Сидни Райли – неповторимият господар на шпионите
Джеймс Бонд е една прекрасна история за истинските шпиони, за онези прелъстители, които могат да спасят света в последния момент и да докажат абсолютното си превъзходство, преминавайки границите на човешките възможности. През годините успяхме да видим редица такива герои, но никой, абсолютно никой не може да се бори с ранга на Джордж Розенблум – единственият син на Херш Яков Розенблум и неговата съпруга Полина Брамсон. Кой е той?
Един от най-влиятелните шпиони на миналия век и човекът, за когото всеки един специален агент гледа под леглото. Истината е, че неговата история е толкова вълнуваща, че и до днес не всичко е ясно. Според някои е успял да завърши Кралското Минно училище в Кеймбрдиж, демонстрирал е невероятни познания по химия и е приет в института по химия, но се оказва, че няма доказателства да е посещавал някой друг университет.
Познанията му са повече от невероятни в това отношение, а що се отнася до езици, той говори английски, руски, полски, немски и френски. Роден е през 1874 г. в Одеса, но още в тийнейджърските си години бяга от страната и буквално изчезва от картата. През следващите две десетилетия се говори, че е работил абсолютно всичко от готвач, работник на пристанище, ЖП инженер в Индия и дори портиер на бардак в Бразилия. Дали това е истина, отново никой не може да потвърди, но г-н Розенблум е убеден във всички думи, които казва и малцина се съмняват в неговите умения. След това е бил шпионин за Япония, а след това работи за най-добре платените хора на света.
През 1895 г. се озовава в Лондон и след три години се жени за Маргарет Томас. През 1899 г. сменя името си на Сидни Джоржд Райли и получава паспорт с това име, ставайки британски гражданин. Негов патрон в това отношение е сър Хенри Хозиер, който има особени слабости към евреите и веднъж след като връчва паспорта на новия британски гражданин, започват работа в разузнаването. В последствие никой не знае, но Сидни ще разполага с повече от 11 различни имена, както и паспорти за всяка една личност. Макар и да се смята, че живее в Лондон през 1904 г. е изпратен в Далечния изток като търговски представител на М. А. Гинбърг и оперира на Порт Артур в Китай. По това време някои историци смятат, че Сидни работи като двоен агент за Япония и Великобритания.
Само 2 години по-късно се мести в Санкт Петербург, където се запознава с различните революционни движения. По някои данни, той следи обстановката и предава всичко научено, но понеже Царският режим също плаща добре, Сидни предава информацията и на тях. По това време живее в лъскав апартамент в града, радва се на невероятна колекция на изкуството и е един от най-желаните хора на планетата. Нека не забравяме, че като красавец, той често можел да омая и най-красивата рускиня. А и отново се записва в някои от досиетата му, че той обича жените, а те го обожават. Моногамията за този човек е някаква изгубена кауза, особено след като разполага с достатъчно жени, които да му обърнат правилното внимание, а и именно те позволяват да се прикрива достатъчно добре.
Райли има няколко съпруги през живота си, а след това просто решава, че няма време да подписва брачни свидетелства и продължава да работи както намери за добре. Следващата му работа е да бъде част от немска компания за производство на бойни кораби. Тази работа му позволява да извлече всички чертежи на бойните плавателни съдове и след това да ги предаде на МИ6. По време на Първата Световна война, този човек се намира в САЩ и купува оръжие за руснаците.
По това време вече има безкомпромисни тактики и знае точно как да изкарва пари от въздуха, но това пък идва с още една жестока цена – Райли печели много врагове, но винаги знае какво точно са замислили те за него. През 1917 г. се завръща за кратко време във Великобритания и използва времето да се прокрадне обратно в Германия, за да извлече достатъчно информация и да сподели, че немската армия е готова скоро да се предаде. Само можем да си представяме точно колко време и как е стигнал до тази информация.
За неговата работа МИ6 споделят, че е един от най-уникалните агенти, които са притежавали, но същевременно не може да бъде лоялен само на една страна, неговата информация идва с дебели чекове, а когато има война, този човек ще бъде винаги победител, без значение от коя страна желае да застане. Благодарение на добрата визия, на учтивите маниери и лъхането на власт, която се прокрадва от всяка клетка, Сидни просто може да се превърне в най-опасния на планетата. Някои агенти признават, че е изключително добра компания, но винаги запазва най-важното за себе си, въпреки това е необходим един разговор, за да успее да добие представа с кого точно говори и работи. Някъде към края на войната, английското разузнаване взима решение да върне Райли обратно в Русия, където да работи като агент.
