Карл Волф – генералът на SS, който спря войната в Италия, за да бъде изправен пред военен трибунал
Трябва да знаем, че нито един човек не се ражда чудовище. Историята може да запази най-често лошите страни на губещия, но понякога имаме изключения. Както се случва с Ромел и неговата идеология – макар и да е съвършеният пълководец и да се сражава на страната на Нацистка Германия, той никога не напада евреи и никога не позволява на неговите войници да извършват такива. Ромел най-накрая е разстрелян в близката гора, след като не успява да достави победата. Историята на Карл Волф не е по-различна. Той се смята за чудовище, миротворец, масов убиец и още много други положителни черти, които биха могли да се проявят в една война. Обикновено в една война можем да забележим, че контакта между две вражески армии не може да се случи.
Ако има такива случаи, то това ще се смята за едно от най-високите предателства. Една година и половина в сражения, Рудолф Хес се опитва да установи такъв контакт. Вторият, който идва към края на войната, е направен от СС генерал Карл Волф. През май 1941 г. германците се подготвят за инвазия в Русия и Хес сам се качва в Messerschmitt Bf 110 и лети под радара, за да стигне до Шотландия. След това скача от самолета близо до имението на графа на Хамилтън. Неговият план е да осъществи контакт – двамата са се виждали на Олимпийските игри през 1936 г. Именно на тази среща Хес се е опитвал да договори мирното съжителство между двете страни, като оставя Хитлер да се фокусира на изток, вместо на запад. С пристигането си, Хес не е посрещнат като месия, а като предател и като човек, който никой не познава. Самият граф дори не си спомня, че някога го е виждал.
По това време обаче всички се надяват на примирие и човекът, който пристига при тях, предлага същото. Хес представя своята идея и е готов да преговаря с Хитлер, само и само да няма война. Англичаните правят контакт и разбират, че Хес е действал сам и няма как да бъде достоверен източник. Хитлер от друга страна е повече от бесен за това деяние. Англичаните нямат друг избор и изпращат немеца в затвор, но след време имат някакво съчувствие и го изпращат в апартамент, където да живее под домашен арест.
Той е първият, който иска мир. Вторият е Волф, който ще поиска същото в последните седмици от войната. От 1943 г. е забелязал, че неговите командири в Италия, някои от най-добрите в Райха, не виждат смисъл от войната. Като командир на армия с изключителна титла SS-Obergruppenfuhrer и генерал на Waffen SS – най-високата позиция в армията – няма толкова много военна сила, колкото негови колеги, които командват около 3/4 от милионната армия с войници, моряци и пилоти. Волф може да използва само своята нацистка политическа сила.
Неговата задача е да води битки с партизаните и има под командването си около 160 000 войника, включително чуждестранни доброволци. Партизанската война не е толкова жестока, колкото се оказва Източния фронт. Към известните сили има и около 65 000 германци, които работят в полицията и преследват врагове на Райха, поддържа затвори и концентрационни лагери, както и още много други. Към февруари 1945 г. съюзниците успяват да изтласкат около 4.5 от италианския бутуш. Немците държат позициите едва и на Юг от Болония все още успяват да спрат нападението. Навсякъде другаде, ситуацията в Германия продълава да се влошава. Последният опит за обръщането на войната в битката за Ардените се проваля. Съюзниците идват от запад и са на път да преминат река Рейн около март.
На изток руснаците вече са успели да пречупят немската военна машина и продължават своя поход напред. Скоро ще се намират на около 100 километра от Берлин. Волф наблюдава всичко това и не вижда какво може да направи. По време на Първата Световна война е бил офицер, но никога не може да се смята за професионален войник. Дори и това е достатъчно, за да види, че войната е към своя край. Каквато и да е следващата съпротива, шансовете му за победа са нулеви. Следователно, като човек с висока позиция, той също не разбира защо трябва да се повишават жертвите. Според него още през 1944 г. е било редно да се сложи край. През същия февруари, той отправя своето предложение на офицерите под своето командване – полковник Юджийн Долман и капитан Гуидо Цимер, които носят своите черни SS униформи. С тяхна помощ успяват да открият шведското разузнаване и да поискат контакт с врага. Швейцарците откриват г-н Дюлс от офиса на стратегическите служби, чиято база е позиционирана в столицата Берн. 52-годишният дипломат е и адвокат от Уолстрийт и често се занимава с големи американски и европейски фирми.
По това време Дюлс открива, че разузнаването е далеч, по-вълнуващо и емоционално и няма нищо против да знае повече за операциите на Хитлер. Когато идва поканата от Волф, той веднага е готов да се срещне със Цимерман и Долман на швейцарска територия, където двете линии могат да говорят свободно. За да има гаранция, че отношенията са сериозни, немските офицери трябва да пристигнат с Феручио Пари – един от задържаните италиански партизани, който в момента е затворник в един от лагерите. На 8 март немските делегати идват до границата, водят италианеца, а един от хората е лично Волф. С поставянето на картите на масата, немският генерал веднага излага мнението на Хес и папа Пий XII, които също ще приемат идеята за мир, при това настъпването му почти веднага. Използването на Хес е много специална стъпка – двамата с Волф се познават и той ще може да потвърди с кого се води разговора.
