Византийските шпиони запазват империята за 250 години
Византия е наследникът на Древен Рим – империята, която успява да съществува повече от 1000 години. Историята би могла да бъде и много по-различна, ако на сцената не се появява Персия – един от най-опасните опоненти на бойното поле. За справянето с тази напаст, Византия трябва да намери особена сръчност и внимание към всяка една променлива. И точно тук идват добрите стари шпиони, които плъзват като зараза в Босфора и ще успеят да помогнат на империята да оцелее поне за известно време.
След III век, когато Римската империя се разделя между няколко владетеля, повечето императори насочват вниманието си към Изток. Логично е, защото източният регион става и много по-богат, запазвайки връзката с Азия, но с търговските маршрути идват и апетите на други империи и потенциални завоеватели.
Изведнъж се разкриват силите на Александрия, Египет и Атина, изведнъж на сцената излизат и траките, които продължават да заплашват всички и да са потенциална напаст за всяка една империя.
В средата на VI век император Юстиниан I успява да вземе територията на вандалите в Северна Африка, както и малко територии в Италия и Испания. Реконструкцията на старата Римска империя не се задържа толкова много. Повечето хора на запад не искат да бъдат част от империя, даже обратното, искат своята свобода и там някъде се поставят и първите основи на един нов строй – феодалното господство, което обаче е още ного далече.
Персия е особен противник, който се заражда в началото на III век пр. Хр. и дълго време проявява сериозни опити да навлезе в Европа. Първите страсти ще бъдат охладени от Александър Македонски през 330 г. пр. Хр. Персия се превръща в основен противник на Византия и съветниците в Константинопол вече са сигурни, че ще имат нужда не само от армия, но и от много по-добра дипломация.
Византия има едно особено качество, империята винаги се доверява на шпиони извън границите на своята територия, както и такива, които да разследват и посочват абсолютно всичко. Една положителна страна е, че успяват да наследят цялата администрация от Римската империя и след това да я използват, подобрявайки някои закони и позволяващи малко по-добър живот. Агентите на различни структури най-често работят като шпиони и изпращат информация обратно във Византия. С други думи, можем да кажем, че всеки изпратен дипломат в определена територия, дава необходимата информация за качествата на дадена провинция, както и за настроението на самите жители.
Изненада или не, първата форма на тайна полиция идва именно от Византия, а подобни следи могат да се открият и в Римската империя.
След управлението на император Диоклециан в края на III век сл. Хр. повечето така наречени фрумнентари са разпръснати и после разпуснати изцяло. Част от организациите отиват и търсят убежище във Византия, където не само пренасят своите умения, но и продължават да действат активно.
Още в ранните години на създаването на Византия, голяма част от активните политически и военни действия се случват изцяло с помощта на шпиони. През първата половина на IV век Цезар Констатин разработва цяла мрежа, за да поддържа армията си в изправност, както и да има информация за армиите на своите съседи.
Благодарение на различни офицери и негови кадри под прикритие, императорът успява да държи под контрол своята армия, разпределена от представители на най-различни раси. С малко повече пари, пропагандата заработва и печели, защото императорът подрежда армията си от верни, но и добре платени офицери.
Сплотяването е едната страна на играта, другата, която също е точно толкова интересна, позволява мътенето на вода в околностите. Шпионите разказват за огромна и непобедима армия, която е успяла да прегази Европа, споделят легенди за мистични оръжия, които да накарат всеки опонент да се замисли. Всичко това е позитив, който се затвърждава и с помощта на някой друг подкуп.
Стратегията на това звено е ясна, част от вътрешните агенти работят като контра-разузнаване, други са разпределени за наблюдение на администрацията. Изпращани са в различни провинции и основната им задача е да прекъснат корупционните практики, както и да намалят напрежението сред представителите на императора. Други заминават в чужди територии и посочват основните проблеми и позитиви на дадена страна, а както вече разбрахме, Персия е била от особено значение. С пристигането на един агент, основната задача е да се направи мрежа от локални информатори, а също така да се селектира информацията, която спокойно може да се предава и за заблуда на противника.
Информацията, която Византия трупа за Персия в рамките на цели 3 века, е доставена от хиляди агенти. В този период се случват и редица битки, обсади и превземане на територии. Многократно се нарушават и дадените примирия. Агентите продължават да работят по време на мир и по време на война.
Византийските префекти редовно използват информацията, за да заблуждават и проучват противниците си, както и да видят какви са намеренията на персийския владетел – Шах Шапур II (309-379 г.) и често са в ядрото на различни бунтове на изток от неговите владения.
През 359 г. византийския префект Мусонианус се опитва да подкупи персийските командири, които пазят Византийско-Персийската граница. Той е готов да плати богато и се надява, че ще спечели позиции, постигайки мир, но вместо това е успял да активира пълна инвазия на Персия.
