Полските доброволци спечелиха войната, но изгубиха мира
Разкъсването на Полша от Германия и СССР в началото на октомври 1939 г. ще доведе до разпад и на армията. Остават само 3 бойни кораба и две подводници, които успяват да се доберат до английските брегове. Унищожението и безмилостната агресия над страната ще накара всеки поляк да търси реванш за своята родина. Войници и цивилни ще стигнат до Сирия и Франция, използвайки Румъния и Унгария, както и Балтийските страни. През май 1940 г. около 84.5 хиляди поляци ще бъдат въоръжени от домакините.
Изпратена е пехота, която да подпомогне сраженията в Норвегия, две дивизи и организирани доброволци, както и бронирана кавалерия, попълват позициите на Франция и нейната защита. В лицето на втория голям Блицкриг ще стане ясна и ефективността на всички стратегии. Европа трябва да се евакуира по спешност през Франция и само 24 хиляди поляци успяват да стигнат до Великобритания и да се присъединят към още стотици други свои сънародници, готови да се сражават на страната на Великобритания.
Хитлер прави само една грешка по време на Втората Световна война – нападането на СССР. Тук е важно да уточним, че самият СССР е можел да не просъществува, ако Хитлер не обявява война на САЩ. Било е напълно достатъчно да изчака СССР да направи своя втори тур в Европа и да гарантира неговото окончателно късане на всякакви връзки с останалия свят. Полското правителство, което се опитва да избяга от СССР и Германия, през 1941 г. получава благословията на Сталин и се смята за официално, докато е в изгнание в Лондон.
Междувременно и полските бежанци започват своята военна кампания срещу Германия. Полските затворници, които Сталин е затворил от кампанията през 1939 г. вече са въоръжени и готови за бой. При британците се сформират полски батальони, които преминават своята тренировка в Иран и през 1943 г. заминават за Италия и след това се включват в битката с британци, американци и канадци, а най-голям принос правят в битката за Монте Казино.
Повече от 24 хиляди поляци стигат до Великобритания в средата на 40-те години и веднага се събират в Шотландия, като отново търсят роднини и други близки за подпомагане и създаване на армия от доброволци. Те помагат за създаването на бронирана, моторизирана и стрелкови бойни бригади. Германия напада Великобритания и веднага се предлага формирането на допълнителни бойни звена. Генерал Сикорски – играе ролята и на министър-председател в изгнание – назначава генерал Мазчек за командир на новата дивизия. Мазчек има опит от Първата Световна война и войната с болшевиките, но няма никаква представа как да води сражение с бронирани машини. Неговата основна тенденция е:
„Поляците могат да се бият за свободата на други нации, но умират само за Полша“.
1-ва танкова бойна дивизия включва 2 бронирани бригади – всяка съдържаща по 6 танкови батальона, моторизирана кавалерийска бригада, разузнавателен отряд и административен отдел. Тренировките им започват през 1943 г. в Източна Англия. Британците променят малко структурата и намаляват броя на бронираните машини, но това не събаря бойния им дух. На финала имат около 885 офицера и 15 210 войника с 350 танка и 48 артилерийски оръдия, както и 48 средни до тежки антитанкови оръдия. Първите поляци успяват да стигнат до Франция на 30 юли, но не могат да участват в битката за Нормандия.
Маршал Бернард Монтгомъри ще използва британци и канадци, за да държи германските бронирани машини на източния фланг, оставяйки американците да пробият смело западния. Монтгомъри трябва да задържи 14 немски дивизии и в тях има около 600 танка, докато американците на запад са изправени срещу 9 дивизии и около 100 танка.
По-късно генерал Омар Брадли ще разкаже, че разузнавателната мисия и национална гордост за британците, скоро става жертвоприношение, в което се опитват да спечелят малко повече време, преди да бъдат притиснати от германците. Докато Патън наближава Льо Ман, британци, канадци и поляци ще имат възможност да пробият и да продължат напред. Не всичко върви по план и поляците трябва да намерят своя път, да се справят със закъсненията и да се ориентират доста бързо.
