Можем да разпознаем влиятелни хора със светкавична скорост

 

Хората, както и много други наши събратя примати, съществуват в сложни социални структури. Това е съществена част от нашата същност. Дори съвсем малки деца рутинно използват статистически данни, за да разберат динамиката в приятелските си групи. Има много причини, поради които е полезно да разберем кой в тези социални йерархии има най-голяма власт – а сега едно ново проучване установява, че мозъците ни изглежда са в състояние да извършват тази преценка удивително бързо.

Всичко това е свързано с начина, по който възприемаме доминиращите хора; Тази позиция привлича вниманието ни: предишни изследвания показват, че по време на социални контакти прекарваме повече време в гледане на доминиращите хора, отколкото на хората с по-нисък статус. Допълнителни изследвания, които проследяват работата на мозъка, показва, че това твърдение е подкрепено от повишена активност в областите, свързани с вниманието. Това, което учените не успяват обаче да установят с помощта на тези методи е за колко време се проявява този ефект. Дали разбираме кои са доминиращите личности много бързо, след като видим лицата им, или ни е необходима малко повече когнитивна работа и емпирични наблюдения?

Но ето, че сега изследователи от Университета в Куинсланд публикуват проучване, което показва как мозъкът ни разпознава доминиращите лица с изумителна бързина.

„Измерихме електрическата активност в мозъците на участниците, докато те играят игра заедно с други лица, които са или много по-добри, или много по-лоши от тях, или поне така ги накарахме да си мислят“, обяснява първият автор д-р Алън Пеня в изявление до медиите. „Мозъците им обработваха „по-добрите“ играчи в рамките на две десети от секундата, след като виждаха лицата им.“

В изследването участват 28 души, които са накарани да играят компютърна игра, която проверява времето им за реакция. Докато играят играта, им е казано, че по-краткото време за реакция може да им спечели виртуални пари и че ще бъдат класирани спрямо четирима други играчи, които са играли същата игра предишния ден.

Това, което участниците не знаят обаче, е, че собственият им резултат се определял на случаен принцип – като „победа“ през половината от времето и „загуба“ през останалото време, така че те винаги се оказват в средата на класацията. След 10 кръга им е представен техният среден резултат, както и резултатите и снимките на четиримата им конкуренти – но има и друга уловка.

„Наборът от снимки, които им поакзахме, беше на млади актьори, а изпълненията им бяха измислени, така че някои от тях да са постоянно по-добри от участника, докато други да са постоянно по-зле“, разкрива д-р Пеня.

„Когато на екрана се появяваха снимките на тези доминиращи и недоминиращи играчи, измервахме електрическата активност на мозъка на участниците. И резултатите показаха, че след няколко минути игра мозъкът започва да реагира по различен начин при вида на доминиращия, но не и на недоминиращия индивид.“

Областите на мозъка в рамките на лимбичната система, която регулира настроението и контролира реакциите ни на силни емоции като страх, бяха особено свързани с повишеното активиране.

* * *

Авторите обаче подчертават някои ограничения на изследването си, като например невъзможността да се вземат предвид възможните различия в отговорите на участниците, свързани с пола, но резултатите предоставят доказателства, че социалната доминация се обработва много рано, когато мозъкът ни се запознава с нови лица.

Това е важно, тъй като като хора често попадаме в ситуации, в които е полезно бързо да разберем кои са „лидерите“ и кои са „последователите“.

„Тези открития обясняват защо мозъците ни са устроени така, че бързо да разпознават тези, които са в лидерска позиция“, казва д-р Пеня. „Това може да се приложи при всички взаимодействия, например на работното място, в училище или при спортни дейности.“