shareit

„Не се притеснявай, просто стреляй по атомната бомба!“ – съветът на учения, който помогна за създаването на ядреното оръжие

| от |

През 1960 г. конгресът на САЩ изпраща специална делегация, която да обикаля военните бази в Европа и по-точно тези в Западна Европа, за да се направи експертна оценка на защитата на предоставеното ядрено оръжие. Сред посетителите ще открием и самия Харолд Агню. Той не е точно един от делегатите, които дори не разбират какво разглеждат, а човек, който е участвал в производството на първата атомна бомба. С такъв опит зад гърба си е очаквано да бъде поканен за инспекция на всички военни бази, разполагащи с ядрени бойни глави.

Докато се намира в една от секретните бази на Европа, която в никакъв случай не е в Западна Германия, Агню вижда малко доказателства, че оръжията са под стриктен контрол. Вярванията се оправдават, когато забелязва ясно, че реално една ядрена бойна глава се поставя на немски самолет под наблюдението на един доста отегчен и самотен американски войник. Самата бойна глава дори не е обезопасена правилно и никой не се замисля, че ако самолетът излети, въпросното демоново оръжие може да създаде бърз прецедент за следващата световна война.

Истината е, че войникът дори не разбира какво точно е трябвало да направи, което мотивира експерта да се заеме по-сериозно със случая.

Вместо да започне да се кара и да издава санкции, той бързо задава един важен въпрос:

„Как ще неутрализираш ядрена бойна глава, ако някой се опита да я краде? Ако сега Източна Германия премине границите и ти си тук с 15-20 ядрени бойни глави?“

Скромният натовец няма представа какво да отговори и точно по тази причина мига на парцали. Харолд бързо го прекъсва, докато въпросният боец трябва да намери отговор на въпроса и заявява как ще вдигне тревога. Впрочем същият учен е участвал в специален лабораторен филм, който засяга точно тази тема – „Винаги и никога“.

Преди да се стигне до този момент, той просто му заявява, че трябва да стреля по бомбата. Впрочем да не стреля само по една, а да влезе в склада и да продължи да стреля, докато не пропусне нито една. Възможно ли е един учен да е толкова полудял, че да очаква детонацията на ядрена бомба? Истината е, че въпросният филм вече е достъпен в интернет, показва една много сериозна история и отношения относно ядрената епоха и с една особена откровеност разкрива някои от тайните на финалното оръжие.

Агню също присъства във филма, макар и неговият житейски път да приключва през 2013 г. Той е един от многото учени и инженери, които имат място в лентата. Там може да видите и бивши министри на отбраната като Робърт Макнамара и Джеймс Шлезинджър и много други. Ако искате да откриете и целия ядрен арсенал на САЩ, както и начина за доставяне, то спокойно може да наблюдавате свободно филмът в YouTube, тъй като вече е разсекретен и може да бъде достъпен за всеки. Почитателите на този боен арсенал могат да видят и как хора пренасят ядрено оръжие и други разрушителни боеприпаси, но нека се надяваме, че те никога няма да се използват в близкото и далечното бъдеще.

Филмът не спира да подсказва, че винаги има рискове, когато се използват ядрени бойни оръжия. Без значение дали ще се продават, изпращат до конкретна точка или се подготвят в бойна готовност. Дори и да не се стигне до ядрена детонация, експлозивът вътре е достатъчен, за да причини една по-сериозна експлозия. И точно тук се ражда основният въпрос: колко точно е приемливият риск за цивилните власти, военните и дизайнерите на оръжия?

Първите две атомни бомби „Дебелакът“ и „Малчо“ са правени на ръка, а крехката им конструкция е толкова чуплива, че дори аварийно кацане може да детонира бомбата, без значение дали същата е пусната или не.

Технологията трябва да се подобри и го прави, като всичко това ще се случи в края на 40-те и 50-те години на миналия век. Повечето ядрени глави вече разполагат с деляща се капсула, която може да се постави в ракетоносителя и след учението да се свали. Това прави самата система много по-сигурна и гарантира, че никой няма да направи една по-свирепа грешка в този случай.

Именно тогава СССР започва своята космическа одисея и изстрелва Спутник, а след това и междуконтинентални балистични ракети. Не е трудно да се досетим, че именно те ще разполагат с достатъчно мощност, за да прекратят всички военни действия. Междувременно е трудно да се стигне до причина да се използват, след като са необходими няколко минути за отмъщение и гарантирано унищожение.

По това време генерал на ВВС в САЩ е Къртис ЛеМей. Неговият пост изисква да бъде и първият, който ще застане в пулта на Стратегическото въздушно командване и винаги да е готов да активира ядрените бойни ракети, когато се наложи. През 60-те години започва по-агресивното набавяне на ядрени бойни глави, но учените вече използват делящ се материал – бойната глава носи името „Запечатаната яма“. Филмът посочва, че така се решава проблема с готовността, но увеличава и шансовете за всичко – от случайна детонация, до възможност за неразрешено използване на подобна бомба от някой ренегат, който има достъп до системата.

Това също е проблем, който търси някакво решение и в този случай ще говорим за проектирането на кодирани ключалки – онези цифри, които гарантират активирането на бойната глава. Странно е, че такова може да се произведе и от лаик, но по-важното е, че човекът, който разполага с кода, има правото да унищожи и целият свят. В това отношение не трябва да забравяме, че носачът на ядрения куфар на Путин беше открит съвсем скоро мъртъв в дома си.

Няма как да не се сетим и за различните ядрени аварии. През 1961 г. самолет B-52 пада в Северна Каролина и бързо трябва да се намерят две 2.5-мегатонни водородни бомби от типа Mark 39. Експертите успяват да ги намерят на време, но дори не осъзнават колко точно рискове е имало.

В следствие на всички тези проблеми, най-накрая се прави ядрена бойна глава, която обаче да разполага с много по-крехка електроника. Не говорим за слаба електроника, която да се заобиколи, а за крехка. Толкова крехка, че ако някой наистина се опита да открадне ядрена бойна глава, охраната може да влезе и да екзекутира бомбите и то без никакви проблеми. Логично е, че няма да има детонация. Няма да има дори изтичане на радиация, а просто някой ще вземе нещо напълно ненужно. Това е единственият вариант, стреляйте по атомната бомба и не се притеснявайте.  

 
 
Коментарите са изключени за „Не се притеснявай, просто стреляй по атомната бомба!“ – съветът на учения, който помогна за създаването на ядреното оръжие

Повече информация Виж всички