Бруталното детство на принц Филип Единбургски
Принц Филип, херцог на Единбург, е един от най-разпознаваемите мъже в света. Като съпруг на кралица Елизабет II, той представлява британската монархия вече над 60 години. Заедно с кралицата прави много, за да представи кралското семейство като неизменна институция в свят, който се е променил почти до неузнаваемост, откакто Елизабет наследява трона през 1952 г. От страна на Филип обаче тази сигурност е в дълбок контраст с рания му живот, който се бележи от война, пренебрежение и трагедии. В много отношения дългият му успешен брак и семейството му компенсират изпитанията на неговата младост.
Родната къща на Филип в Карфу
Филип е роден на 10 юни 1921 г. на във вила Мон Репо на гръцкия остров Корфу, единственият син на принц Андрей Гръцки и Датски и принцеса Алис Батенберг, която вече има четири дъщери: Сесил, Софи, Маргарита и Теодора. Въпреки че днес обикновено се смята за британец, Филип е роден като принц на Гърция и Дания. Тази двойна титла е отразена и в името му – той е кръстен „Филипос“, но принадлежи на датско-германската княжеска линия Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург. За да стане още по-объркващо, Филип не е британски субект по рождение, но има семейни връзки с Англия. Неговият дядо по майчина линия, принц Лудвиг Александър фон Батенберг, е натурализиран британски гражданин, който приема фамилията „Маунтбатън“ по време на Първата световна война. Филип е свързан с британското кралско семейство чрез кралица Виктория, но също така е шести по линия за гръцкия трон и неговият вуйчо по бащина линия Константин I е управляващият цар. Независимо от това, по-широките му европейски връзки скоро са много полезни за него, тъй като той се ражда в бурно време за Гърция и престоят му в страната няма да продължи дълго.
Андрей, принц на Гърция и Дания
Бащата на Филип Андрей отсъства при раждането му, тъй като е далеч в битка в гръцката армия по време на Гръко-турската война (1919-22). По време на този конфликт Андрей е командир на гръцкия Втори армейски корпус. Но се оказва неефективен генерал – в основната битка при Сакария на 19 септември 1921 г. отказва да се подчини на заповедите на своя висш офицер и се опитва да работи по собствен боен план. За съжаление тази липса на координация и комуникация допринася за падение на бойното поле и впоследствие войната е загубена. Андрю е освободен от командването и година по-късно е арестуван като част от Революцията от 11 септември 1922 г. – бунт на гръцките въоръжени сили срещу правителството. Това довежда до краха на гръцката монархия и абдикацията на цар Константин. Като брат на Константин и позорен командир на армията, Андрей е в дълбоки неприятности. Той е обвинен в държавна измяна и първоначално осъден на смърт. Генерал Пангалос, гръцкият военен министър, го пита: „Колко деца имате?“ и когато Андрей отговаря, Пангалос каза:
Горките, жалко, че скоро ще останат сираци.
Принцеса Виктория Алис Елизабет Юлия Мари Батенберг
Когато принцеса Алис чува за тежкото положение на мъжа си, тя пътувала веднага до Атина, за да пледира за живота му, но не й е позволено да го види и затова се обръща за помощ към британските си роднини.
Крал Джордж V настоява за британска намеса за евакуация на семейството и така гръцкият съд гони Андрей от страната за цял живот през декември 1922 г. Той има късмет: шестима други висши членове на правителството са осъдени и екзекутирани. Скоро след това кралската военна флота евакуира семейството от Корфу с кораба Калипсо. Принц Филип, който все още е бебе, е на борда в импровизирана кошарка, направена от оранжева кутия. За малчугана това е началото на десетилетия скитания без да има гражданство – от момента, в който Филип напуска Корфу на 3 декември 1922 г., докато не се премества в Кларънс Хаус като съпруг на принцеса Елизабет в края на 40-те, той няма да има постоянно местожителство.
Семейството се установява във Франция в Сент Клод близо до Париж, където Андрей и Алиса наемат къща. От самото начало те живеят в относителна бедност. Алис успява да издържа семейството с ограничена помощ от брат си, а Андрей успява да допринесе с малко от наследството, което получава, но те най-вече разчитат на заеми и подаръци. Заможен роднина плаща училищните такси на децата и Филип получава ранното си образование в американското училище в Париж. Животът му вече е в объркано състояние, тъй като той е гръцки принц, живеещ във Франция, но обучаван по британски начин. Неговата граждански неопределена идентичност означава, че той може да формулира своя собствена, както по-късно обяснява:
Аз се смятах за скандинавец, по-конкретно датчанин. Вкъщи говорихме на английски. Останалите научиха гръцки. Можех да го разбирам донякъде. Но в един момент разговорът ще премине на френски. След това преминава на немски, защото имахме немски братовчеди. Ако не можехте да измислите дума на един език, обикновено я казвахте на друг.
През 1928 г. Филип за първи път заминава за Великобритания, за да учи. Там изглежда е малко буйно дете, което се нуждае от известна дисциплина. Алис пише на училището през 1929 г., молейки преподавателите да сформират групичка за скаутски занимания за нейния син с нотка на безпокойство:
Обучението щеше да му окаже толкова отлично влияние… Бих била безкрайно благодарна, ако успеете да го контролирате възможно най-скоро.
На този етап семейното огнище на Филип вече започва да се срива. Алис, която е родена глуха, е на ръба на нервен срив. Има много спекулации какво е причинило това – изпитанието на изгнанието, редовната раздяла с децата й, докато посещават различни училища, травматичната менопауза, маниакалната депресия и дори религиозна криза. Може да е един или комбинация от фактори, но в крайна сметка през 1931 година майката на Филип е настанена в швейцарски санаториум.
Приблизително по същото време всичките сестри на Филип се женят в рамките на 9 месеца една след друга между 1930-31 г. и се преместват в Германия. Принц Андрей, който прекарва все повече време далеч от семейството си в Париж, накрая го напуска съвсем и се мести в южната част на Франция с любовница. Един от роднините каза, че той е „дълбоко нещастен човек“. Сестрата на Филип Софи заявява: „Тогава всички ние някак изчезнахме и къщата в Сент Клод остана празна.“
Родителите му на практика се отказват от отговорността за сина си. Това не означава, че те не са се грижили за него въобще – по всичко изглежда, че той е бил много обичан, но обстоятелствата в собствения им живот правят така, че те да не могат да се грижат за него както трябва. Той е само на 10 години и няма да получи никаква вест от майка си между 1932 и 1937 г. Когато Филип е попитан за този период години по-късно, отговорът му е стоически и прагматичен:
Просто така се случи. Семейството се разпадна. Майка ми беше болна, сестрите ми бяха омъжени, баща ми беше в южната част на Франция. Просто трябваше да продължа. Така правиш. Човек така прави.
След този разпад британската част от семейството на Филип пое голяма част от отговорността за грижите му…
