По пътя на пропагандата, политическата революция и новата идеология – разходка в историята

Преди много години, Гай Юлий Цезар е дал една от най-добрите формули за управление, която се използва и до днес. Позната е още като „Разделяй и владей“! И докато римският владетел е имал предвид територии, днешните войни се водят изцяло на базата на идеология, икономически показатели и образование. Ако разгледаме малко по-сериозно основното развитие на обществата – от началото на света, до този момент – няма да открием някакви особени идеологически скокове.

Към настоящия момент успяхме да видим няколко вида на управление, но днес основните запомнени и разглеждани като заплаха са: нацизъм, комунизъм, либерализъм и тоталитаризъм. Както виждате, всички са известни като крайни и дори плашещи. През изминалия век успяхме да видим резултата от всички тях, надявахме се, че ще имаме свободата да се поучим от грешките си и ще можем да продължим напред, но историята се повтаря, сякаш сме затворени в един омагьосан кръг.

Странното в този случай е, че предвестниците за всяка една следваща катастрофа идват с едни и същи показатели. Нека започнем с известните сблъсъци. В началото на XX век Сърбия мечтае за създаването на уникална славянска държава, която да премахне всички граници – разбира се, сърбите виждат себе си като най-достойни за тази идея и точно те ще носят короната. Странно е, че мнозина си спомнят извършването на атентата срещу австро-унгарския престолонаследник, но никой не се досеща кой точно дърпа спусъка – Гаврило Принцип.

Ако обърнете внимание на неговата история, то веднага ще забележите, че по това време именно сръбски агенти провеждат една свирепа пропаганда и правят нещо, което днес ще разпознаваме като форма на идеологически тероризъм – Ислямска държава работи на точно този принцип.

Използвайки слабостите и ниската култура на едно общество, резултатите наистина не могат да закъснеят. 19-годишният Гаврило отива в Сараево, защото смята, че върши нещо добро, но изобщо не осъзнава, че това ще е началото на една огромна катастрофа. На неговата съвест стоят животите на милиони хора, но също така и на издигането на фалшивите харизматични лидери. Тежките загуби на Сърбия, придружени с тежките загуби на Руската империя, бързо ни показват, че едно общество може да бъде манипулирано изключително лесно.

По това време, от другата страна на океана, роднина на Зигмонд Фройд пише своя труд „Пропагандата“. В него се описват ясно и точно всички налични стъпки за манипулиране и насочване на общество в определена посока – без да има съпротива, без да има зараждане на съмнение. По това време Ленин пише своята идеология и се уповава на изследванията и предложенията на Карл Маркс за промяната на икономическия и социален свят чрез така наречения комунистически манифест.

Междувременно не трябва да забравяме, че Ленин има лична вендета с официалната руска власт. Неговият брат е убит при опит за заговор и обир. Бъдещият първи ще реши, че като цяло парите са на народа и трябва да се върнат при него, макар и той самият да получи най-много облаги. Изобщо не се интересува от факта, че Руската империя е претърпяла абсолютен крах на фронта по време на Първата Световна война.

Ленин е странен човек, който през целия си живот е отглеждан само от жени и комуникира само с такива. Прекарва много време в четенето на различна литература, тренира своите ораторски умения и дава точно това, което милионите пострадали искат – обещания за по-добър живот. Дори и той не подозира какво ще се случи с неговата болна идея, след като вратата е отворена за най-опасните хора в света – необразованите.

„Колко хубаво за политиците, че хората не мислят.“ – Адолф Хитлер

Скоро именно те ще смятат, че всичко им се полага и трябва да е общо, отхвърляйки висшите закони, наричайки настоящата система прогнила, ненужна, опасна и умишлено поддържаща бедност.

С взимането на властта, Ленин продължава да извършва това, което може най-добре, да разпространява новата идеология, да заразява хора по цял свят и да гарантира тяхната политическа послушност, облечена изцяло в обещания за светло и безгрижно бъдеще. Някои от тези трудове ще стигнат и до самия Сталин, който по това време трябва да живее с майка си, след като баща му се пропива и започва да го малтретира. Обърнете внимание, че Сталин също е добър художник, актьор в училищни пиеси и деец, който успява да организира масови стачки и да изправя обикновения работник срещу властта.