Това решение идва с много и най-различни съпротиви от колегите, в досието се разказва, че този агент е човек, който освен добрите си умения, в Русия е успял да се срещне с някои от най-корумпираните хора и да спечели колкото се може повече пари. Други пишат в досието му, че не е агент, а безкруполен бизнесмен, който във всеки един възможен момент ще използва властта и влиянието си, за да напълни сметките, никога не се е интересувал от патриотизъм и няма намерение да го прави. И докато мнозина размишляват какво точно може да се направи, Райли тегли най-добрата карта и изгражда добри и качествени отношения с Чърчил. През април 1918 г. заминава в Русия. Главната задача на агентите, с които Райли заминава, са изпратени да спрат болшевките, но агентът няма никакви такива проблеми, макар и той самият да признава, че мрази новия режим и смята, че е покръстен в кръв, а неговите лидери са престъпници, убийци и бивши войници, както и много глупави десперадос, възнамерява да се възползва от всяка една ситуация. Променя мнението си едва, когато вижда какво вършат престъпниците с някогашната Русия.
Един след друг, лоялните агенти на царския режим започват да търсят финанси, с които да закупят оръжие и да подготвят армия, която да отхвърли режима на болшевиките. И наистина в един момент сумата от 1.2 милиона рубли трябва да стигне до белогвардейците, но вместо това парите отиват на грешното място, при директора на Чека. През 1918 г. се прави план за залавянето на Леон Тротски и Ленин, които ще се намират в Централния съветски комитет, настанен в московския театър. Райли обаче има други планове, той възнамерява да залови и двамата, да ги накара да вървят по голи гащи по улиците на Москва и едва след това да ги прибере, като целта е да ги унижи до такава степен, че никой повече да няма посмее да се опита отново да следва техните стъпки. Той не желае да ги убива, за да не ги превърне в мъченици Единственият проблем е, че никой не се съгласява с него и е решено и двамата да бъдат екзекутирани.
Планът е в определен момент вратите на театъра да се затворят, докато индивидуални личности да локализират къде седят господата и да ги обезопасят. В случай, че съветските войници окажат съпротива, конспираторите трябва да хвърлят гранати и да се скрият зад завесите. Планът наистина е на път да проработи, докато самите организатори не променят датата и заявяват, че срещата ще се случи на 6-и септември. На 31 август 1918 г. Дора Каплан прави опит да убие Ленин. Някои историци и до днес смятат, че поръчката е финансирана с помощта на британското посолство.
По това време Сидни вече е успял да задържи две водещи фигури от новия режим, но по стечение на обстоятелствата и двамата успяват да избягат. Веднъж след като прикритието му е разбито, червената бригада започва разследване, но срещу сумата от 60 000 рубли, холандски кораб го извежда на безопасно разстояние. Райли пристига веднага в Лондон с още един агент – Джордж Александър Хил. При завръщането си, агентите са помолени да се върнат обратно и да помогнат на белогвардейците да се справят с новата напаст.
Макар и да се съгласяват, трябва да се телепортират до Одеса, защото влакът им тръгва след два часа. Този път задачата става безумна, една грешна стъпка ще коства живота им. Историята е повече от ясна, агентите така и не успяват да помогнат за неутрализирането на Ленин и Тротски, в последствие Леон ще успее да избяга в Бразилия и ще се опитва да вземе властта, докато дългата ръка на Ленин не го приключи.
През 1921 г. Райли става бизнес съветник на Едуард Луис Спиърс, който казва на Уинстън Чърчил, че има невероятно бизнес предложение, на голяма финансова компания, възнамеряваща да започне да работи на територията на Полша, Румъния и Украйна. Спиърс наема Райли по препоръките на Чърчил и двамата пътуват до различни дестинации, но смесвайки политика и бизнес, ситуацията излиза от контрол и всички финансови инжекции, които постъпват в сметката на бившия агент, сега просто не са успешни.
Мнозина смятат, че парите никога не са били инвестирани. През 1923 г. правителството на Лейбъристката партия получава 191 места в парламента, докато консерваторите взимат 258. Очаквано скоро и МИ6 трябва да се преструктурира. По това време разузнаването е съгласно да има министър-председател от консерваторите и позицията трябва да се даде на Джил Бенет. В този момент Рамзи Макдоналд обаче изразява много големи апетити за управление, следователно трябва да бъде премахнат по-бързо. Познайте кой получава тази задача?
Сидни Райли отново е на мисия, но продължава да следи с особен интерес събитията в Русия. Работи с хора като Борис Савинков, бивш терорист на Социалистическата революционна партия и член на Провинциалисткото правителство. Новата власт още се страхува от идеята да започне да се разпорежда, защото не знае и на кого да се довери. Скоро Савинков сам иска помощ от Райли и молба да се даде информация за онези хора, на които трябва да гласува по-сериозно доверие. Мечтата на Борис е да отхвърли болшевиките, а Райли урежда среща между него и Чърчил.
