се объркали, когато един от слънчевите панели не успял да се отвори, оставяйки кораба с малко енергия.
Космическата агенция наредила спускането му, но капсулата започнала да се върти. Той нямаше как да контролира височината си и не можеше да накара дъното на космическия кораб да се обърне към земята, което означаваше, че ракетите за кацане не могат да смекчат приземяването. Вместо това той паднал право надолу и се ударил в земята със силата на 2,8-тонен метеорит.
Според „Starman“ последните думи на Комаров са уловени от американските радиостанции в Турция: „Този дяволски кораб! Нищо, на което сложа ръка, не работи както трябва“, както и че е надал викове на ярост, докато е падал към смъртта си.
Официалните съветски стенограми, които разбира се не трябва да се приемат за чиста монета, съобщават, че последните думи на Комаров са били: „Чувствам се отлично, всичко е наред“, след което добавя: „Благодаря ви, че предадохте всичко. Разделянето се получи.“
Според тази версия на събитията Комаров пада смъртоносно, докато наземният контрол се опитва да възстанови контакта с него: „Рубин, говори Заря, как ме чуваш? Край.“, се казва в стенограмата. „Рубин, Заря е, как ме чуваш? Край. Заря я, как ме чуваш? Край.“
