Ърскин Чилдърс – английският писател, който даде 20 000 пушки на Ирландската съпротива
Ирландия е особена територия с много добре изявен характер. Жителите често се шегуват, че уискито е създадено, за да им попречи да превземат света. На нейната територия са регистрирани огромен брой изобретатели, господата могат да се похвалят с 11 нобелови награди, а към всичко това можем да обърнем внимание и на характера им. По време на Европейското първенство през 2016 г. станахме свидетели на редица мили актове, в които футболни фенове пеят приспивна песен на малко дете в автобуса, намират най-различни начини за забавление на публиката и като цяло са топло посрещани навсякъде.
Дори и след като националите им не успяха да се похвалят с толкова големи успехи. И винаги ще бъдат такива, докато някой не посегне към свободата им, както историята вече помни. Ирландия не може да се похвали с особено добра позиция на картата, но дългите битки за това парче земя, колкото и несъвършено да се струва на мнозина е тяхното сакрално парче земя, напоено с кръв. Добрите и приветливи домакини могат да се похвалят като ревностни патриоти и когато са застрашени, намират най-различни начини за противодействие.
Ето защо насочваме вниманието към един от многото патриоти на Ирландия. Ърскин Чилдърс е роден през 1870 г. и през следващите години от живота си ще се постарае да остане завинаги в историята на страната си. Описват го като джентълмен, мъж на империята, син на Викторианска Великобритания, гражданин и ветеран от втората англо-бурска война. Една от големите му страсти е плаването с яхта, а другата е литературата. Много скоро той самият ще се превърне в един от най-добрите автори на шпионски книги.
Не трябва да забравяме, че в епохата, в която Ърскин живее, историите за разказване се срещат навсякъде. Сред някои от основните качества на ирландеца и бистрия поглед за потенциалната инвазия на Германия. В началото на XX век това е и най-големият страх на Великобритания. Шпионите са навсякъде и опитите на различни доброжелатели да подчинят короната, се срещат всеки ден. През 20-те години на миналия век, когато вече се говори за мир и опити Ирландия да бъде освободена от съседското влияние, именно Чилдърс ще бъде в делегацията по излагане на основните мотиви. Делегацията Син Фиен е нещо като политическата страна на Ирландската революционна армия.
Не се стига до успех и само две години по-късно гражданската война е факт. Имайки предвид успешната му биография, мнозина от революционерите го отбягват. Прокарва се легенда, че най-вероятно е британски шпионин. Разбира се, майка му е ирландка, а той самият приема много присърце свободата на страната си, но в тази неудобна позиция само действията ще позволяват да бъде приет и експлоатиран за една по-висша цел. Малцина са хората, които са готови да му се доверят, а още по-малко са хората, които биха решили да говорят за политика.
Ърскин се намира между две воюващи страни и винаги се разглежда като смъртен враг. Той практически може да се смята за ничий човек на ничия земя. Заплахите по негов адрес, както и опитите за убийства не спират. На 10 ноември 1922 г. е арестуван за притежание на оръжие. По това време никой ирландец няма право да бъде въоръжен, следователно писателят е задържан и съден от военен съд. Доста странно решение, имайки предвид факта, че по това време гражданският можел спокойно да се произнесе. Първо тече разследването от военен трибунал, а по-късно и съдът подписва неговата смъртна присъда.
Мнозина изразяват своето недоволство, как един писател ще отиде на смърт, защото е носил оръжие за самозащита, както той самият многократно заявява. Възможно ли е неговите книги да се смятат за толкова опасни, че двете страни да искат да го заглушат? Обикновено издателствата получават черен списък за хора, които нямат право да се публикуват. Никой не се опитва да го спаси или поне да го защити, а самият писател не роптае срещу своята присъда. На 24 ноември Чилдърс е изведен пред бараките в Бегар Буш и е екзекутиран. По същото време Уинстън Чърчил заявява следното:
„Никой човек не е причинил повече зло, не е проявил по-истинска злоба и старание да донесе по-голямо проклятие на обикновения народ на Ирландия от това странно същество, задействано от смъртоносна и злонамерена омраза към земята, в която се е родил.“
Какво мотивира бъдещият министър-председател на Англия да изрази толкова сериозно недоволство към писателя? Нека напомним, че същият има английски корени, сражавал се е за страната и многократно е бил в услуга на короната. Отговорът не е много труден за откриване. По време на гражданската война, по време на всички въоръжени конфликти, Ърскин се качва на своята яхта, заедно със съпругата си Моли Спринг и правят редовно курсове до Хамбург.
Страната е свободна и всеки има право да пътува до всяка точка на света, но при всяко завръщане от Германия, на борда на кораба има достатъчно оръжие. Писателят зареждал яхтата си, за да помогне на революцията. Похвалното е, че с най-различни модификации, плавателният съд успява да достави общо 20 000 пушки, с които силите да се изравнят. Забавната страна на историята е, че авторът правил всичко това, докато мнозина не можели да разберат на коя страна се прави.
Неговите оръжейни курсове са много преди да се включи като доброволец в английската флота срещу Германия по време на първата световна война. Нещо повече, неговото участие в сражението носи железен кръст за храбро изпълнение на службата по време на сраженията в Галопили през 1916 г. И нека не забравяме, че синът му Ърскин Хамилтън Чилдърс става президент на страната през 1973 г. Една от всички негови титли може спокойно да се носи с гордост – гражданин на света. Като човек, който винаги се бори срещу несправедливостта, можем да забележим, че успява да се справи изключително добре с редица неправди.
Готов е да се сражава в Първата Световна война, никога не забравя страната си, служи на Великобритания и накрая посреща куршумите с особена гордост. И в свободното си време попълва ирландската библиотека, най-вероятно на път за следващата пратка от пушки. Ирландия и до днес заявява, че подобни хора не биха могли да се повторят, те са уникални и служат точно и будно на една по-различна идеология, стремяща се да гарантира свободата на всяко живо същество. Когато го изправят пред стрелковия отряд, ирландецът прави няколко крачки към своите екзекутори, те от своя страна правят крачка назад. Ърскин им заявява:
„Направете една две стъпки напред, приятели, така ще бъде много по-лесно.“