През май 1944 г. Хес е бил на аудиенция при папата, за да говори също за мир. Волф подчертава и искането на папата, който също иска освобождаването на затворници. В замяна получава писма, които подсказват, че папата също е видял доброто в него. Проблемът е, че никой няма толкова много информация. Американците имат досие с дължината на един параграв във Вашингтон – колкото и да го разглеждат, не знаят нищо освен година на раждане – 1900 г. и мястото – Франкфурт. Под основните занимания ще открият, че е бил част от пара- военните гарнизони през Първата Световна война и сега работи в SS дивизията на Химлер. Един от документите показва и точния адрес на Волф в Берлин – нищо повече не е известно. Разбира се, ако се попитат неговите затворници, те ще говорят за изтезания, тормоз и още много други не толкова красиви методи за извличане на информация.
В този момент обаче, двете страни разполагат само с Волф – не е имало време за проверка на CV или търсенето на правилния кандидат, който да пристигне с бели гълъби в ръцете. Дюлс се среща с него на 8 март в личния си апартамент, който между другото се опитва да открие достатъчно. Поради факта, че нито един американец не трябва да се здрависва с германец, Дюлс само кимва, но това не означава, че няма да предложи своя скъп скоч, да пусне музика и да запали камината – последното по негова преценка е начин за отпускане на гостите. Много по-късно ще признае, че Волф е бил красив мъж, който в никакъв случай не може да се смята за глупав. Всички приготовления са забелязани.
Именно генералът ще сподели, че Германия официално губи войната и единственият изход е просто да се предаде. Като много други германци, той също иска най-доброто за своята страна. Готов е да предаде своите сили на всяко едно командване, което го поиска, готов е да накара Вермахта да последва неговия пример в Италия и дори ще говори с маршал Алберт Кеселринг, за да започне разоръжаването, което означава, че стотици хиляди войници ще бъдат пощадени и още толкова от другата страна. И двамата са на едно мнение и с малко повече комуникация е възможно да се стигне до необходимия резултат.
Най-интересното е, че към този момент Волф не иска нищо за себе си. По-късно Дюлс ще го опише пред американците като съвременен модел на SS с огромна доза романтизъм. По това време всички страни искат комуникацията да продължи, включително и директор Уилям Донован от стратегическите служби във Вашингтон. Основната идея е да се извърши генералното предаване в Северна Италия. За съжаление не е толкова просто, колкото изглежда. Волф започва да дискутира с Кеселринг – генерал на Луфтвафе и командващ на сухопътните сили – точно когато същият е готов да се съгласи на тази стъпка, Хитлер го отзовава и изпраща на друга мисия.
Волф трябва да обработва новият генерал – Хайнрих фон Виетингхоф. За него предаването се оказва непосилна и дори невъзможна задача. Британците изпращат двама от най-добрите си офицери майор-генерал Терънс Ейри и американецът майор-генерал Лиман Лемнитцер, за да помогнат в преговорите. Те се срещата с Волф на 19 март. По това време Хитлер и Химлер също разбират за активността на Волф, която води до бързото му призоваване в Берлин. Трябва да премине през две проверки. Преди да тръгне, Волф оставя писмо на Дюлс с инструкции в случай, че бъде арестуван от немците. Единствената молба вътре е да бъде запомнен и оправдан по-късно от американците, като прави това не от собствен егоизъм, а като защита за семейството му, както и за убеждаването на немския народ, че не всичко е било изгубено и между злодеите се появяват и разумни хора.
Проблемите не идват само от страна на Волф. Когато Чърчил и Рузвелт разбират за плановете, те създават една нова операция – Изгрев. Сталин не е очарован и дори е готов да беснее като параноик, защото за пореден път американци и англичани действат зад гърба му. Рузвелт умира на 12 април и поставя още един прът в колелото. До 20 април – рожденият ден на Хитлер, всички преговори са били толкова разбити, че най-накрая Дюлс получава информация да прекрати всички отношения в Волф и армиите да продължат своето сражение до пълна победа. Никой повече няма да чака германците в Италия и самият Сталин иска да продължи битката – той има свои собствени планове. Това не пречи на Волф да продължи да преговаря с новия генерал в Италия.