В последните години от XIX век той ще успее да влезе в политиката и да се внедри сред една от новите социалистически партии в Грузия. След редица трусове, през 1905 г. той отново ще поддържа революцията и ще бъде един от хората, които поддържат партията и идеалите си с помощта на рекет на различни бизнеси.

След това е необходима само една среща с Ленин, която ще гарантира неговата позиция и право след това не само да определя посоката на партията, но и да премахне всички свои конкуренти, което и прави. Следователно новият строй не е по-различен от стария, разпределението на благата също не се променя, но докато СССР и болшевиките се наслаждават на живота, гладоморът в Украйна поставя мнозина на колене. В период от една година се наблюдава висока смъртност от глад, канибализъм и още много други престъпления.

Какво виждаме до тук? За да има разделение, за да има революция, трябва ни по-сериозна икономическа пропаст между богати и бедни. След това, както казва самият Юри Безменов, необходимо е да се отрови следващото поколение и това след него. Променя се учебната програма, предлагат се нови символи, изграждат се нови паметници, променя се цялата история, забраняват се автори и още много други.

Това е начинът, по който се възпитава и скопява следващото поколение. Политически послушно и емоционално ограбено, то винаги ще изпълнява сляпо всички нареждания, дори и да не му харесват. В това отношение Оруел е прав, че в един момент дори наблюдаваме така наречената минутка за омраза – включете телевизора и просто проверете какво е основното предложение за омраза и къде са прекарани разделенията.

Да, говорим за някогашния СССР, но спокойно – неговото съществуване е възможно от един друг известен враг – фашизмът. Не случайно се казва, че фашизмът е уродливото дете на комунизма и социализма. Как Хитлер достига на власт? Спомняте си неговият неуспешен опит за преврат и Мюнхенския поход. Кога обаче Адолф решава да направи това? Не е в просперираща икономика, не е в независима държава, не е и в свободна държава, а в онова време, когато Германия е смазана от репарации.

В момент, когато всички рани са отворени, не трябва да се изненадваме, че в тях може да се сипе още отрова. Един неуспешен художник, който изпитва някаква особена принадлежност, ще успее да използва най-добрите елементи на пропагандата – разделението. Най-честото е именно начертаването на разделителната линия между богати и бедни, е напълно достатъчна, за да създаде необходимото напрежение. Замислете се, ако най-богати в Германия по това време не бяха евреите, а друг етнос, как щеше да изглежда настоящия свят? Дали щяха да се повторят същите грешки?

Това, което Хитлер прави, не се различава спрямо всички останали известни диктатори. Налага се цензура, започват безредици, демонстрира се липсата на каквато и да е законност към настоящото правителство, използва се насилие и всеки се превръща в мишена за следене. Що се отнася до расовите класификации, Хитлер прави една от най-добрите диверсии – избира възможно най-голямата маса – по това време е логично да са германци и ги поставя на пиедестал. Нека не забравяме, че също бърза да анексира Австрия като част от бъдещата немска империя. Дали вече не сме виждали това или поне опитите за същото?

„Никой да не успокоява съвестта си със заблудата, че не може да навреди, ако не участва и не формира мнение. Лошите хора не се нуждаят от нищо повече, за да преодоляват своите цели, освен това, че добрите хора трябва да гледат и да не правят нищо. Той не е добър човек, когато без протест позволява да се върши зло от негово име и със средствата, които той помага да се набавят, защото няма да се опита да използва ума си по темата.”

– Джон Стюарт Мил.

Как работи света и защо винаги сме обречени да повтаряме историята? Има ли точна формула на обичайната катастрофа? Да, не сме се променили, не сме станали по-интелигентни, не искаме и да използваме своя разум, затова не сме добрите хора, които чакат триумфа на злото, просто сме тези, които се съгласяват и пропускат живота през пръсти, без да се поинтересуват и без да мислят критично. Впрочем точно това е задачата на всеки един преподавател – да научи своите студенти да мислят критично.

Виждате ли, живеем във време, в което е елементарно да използваме една и съща технология. Начертаваме границите, посочваме кои са добрите и лошите, започваме да заразяваме с идеология – вече е дори още по-лесно с помощта на социалните мрежи. Избираме възможно най-стария враг в света – нацизмът. Нека не забравяме, че обществото не е толкова интелигентно, за да измисли  друг. Следователно нацизмът е най-опасното, което днес можем да изкараме на бял свят.