1020 нощни бомбардировача изсипват близо 3462 тона бомби върху вражески цели с идеята, че ще разчистят фронт за силите на изток. Проблемът е, че именно до Байо ще има отблъскване на бомбардировачите. Американските B-17 попадат под тежък обстрел и 9 самолета ще бъдат свалени, докато останалите 181 просто откават да нападнат. Голяма част от пилотите хвърлят бомбите си много по-рано – 1487 тона бомби успяват да ударят едва три основни цели. Причинени са и приятелски жертви – 315 човека, от тях 44 поляка и един командир.
Бронираните бригади на поляците също са посрещнати приятно от немските сили. 1-ва бронирана дивизия е обстрелвана от тежък огън на югоизток от Свети Агнан, което ги кара да спрат. Сам няколко часа по-късно идват новините, че и втора бригада не е благоразположена за настъпление, след като води боеве с вражески танкове и артилерия. Канадските сили изпращат съобщение до генералската щаб квартира и посочват, че 20 Tiger Mk IV постояно обстрелват пътя и не позволяват и на пиле да прехвръкне.
Единствено поляците решават да се изправят директно с немската техника и да влязат директно в битка, но без особени успехи. Оказва се, че разузнаването маркира тази танкова дивизия, но мнозина просто не са обърнали внимание на фактите. Поляците се изтеглят привечер, докато англичаните не вярват на случващото се, европейските съседи са имали възможността да изпотят германците в директен сблъсък, но без подкрепление, просто демонстрират сила и нямат повече никакви ресурси.
Канадците започват своята втора офанзива и накрая стигат до полската точка на интерес – 140. Именно там става ясно, че британците са успели да избягат от адския огън, изоставяйки голяма част от ранените. Около 4 офицера и още 44 пехотинеца, придружавани от 5 танка, успяват да стигнат до защитната линия на поляците. В следващите дни още 22 полски шърмана ще станат жертва на точен немски огън. Канадските офицери не могат да разберат защо поляците се спускат със собствените си танкове напред, за да изгубят още техника.
В своя доклад посочва, че танк след танк избухва и нито сантиметър земя не се печели в този директен обстрел. Докато точка 140 е под постоянно напрежение, към 7 часа и 30 минути вечерта, артилерийския удар успява да даде поле за изява на поляците близо Свети Силвиян. Селото е превзето официално в 10 часа вечерта. Това е само началото на една агресивна кампания, в която поляците изобщо не се отказват от своето желание да отмъщават на немците. Интересното е, че доброволците и войниците наистина дават своя принос, но както става ясно малко по-късно, Полша печели войната и губи в мира.
Генерал Мацзек и неговата дивизия никога няма да бъдат поканени на парада на победата в Лондон. Въпреки протестите на някои негови британски колеги, никой не иска да обиди Сталин и факта, че Полша ще бъде продадена на СССР. Споразумението в Ялта е начертало ясно границите. На 6 септември 1946 г. комунистическото правителство във Варшава ще сваи генерал Мацзек и неговата армия от полска националност. През следващата пролет и британците ще оттеглят подкрепа за правителството в изгнание, което се намира в Лондон. Полските сили под британско командване са демобилизирани и помолени да се върнат в Полша.
Комунистическото правителство е категорично, че ще предостави амнистия за всички, които са се сражавали на страната на британци и американци по време на войната. 1-ва полска бронирана дивизия, която се смята за предателска, продължават да се смятат за такива и след войната. Онези, които отказват да се върнат в родината, прекарват още две години в армията на Великобритания и след това започват да работят като цивилни във Великобритания и накрая се установяват там. Подигравката с тях е голяма, особено след като са били най-важното перо в битката за Франция, а и не само.