На срещата двамата споделят своите идеи, но настоящия министър-председател Дейвид Лойд Джордж е на мнение, че това не е правилния ход и единственото, което може и трябва да се предложи на Савинков е гаранция за протекция, защото той спокойно може да се смята за бъдещето на страната, все пак не се срещат хора с такъв замах всеки ден. През 1924 г. МИ5 прихваща писмо, подписано от Григори Зиховиев, ръководител на коминтерма в Съветския съюз, в което се съобщава на британските комунисти да започнат пропагандата на революцията. МИ6 няколко пъти анализират съобщението и заявяват, че не е автентично. Писмото стига и до Рамзи МакДоналд, който заявява, че трябва да се пази в тайна, но малко след това е публикувано в списание Times и Daily Mail. Писмото излиза точно преди изборите и помага за премахването на Рамзи от партията и апетитите му за поста.
На 24 октомври самият той говори пред обществото и съобщава, че става въпрос за конспирация за очерняне на личността му. Малко след като изборите приключват и властта е дадена в правилните ръце, някои хора смятат, че писмото е било фабрикувано от Сидни и неговия приятел Артърх Грегъри. Артур Артузов от Чека има задачата да разследва кой точно е авторът на писмото. На 11 ноември 1924 г. изпраща специален доклад, в който споделя следното:
„Очевидно е, че това писмо е било фабрикувано в Рига от лейтенант Покровиски, който се е намирал в Коминтерна и е успял да вземе някои от речите на Зиновиев, добавяйки и малко от себе си. Покровски е предал това писмо и е съобщил на британското контра-разузнаване, че притежава информация, която е жизнено важна и след това я пуска с пощата от Рига към тях. Писмото е било адресирано до британската комунистическа партия, а след това е прихванато от властите. Получателят е английският комунист МакМанус. Полицията е задържала фалшивото писмо, фотографирала го е и след това снимките са стигнали до медиите.“
КГБ много по-късно ще потвърди, че писмото е попаднало при МИ5 с помощта на Иван Д. Покровски. Години по-късно, след разсекретяването на документите, някои писатели ще споделят, че Сидни Райли е изиграл най-важната роля в това отношение. Той прави копие на руската версия и когато оригиналът пристига в полицията, почеркът е бил именно негов. Офицер от МИ5 е успял да направи така, че писмото да стигне до пресата и да се разпространи. Услугата е направена, но Райли не успява да помогне на Борис Савинков. Той заминава за родината си през 1924 г. и малко след това в-к Известия споделя, че е задържан и арестуван, а след това и осъден на смърт. Присъдата се бави в продължение на 10 години.
По това време британското разузнаване знае, че Борис живее в луксозна къща на площад Люблянка. Савинков пише на своя другар, че е променил значително мнението си за болшевиките и дори споделя, че Русия е преродена. Сидни смята, че това писмо е фабрикувано и не е написано от него, но се появява във в-к The Morning Post на 8 септември 1924 г. На 7 май 1925 г. Борис умира – официалната версия е самоубийство, след като скочил от покрива на затвора, в който се намирал. Според Сидни е бил пребит от пазачите. Ърнест Бойс, директорът на МИ6, му предлага да замине за Русия и да се срещне с Монархичния съюз на Централна Русия в Москва. Райли връща следното писмо:
„Макар и да се притеснявам за моите собствени дела, както знаете, аз съм в перфектно здраве. Във всеки един момент, ако срещна правилните хора, съм готов да се отдам на истински дела, запазвайки интереса на Синдиката. Вчера бях на 51 години и смятам, че е време да направя нещо, което да има смисъл на този свят, докато мога.“
Заминаването му за Русия е факт, но според някои източници, Сидни тръгва, без да разбере подробностите около мисията си. Изпратен е в Хелзинки, а след това трябва да пресече Финландската граница и да се настани в къща близо до Москва. Два дни по-късно – 27 септември 1927 г., Сидни чака лидерите на въпросната организация да го посетят, вместо това идва тайната полиция и го арестува. Райли е съден за опит за преврат през 1918 г. Според съветските власти, същият е бил разпитан и на 13 октомври пише до Феликс Дзержински, че е готов да разкрие всичката информация, с която разполага за британското и американското правителство.
Екзекутиран е на 5 ноември 1925 г. Едва след като Александър Орлов успява да избяга от страната и се мести в САЩ, ФБР тръгват по петите му. На тях споделя, че британският агент е бил предаден именно от Ърнест Бойс, който работил като двоен агент и искал да даде като жертвено агне Райли. С други думи, един от най-големите шпиони на британската корона, а и в света, може да се смята за предаден от своите хора.
Снимки: Wikipedia