Византия няма проблеми да предсказва събитията. Все пак говорим за време, в което няма технология като сателити, интернет или други методи за бърза сигнализация. Истината е, че всичко става с мрежа от информатори, които могат да видят събиране на армия и изпращането и към границите, трупането на оръжие, както и подготовка на една по-сериозна логистика.
Шах Кавад I дори не разбира как Византия е била готова да се защитава по време на цялата му кампания от 502-506 г. Византийските генерали, които виждали струпването на персийски сили близо до Армения, изпращат свои лични телохранители да проверят какво е настроението във вражеския лагер. Пратениците са облечени като местни перси и реално са успели да се слеят с армията и да събират информация в продължение на два дена. Те разбират основните цели, както и потенциалните пътища на противника.
След завръщането и даването на ценната информация, византийците правят внезапна атака, при това в най-слабите точки, създавайки забавяне на настъплението и по-късно още повече проблеми. По време на същата война пада и град Амида, който по това време е византийски. Персийската армия е успяла да победи след 3 месеца в обсада, както и загубата на генералът, водещ персийската армия. Оказва се, че шпионите са помогнали за този проблем. След взимането на града, византийски търговец заявил, че видял 500 свободни коня. Персийците, начело с командира на армията, директно тръгват в тази посока, за да приберат животните, не знаели, че попадат в засада и са исклани.
Двойната игра също е любимо занимание. Византийският историк Прокопиус често твърдял, че император Юстиниан е имал тази възможност да използва точно такива. Веднъж получил уверение от двоен агент, че персите са направили коалиция с хора от региона и смятат да нападат Юстиниан, той изпратил второ съобщение с атака от страна на византийци и хуни, които били готови да атакуват. Това спряло една бърза военна кампания.
Византийците имали цели мрежи, позиционирани на главни пътища, региони и дори поддържали тайни квартири, където да се провеждат срещите. Никъде другаде в цялата Византийска империя не е имало толкова много, колкото в Персия.
В последствие идват и промените и всички византийски пратеници и граждани са изтикани в изолирани региони в столицата и под постоянна охрана. Шпионите не могат да стигнат до местното население, дипломатите могат да уреждат срещи, но не напускат своите региони. Персийските домакини били добри, но реално намерили начин да редуцират значително течът на информация. Всеки агент е имал право да пътува определени часове в Персия и трябва да спре на определени постове и да изчака известно време за проверка. Ако някой се опита да напусне или да достави информацията по-бързо, най-вероятно ще закъснее достатъчно. Отношението към търговците не било особено различно. С години най-доброто прикритие било именно търговията.
За да се реши този проблем, персите просто не променяли своята гостоприемност и бързо показвали, че животът наистина може да бъде труден. Създават се търговски маршрути, които са разрешени за минаване, но всяко едно отклонение се наказва сурово. Ако някой се отклони по погрешка, шансовете да остане без глава се увеличават значително.
По време на война или обсада на даден град, персите показват пълна липса на милост и нареждат търговците и ги избиват, някои са по-добри и просто ги хвърлят в тъмницата, но понякога и това не е решение. По време на поредната обсада в Амида, един търговец е принуден да разкаже историята за плодородна градина, която се намира само на няколко километра от града и може да достави необходимите ресурси. Така принуждава обсадените да отворят вратите си и да изгубят града. Амида е върната обратно като територия на Византия през 504 г.
Духовниците също са били използвани за въпросната война. Около 6-и век един клисар на име Павел е бил изпратен в персийския граничен град Нисибис. Павел изпраща най-различни доклади директно до Константинопул и често посочва движението на персийски войници в зоната.
По време на така наречената „Последна Персийска Война“ – 610-628 г. византийците нямат много късмет и губят Месопотамия, Армения, Сирия, Палестина и Египет. През 622 г. императорът се опитва да си върне поне Армения. Изпратени са шпиони, които да кажат на персите, че ще се използват планински маршрути към Армения, разположените войски никога не успяват да видят капана и не срещат византийците, които вече са взели необходимото парче територия.
При опит на персите да нападнат Константинопoл в края на въпросната война. Ираклий използва агенти и успява да накара персийските армии да стоят близо до река Фаза в южните части на Кавказ. След това изпраща новините на брат си Теодор, който трябва да започне атака на контингента, намиращ се близо до Византийската столица. Сирия и Месопотамия се връщат обратно в империята. При втори натиск срещу персите през 627 г. Византия успява да извоюва още една победа в центъра на Персия. С това се подписва и примирие, но само за известно време.
Агентите се оказват едно много добро решение и печелят почти всяка една битка, преди да се е случила. Тяхната стратегия и работа е причината за Византия да оцелее цели 250 години в битка срещу Персия, която в онзи момент е повече от страховита. Шпионските игри са толкова стари, но вече се играят на много по-различно ниво и също дават достатъчно добри резултати.
