Последният ден на Хитлер и самоубийството му в бункера

На 1 септември 1939 г. Германия нахлува в Полша. През 1940 г. Хитлер продължава обещаното разширяване на границите на държавата като нахлува във Франция, Норвегия, Дания, Холандия и Белгия. На следващата година Германия нахлува и в Съветския съюз. До април 1945 г. обаче германците са само на седмици от поражението, а Хитлер го няма никакъв. Нещата тръгват зле за нацистите още от 1943 г., когато Съветският съюз унищожава немската армия в битката за Сталинград. На следващата година съюзническите сили пристигат в Нормандия и изтласкват нацистите обратно към Берлин.

През юли 1944 г. някои висши военни командири дори замислят да свалят Хитлер. Те се надяваха, след като премахнат диктатора, да успеят да договорят благоприятни условия за мир, но след като опитът за убийството му се провали, Хитлер екзекутира 4000 германци, за които смята, че са замесени в този заговор срещу него.

Главният вход към Орловото гнездо

Докато съветската армия планира нашествието си в Германия, а съюзническите сили настъпват, Хитлер изглежда изчезва. Американските военни вярват, че се крие в Баварските Алпи в своята крепост в планината, известна като Орловото гнездо.

Това, както и други сходни предположение, се оказват грешни. Всъщност Хитлер никога не напуска Берлин, а живее в подземен бункер през по-голямата част от 1945 г. Когато съюзниците хващат офицера на Вермахта Курт Дитмар, той издава, че Хитлер все още е в Берлин и прогнозира, че „или ще бъде убит там, или ще се самоубие.“

Фюрербункер (Führerbunker)

На 16 януари 1945 г. Хитлер се оттегля в подземния си бункер, известен като Фюрербункер, скрит на повече от 15 метра под Райхсканцеларията. Бункерът е около 250 квадратни метра, има кладенец за прясна вода и генератори, които да доставят електричество. Скрит там, заобиколен от луксозни мебели и скъпи маслени картини, Хитлер ръководи войната от под земята.

Стоманобетонният бункер издържа на съюзническите бомбардировки и защитава Хитлер заедно с други важни нацисти като Гьобелс.

След години война косата на Хитлер посивява. От лявата му страна се появява тремор, а зрението му се влошава. Вече на 55 години, той изглежда още по-възрастен. До април 1945 г. Вермахтът се разпада и руснаците стигат до Берлин със сила от 2,5 милиона войници.

С приближаването на края на април Червената армия вече е на около 300 метра от бункера. Хитлер знае колко е безнадеждна ситуацията и все пак заповядва на германските войски да се бият докрай, като неподчинението ще се наказва със смъртна присъда.

На 22 април Хитлер вика двете си секретарки, Криста Шрьодер и Йохана Волф, в кабинета си. „Той ни прие в стаята си, изглеждаше уморен, блед и равнодушен“, споделя Шрьодер. Фюрерът им казва: „През последните четири дни ситуацията се промени до такава степен, че аз съм принуждавам да освободя своя персонал. Тъй като вие сте най-дълго служилите ми, вие ще заминете първи. След час кола тръгва за Мюнхен.“

Ева Браун и Адолф Хитлер с Блонди в Орловото гнездо, 14 юни 1942 г.

На 29 април 1945 г., ден преди смъртта на Хитлер, той се жени за Ева Браун, неговата любовница от 16 години. Браун и Хитлер се срещат през 1929 г., докато тя е на 17 години и работи в студио за фотография в Мюнхен. Браун го описва като „джентълмен на определена възраст със смешни мустаци и шапка с голям филц.“ През всичките 16 години заедно Хитлер крие отношенията си с нея. Когато той оцелява след опита за покушение през 1944 г., Браун се заклева: „От първата ни среща се заклех да ви последвам навсякъде – дори в смъртта – живея само за вашата любов.“

Браун се присъединява към Хитлер в бункера му през април 1945 г. Преди сватбата им Хитлер й заповядва да напусне, но тя отказва, вричайки му се в лоялност до самия край. Тя казва на приятелите си: „По-добре десет хиляди души да умрат, отколкото Германия да го изгуби.“ С Браун до него Адолф Хитлер научава за екзекуцията на вече бившия си съратник Бенито Мусолини. За да избегне същата съдба, той решава да се самоубие.

На 29 април той започва подготовка за смъртта си. Нарежда на телохранителите си да унищожат личните му документи и изпробва цианидна капсула върху любимото си куче Блонди. На следващата сутрин, 30 април, служител чува Браун да вика: „Предпочитам да умра тук! Не искам да бягам!“

Червената армия е почти на върха на фюрербункера. Хитлер сe храни за последен път – паста с доматен сос – докато Гьобелс се опитва да го убеди да не се самоубива.

„Докторе, знаете решението ми – отвръща Хитлер, – Не се е променило! Разбира се, можете да напуснете Берлин със семейството си.“ Гьобелс обаче не напуска, както и семейството му. Той и съпругата му скоро отравят собствените си деца и се самоубиват заедно с фюрера.

Хитлер събира личния си персонал и стисва ръката на всеки. На една от секретарките му Браун казва: „Моля, опитайте се да излезете. Все още може да си проправите път. И предайте на Бавария любовта ми.“ Със спокоен глас Хитлер казва на офицер Хайнц Линг: „Сега ще се застрелям. Знаеш какво да правиш.“ Преди да напуснат, Хитлер отправя нацисткия поздрав и обявява: „Свършено е, довиждане.“

Хитлер и Браун се затварят в личната си стая. Ева взима капсула цианид и изчаква да я убие. Хитлер също поглъща хапче цианид, след което се застрелва в главата.

Извън стаята, персоналът му чакаха звука на изстрела. „Внезапно се чу изстрел, толкова силен, толкова близко, че всички притихнахме“, казва секретарката на Хитлер Трауд Юнг. „Отзвукът мина през всички стаи.“ Когато Юнг влезе в стаята с Линг, тя описва гледката: „Видях Хитлер да лежи до масата. Не видях кръв по главата му. Видях и Ева с изпънати колене легнала до него на дивана.“

Анализ на зъбите, намерени от съветските сили, за които се твърди, че принадлежат на Адолф Хитлер, сочи категорично, че германският диктатор е отнел живота си на 30 април 1945 г. Малко след самоубийството, хората на на Хитлер пренасят телата в малка градина до фюрербункера. Звуците от битката ги заобикалят. Гьобелс и Борман поливат телата с бензин, запалват ги и се оттеглят.

Хората на Хитлер искат напълно да унищожат тялото му, за да не могат враговете им да използват неговата смърт или трупа му за пропагандни цели.

Огънят обаче не е унищожава напълно трупа на Хитлер. Руските доклади, разсекретени след падането на Съветския съюз, сочат, че руснаците всъщност са прибират тленните му останки, след като заключават, че те са именно на Хитлер. Но в първите дни след войната, както и десетилетия след това, се носят слухове, че Хитлер все още е жив. Но тези слухове са тема за друг текст.