Какво е Майдан?
През последните няколко години чухме в родния парламент да се чуват думи като „Майдан“, някои политически представители нарекоха протестиращите „Фашистка измет“ и много други специални имена, с които не просто демонстрираха отчаяние или опит за влияние, но дори и посмяха да обидят едно цяло поколение, несправедливо обвинено за определена идеологическа принадлежност.
В случай, че не се досещате, историята помни много издадени смъртни присъди от така наречения „Народен съд“, където всеки неудобен или заможен български гражданин е обвинен именно във фашизъм. Използването на подобни думи и заплахи с „Майдан“ или „фашизъм“, не просто са грешни, но и реално могат да се класифицират като форма на пропаганда. Следователно в този материал ще се опитаме да обясним изцяло идеята на украинския „Майдан“ и цялата негова история, маркирайки основните моменти, включващи причини за избухването му, следващите събития и с това се надяваме, че ще имате ясна представа какво се случва и какви са причините за настоящата война.
Преди близо 10 години на 21 ноември 2013 г. студенти, активисти и журналисти започват да се събират в центъра на Киев. Те протестират срещу украинското правителство, което отклонява идеята за влизане в ЕС и пропуска срока за подписване на договора. Президент на Украйна е Виктор Янукович. В следващите месеци ще загинат 104 протестиращи и около 17 представители на полицията, протестът им успява и скоро се правят нови президентски избори, Русия анексира Крим и напада Донбас.
Семката на раздора е посята много по-рано – 2004 г. Тогава се случва така наречената Оранжева революция. На президентските избори Янукович печели с минимална разлика, но редица независими източници посочват много сериозни нарушения в изборите и броенето на гласовете. Вторият кандидат Виктор Юшченко губи изборите, макар и да има проблеми. При третите избори се оказва, че Юшченко печели.
С компромиси от старите елити на Украйна, новият президент започва да говори за реформи и подсилване на парламента. Янукович печели парламентарните избори и става министър-председател на страната през 2006 г. Това е някакъв компромис между двамата политически лидери за намаляване на агресията и пропускането на кървави сблъсъци. Двамата кандидати оставят и много различния, едно от тях е свързано с пътя на страната – към Европа или към Евразия. Южна и Източна Украйна подкрепя Янукович и идеята за по-ясни стъпки към Москва, а Западна и Централна Украйна мисли за Европа.
Тук се раждат идеи за раздяла на страната, започва сериозна пропаганда и разделение, включително и идеи за отделяне на Крим и Донбас. Кремъл използва своята златна карта, за да разпалва огъня и да разделя допълнително населението – изкуство, в което са наистина абсолютни експерти. Янукович не е ангел и след печеленето на изборите през 2010 г. е спечелил изборите с помощта на гласоподавателите от Донбас.
Повечето жители ще спечелят най-различни работни позиции в правителството и скоро ще правят това, което винаги са правили – да печелят награди за корупция. Приближените около Янукович бързо започват да си купуват бизнеси, да отнемат бизнеси и като цяло да ограничават всякаква свобода.
Най-големият син на президента ще стане и най-богатия в страната, при това само 1-2 години след изборите. Всички тези малки детайли бързо се набиват в очите на аудиторията. Вместо да се говори за стъпка към Европа, Янукович решава да направи стъпката към Русия. Подписва и пакта Харков, който позволява на руската черноморска флота да продължи да стои в Севастопол до 2042 г. За капак на всичко, Янукович решава да направи руския език втори официален, с което официално да убие собствения си език. Точно това влияние кара и повечето патриотично настроени украинци да недоволстват и да ходят на протести.
Всичко това води до 2014 г. и фактът, че украинците не искат повече да имат такъв президент. Те искат да свалят корумпираното правителство, да премахнат про-руския режим на Янукович и да се обърнат към Европа. Протестът не трогва много елитите и олигарсите около Янукович.
Мнозина са доволни от бизнесите, които имат с Русия и не се интересуват особено от гражданите си. Ситуацията се променя чак през 2022 г. и старта на войната. Именно тогава богати и бедни трябва да бягат от руското оръжие. Майданът дава началото на първи стъпки към европейско бъдеще, както и на въвеждането на сериозни закони срещу корупцията – създава се специализиран анти-корумпиран съд, бюро и съдебен съвет. През 2022 г. Украйна става и кандидат за влизане в ЕС.
Мнозина виждат тези действия като справедлив гняв на украинския народ срещу тиранията и диктатурата на един президент. Подобни са вижданията и на Европа, но само една страна отказва да приеме, че гражданите имат право да изберат своето развитие, опитайте се да я познаете. Основната руска пропаганда много често посочва, че революцията е преврат.
Единственият проблем е, че за такъв се изисква силата на военните или други охранителни части, които да премахнат правителството, да убият или арестуват управниците. Янукович наистина бяга в Русия след неуспешните опити да потуши бунта. На Майдана са призовани някои от най-големите главорези, които използват живи муниции и убиват. В последствие Украйна ще го осъди за държавна измяна, а Янукович ще продължи да живее в Русия.
Следвайки примера на пропагандата от времето на СССР, Русия често говори за военна хунта. Въпросният термин се използва още през 70-те години, когато социалистическите режими в Чили и Ел Салвадор падат, а СССР няма никаква възможност да влияе в политиката на Централна и Южна Америка. Путин най-често говори за такъв преврат, но не допуска, че хората имат правото да изберат своята посока, точно както руснаците нямат право да изберат посоката на своята страна. Използвайки тази идея, Путин решава да посочи, че меморандума от Будапеща не е подписван с новото правителство и няма да се изпълни. По този начин започва да се поставя и началото на анексиране на територии.
Думата „Майдан“ започва да се използва за почти всеки един протест, но в много отношения става ясно, че не може да достигне магнитуда на оригиналния от 2014 г. Успехът на Зеленски, като един протестен кандидат, се нарича „Електорален Майдан“. Преди инвазията на Русия през 2022 г. около 66% от украинците са сигурни, че 3-та революция няма да бъде необходима. Въпреки наболелия проблем, повечето украинци не спират да критикуват и да смятат, че правителството трябва да се следи по-сериозно дори и във военно време. Майданът е социологически феномен, който най-накрая включва всички въпроси, на които не е отговорено. Това е елементът, който оформя Украйна като общество и ясно показва, че сънят и идеята им няма да се охлади през следващите години.
Какво точно е Майдан? Това е обществено движение, форма на революция, при това подобна с тази на френската, позволяваща на украинеца да има обществено мнение и да влиза пряко в управлението. Както може да забележите, думата фашизъм изобщо не присъства, но сме забелязали, че в исторически план именно тези, привързани към тази идеология, често я прехвърлят на своите противници.
