shareit

Карл Албрехт беше запален комунист, а след това и запален нацист – една странна метаморфоза

| от |

Карл Албрехт е изключително странна личност, която живее в едно от най-бурните времена на историята – Втората Световна война. Той вярва изключително много в съветските идеали, но това не му пречи след време да бъде един от най-верните служители на хитлер. Често казвал, че немските социалисти са истински приятели на Хитлер и точно той ще бъде спасител на родината – СССР. Впрочем не случайно същият дори казва, че вече хиляди германски работници и селяни са дали живота си за руската свобода. Именно това ще е човекът, който през 1942 г. ще пуска най-различни материали в окупираните територии.

Забавната страна на историята е, че същият човек е бил един от най-страстните почитатели на новата власт и дори е бил директор на цялата горска индустрия в СССР. Някъде в целия живот нещо се променя, но какво?

Карл Албрехт открива комунизма веднага след Първата Световна война. През 1923 г. не успява да намери място за себе си в дълбоката криза, която се ражда в Германия и по съвет на неговите другари трябва да замине веднага за Съветска Русия, която приветствала чуждестранните специалисти – всички местни били вече избити. Албрехт може да се похвали като един от провалените студенти по горски мениджмънт, но бърза да поправи грешката в Агрокултурния институт в Ленинград.

Липсата на завършено образование и опит, както и познания по руски език, не могат да го спрат да достигне нови висоти в страната. След няколко години успява да стигне до върховете на горското инженерство и след това започва да се занимава с горите, дървообработката и други допълнителни служби. Неговата основна задача е да упражнява контрол върху една от най-богатите структури на съветската индустрия.

Прави различни горски огледи в различните части на света и докладва къде трябва да се прекрати добива и да започне повторното залесяване. През 30-те години на миналия век специализира в Скандивания и Германия, откъдето се връща с нови идеи, както и планове за модернизацията на съветската горска индустрия. Неговото мнение е, че за увеличаването на продукция могат да се използват затворници и депортирани хора, чиято участ ще е работа до смърт. Това винаги води до критики, но тъй като никой не обръща много внимание на съдбата на прокудените, идеята се приема доста добре.

Голямата уста на новия комунист ще бъде и добър повод да спечели нови врагове сред високите постове. Семейството му също забелязва това и докато съпругата Клара е приятелски настроена с всички, тя често ще предупреждава своя любим, че понякога е хубаво да си затваря устата, за да не бъде изпратен в Сибир. Времето минава и Албрехт започва да се замисля дали не е време да напусне СССР. По време на една разходка в Далечния изток през март 1932 г. той ще открие немския консул във Владивосток и ще поиска да се върне у дома. Преди дори да си извади виза, съветските специални части ще го арестуват и ще го обявят за немски шпионин.

След година и половина в затвора, Карл е помилван, като дори ще поиска да бъде върнат при своята руска съпруга и дете. Причината да избяга също е разбираема – омръзнало му е да гледа обирите на партията, както и различните търкания със закона, това го изморявало и пожелал да си тръгне и да се завърне в Германия. След освобождението си успява да избяга и да се засели обратно в Германия.

Там обаче не е посрещнат с цветя и рози. Неговият единствен източник на средства е малка инвалидна пенсия, която е получил от здравословните проблеми, причинени през Първата Световна война. Опитва се да си намери работа в Турция и отново няма никакъв успех. Отчаянието става още по-сериозно, когато се замисля дали не е време да се опита да се върне в СССР. В този прекрасен момент има късмета да вдигне телефона си и да се запознае с Йозеф Гьобелс – министъра на публичните отношения и пропагандата. Карл е рекрутиран да участва в така наречената Анти-Коминтерна организация, която трябва да се занимава с анти-съветска пропаганда.

Горският специалист, с помощта на познанията си и опита от живота в СССР, се оказва правилният кандидат, който може да даде точно това, което е необходимо на руснаците – нацистката пропаганда печели един от най-добрите си кадри. Започва да излъчва най-различни радио програми и да говори за основната цел на комунизма. Дори издава книга, в която разказва как е протичал живота в тази страна през последните десет години.

Книгата излиза през 1938 г. и авторът директно насочва своите критики към Сталин – нарича го юдео-болшевишки диктатор. До края на Втората Световна война, тази книга ще бъде отпечатана повече от 2 милиона пъти, толкова ще бъдат и продажбите. В това отношение можем да бъдем сигурни, че е един от най-добрите писатели на Третия Райх, най-вероятно първият ще е Хитлер.

Карл работи за министерството на пропагандата до 1942 г. и дори там ще прояви твърдоглавие и пак ще спечели врагове. Преместен е в организацията Тодт, която трябва да работи в окупираните територии и да взима на работа затворници и военнопленници. Червената армия се оказва голям залък за нацистите, но Алберхт търси начини да сломи тяхната съпротива и да насочи вниманието срещу тях. Според него, окупираните местности не трябва да се удрят с шамар, ръката на нацистите трябва да е насочваща и водеща сила към противника. По негова инициатива започва да се изгражда и една нова и още по-специална програма за употреба на съветските военнопленници.

Алберхт продължава да влиза в противоречия с всички рангове над него, но не се отказва от идеята си да използва руски затворници срещу Червената армия. Ето защо го местят от локация на локация и най-накрая го зачисляват към SS. Най-накрая едори повишен като командир на батальон, но след като не разбира много от военна стратегия, неговата първа задача ще е да се предаде на американците.

Само след две години ще бъде освободен. успява да избегне всички наказания, заявявайки, че се е опитвал по всякакъв начин да опази руския народ. Карл Албрехт се заселва в Западна Германия и продължава да води анти-комунистическата пропаганда до последния ден от живота си. По някаква причина не харесва всичко, което се случва след Втората Световна война. Не е трудно да се разберат мотивите му.

 
 
Коментарите са изключени за Карл Албрехт беше запален комунист, а след това и запален нацист – една странна метаморфоза

Повече информация Виж всички