След сериозни преговори, двамата най-накрая стигат до заключението, че така наистина е редно. Малко след това немски партизани успяват да стигнат до позициите на Волф. Неговата вила в Северна Италия е обградена. По това време партизаните искат да леят кръв, но Дюлс продължава да твърди, че иска този човек жив. Дори организира официалните швейцарски сили да се заемат с неговото освобождаване. Капитани от SS помагат за откарването му до границата с Швейцария. Именно тогава немецът за първи път ще подаде ръка, за да я стисне за благодарност, че е бил пощаден. С пристигането на Волф в неутрална зона, той подготвя двете заповеди за предаване – едната идва като немски генерал, а другата като командир на SS. Пълното предаване се случва на 29 април – един ден преди Хитлер да се самоубие в своя бункер. По това време съветските войници са готови да го превземат.
Прекратяването на огъня се случва на 2-ри май и след няколко дена се следва пълното предаване на 8 май. Това означава, че пълната капитулация в Италия е можела да отнеме повече от месец-два, преди да се стигне до пълно пречупване. Волф прекарва времето си в квартира в ренесансов дворец в Болцано. Останалите кадри на Вермахта са изпратени в не толкова луксозна квартира, но поне е достатъчно защитена от околните планини. След като битката приключва, Волф продължава да прекарва времето си в почивка – последните месеци са били изключително тежки за него. След като основните врагове са мъртви, той най-накрая има възможност да потърси семейството си. На 9 май изпраща снимка, за да покаже къде се намира и каква е обстановката при него.
На 13 май празнува своя 45-и рожден ден, като се облича в официалната си униформа, посреща своите колеги и екипът, който е успял да помогне за спирането на войната. Докато празнуват рождения ден, американски камиони влизат в двореца. Военна полиция с бели каски арестува немеца, както и неговото семейство, което е успяло да стигне при него за празника. Това далеч няма да е първият път, когато американците го предават. Изпратен е в лагер заедно с колегите си. След смъртта на Химлер на 23 май, Волф официално се превръща в най-високия ранг в SS. Освен това пък е помогнал за мира в Италия, договорил е приятелски отношения с американците, при това с помощта на Дюлс.
Никой обаче не знае какво да прави с него. Ако го изправят пред военен трибунал, каква роля трябва да заема той? Подсъдим или свидетел? По това време затворникът е готов да играе и двете роли. Съдейства при всички видове разпити, след това твърди, че е готов да получи присъда за извършените престъпления като част от SS. Готов е да потвърди, че това е криминална организация. Американците решават, че е психично болен и предлагат трета алтернатива – да го изпратят в лудница за няколко месеца през 1946 г. Разказват, че Волф вярвал в еврейски демони, които го преследвали и с липсата на всякакви медицински картони, просто трябвало да осигурят някакво лечение.
Според самия генерал, цялата работа била обвързана със скриването му за няколко месеца от трибунала. След освобождаването му става ясно, че отново ще бъде третиран като военнопленник и ще бъде съден за всички извършени злини. В Нюрнберг успява да открие и съюзници като генерал Лемнитцер и Алън Дюлс, които говорят за неговото геройство и желание да спре войната. Въпреки всички обвинения, генералът е освободен и живее около 13 години като свободен гражданин на Западна Германия. След това отново се връща в армията като съветник. През 1961 г. е делото на Адолф Айхман и като SS офицер, той разказва за организирането на Холокоста, както и всички други налични престъпления. Немските власти отново отварят досието на Волф. Там се разкриват всички налични данни, които могат да помогнат за присъда. Според информацията, Волф е помогнал за транспортирането на 300 000 полски евреи към Треблинка.
Обяснението му е, че няма представа за случващото се и не е знаел за Холокоста до март 1945 г. Това обаче не е гарантирано, особено след като е бил най-близък именно с Химлер. Ерикх фон дем Бакх-Целевски ще обясни, че няма шанс Волф да знае за окончателното решение, след като двамата се срещат в болница. Ерикх е бил изпратен там, след като разбрал, че неговият приятел е получил нервна криза след избиването на евреите. Дори тогава Волф не е знаел какво се случва, а и Ерикх никога не е казал. Волф не успява да спечели симпатиите на съдията и е изпратен да прекара 15 години в затвор.
Дори и там продължава да бъде един от най-добрите затворници, представяйки абсолютен модел на поведение. Освен това се радва на някогашните привилегии на Третия Райх, защото преди всичко е войник, който спасява животи, при това много повече, отколкото са налични в присъдата му. През 1971 г. немският генерал е покосен от сърдечен удар. Освободен е за лечение от затвора, като обаче след това трябва да остане под домашен арест. В последните си няколко години ще работи върху съставянето на дневниците на Хитлер, а след това ще помогне на журналисти да открият Клаус Барби и Уолтър Рауф. Извикан е отново да присъства на дело като свидетел за престъпленията на Райха, но отказва. На 17 юли 1984 г. неговото състояние се влошава и той умира в болница в Розенхайм.
До днес остава една от най-противоречивите фигури в историята, като човек, който има своите заслуги и участия в престъпления срещу човечеството, но и същевременно като личност, която няма как да отговори за създаването на