Събираме възможно най-глупавите и бедни хора – има логика те да съчетават точно тези две класи – и ги използваме, за да прокарват нови идеи, да протестират, да правят безредици, да проявяват агресия и да се опитват да привлекат вниманието към себе си. Отново, нека не забравяме какво точно споменава Безменов – използването на полезни идиоти гарантира успешната революция.

Какво точно е определението за полезен идиот? Изключително глупав човек с някакво образование, което рядко се извисява над останалите, който обаче е убеден в своята правота и чуждата идея. Полезният идиот е като маймунката с барабана, която тича нагоре-надолу и вдига шум. По законите на всяка следваща революция, веднага ще открием, че именно те изчезват от картината – най-често са убити, прогонени или просто изпратени в изгнание.

Подобни маневри не се случват за ден, все пак е необходимо да се отрови едно поколение. Това е лесно, просто унищожаваме учебната програма, премахваме възпитанието и отглеждането на родолюбие, лишаваме всеки един човек да изгради свое обществено мнение и заменяме идеалите с чужди – няма значение от коя страна ще дойдат, това работи винаги. След като можем да открием поколение, което се разделя на умни и глупави, на красиви и грозни, на богати и бедни, на такива с червена връзка и без връзка, на бой скаут или друга нечия младеж, планът е постигнат.

Рецептата за революция е повече от гарантирана. Като добавим и унищожената икономика, автоматично получаваме перфектното поле за изява. Замислете се къде бяха основните проблеми през последните години, къде бяха поставени ограниченията и защо се появи толкова свирепо разделение. И точно тук идва и още една много болна тема – патриотизмът. През последните няколко десетилетия той се описва като потенциална заплаха, като стъпка към нацизма, макар и самата идеология да посочва именно любов към държавата, чиято популация има принадлежност.

След като дори това е отровна практика, започваме да обръщаме внимание на чуждата идеология, тя вирее много по-добре и много по-свободно, не можем да пропуснем и факта, че има достатъчно оратори, които да помогнат за създаването на такава криза. Нека не забравяме какво точно казва Борис III:

„Моите министри са про-немски, съпругата ми е про-италианска, моят народ е про-руски – аз съм единственият неутрален в страната.“

И дори и да разгледаме много сериозно цялата история и да се запознаем с политическите възможности на България по време на Втората Световна война, не трябва да забравяме, че именно Борис III трябва да направи една от най-висшите политически акробатики.

Да не изпраща армия на източния фронт, да не депортира евреи, да се стреми да запази мира по-дълго и всичко това, докато е тежко критикуван от най-различни фракции и партии, включително новото комунистически, които продължават да твърдят, че България, докато е окупирана от Германия, трябва да премине на страната на Русия. Опитайте се да изчислите щетите, които можеше да се случат, докато послушните идиоти продължават да говорят за атентати, нападения и други опити за дестабилизация.

Нека се върнем обратно на бившия агент от КГБ, който посочва, че когато се опитаме да отхвърлим това, когато се опитаме да се излекуваме, трябва да инвестираме време в три поколения и отново да започнем отначало, за да можем да възпитаме правилно следващото, което да постави основите. Това отнема около 20 години, а до тогава можем да следим изявата и проявата на чужди флагове.

Нека не забравяме и един много интересен пример, създаването на нацистки формации не е възможно в страни с добра икономика. Не случайно в Германия също може да се открие подобно възпитание на омраза, но когато един човек вижда, че дадена система работи, той не може да се подаде толкова лесно на тази идеология.

И най-тъжното е, че докато наблюдаваме триумфът на злото, други носят етиката и се наричат „народ“, оставяйки своето мнение като единствено и меродавно. Редно е да завършим този материал и с един много специален текст:

„Чети, чети! То чудо днеска прави

туй дребно нещо под това небе,

то мъртви буди, дава ум на здрави,

туй второ слънце бог ни сам остави:

чети: а, б.

Чети! То прави сляпото окато –

из тоя извор целий свят гребе –

за малко труд дарява то богато,

по-скъпо то е от елмаз и злато:

чети: а, б.“

• Иван Вазов