Как всъщност приключва пандемията от бубонна чума

Никоя пандемия в историята на света не е била толкова смъртоносна като Черната чума. От Средновековието чак до 50-те години на 18 век Бубонната чума съсипва Европа и Близкия изток като убива 30 милиона души само през първото си десетилетие. Опустошението е толкова голямо, че ренесансовият поет Петрарх, който наблюдава тежкото положение от Флоренция, написва: „О, щастлив мой потомък, който няма да изпита никога такова безобразно горко и ще гледа на нашите разкази като на басня“. Но чумата в крайна сметка утихва някъде около 1352 или 1353 г. като се появява отново на отделни места на всеки 10-20 години до 18 век.

И така, как приключи Черната чума? И наистина ли изчезва или може да се завърне?

Експертите твърдят, че наименованието „Черна чума“ е неправилен превод на латинския израз „atra mors“, която може да означава „ужасна“ или „черна“.

Първоначално се смята, че средно една трета от населението на засегнатите райони е унищожено от чумата през най-пагубния й период между 1346 и 1353 г., но други експерти смятат, че реалните числа са по-близо до или дори над половината от населението на целия континент Европа.

Жертвите от чума страдат от мъчителна болка. Симптомите им започват с треска и циреи, след това лимфните възли на жертвата набъбват, докато тялото й се бори с инфекцията, а кожата й става замъглена. След като започне да повръща кръв, болният обикновено умира в рамките на три дни.

Италианският историк Аглоло Ди Тура описа грозните последствия от Черната чума в родния си град Тоскана:

На много места в Сиена бяха изкопани големи ями, в които изхвърлиха множество мъртви… Някои от тях бяха толкова пълни, че земята отгоре не спираше кучетата да измъкнат и изядат много от телата.

Самият Ди Тура погребва петте си деца заради чумата.

Първоначално изследователите смятали, че тя започва някъде в Китай, но повечето изследвания показват, че тя вероятно тръгва от степния регион на Източна Европа и Централна Азия.

Първото разпространение на болестта започва, според историка Оле Бенедиктоу, през есента на 1346 г., когато татар-монголите нападат град Кафа (сега Феодосия) в Крим. По време на обсадата монголите катапултира в Кафа чумави трупове като така успяват да заразят целия град – включително стотиците италиански търговци, дошли по работа.

През пролетта италианците се връщат обратно вкъщи, пренасяйки със себе си плъхове, които имат бълхи, заразени с болестта. До началото на юли 1347 г. Черна чума избухна и в цяла Европа. Тя бързо се разпространява в Африка и Близкия изток поради задгранична търговия и нарастващото население на градовете.

Проследяването на произхода и хода на чумата е сравнително възможно за изследователите. Но да се определи как приключва е изцяло друго нещо.

Европа вижда най-лошото от Черната чума в период от близо 10 години, преди болестта да започне да отшумява. Но тя все още се връща на всяко десетилетие и така до 18 век. Никога обаче не успява да стане отново толкова смъртоносна, колкото през 14 век.

Голямата чума в Лондон през 1665 г. често се счита за последното голямо огнище на болестта, макар че има сведения за гнезда в Западна Европа и по-късно, през 1721 г. Също така Черната чума продължава да заразява Русия и Османската империя и през 19 век

До ден днешен никой не знае точно защо или как най-накрая приключи Черната смърт, но експертите имат няколко убедителни теории.

Някои експерти твърдят, че най-достоверната причина за изчезването на чумата е просто модернизацията.

Хората по-рано смятат, че чумата е наказание от боговете за греховете им, който извод често довежда до неефективни методи за лечение, коренящи се в мистика. По-набожните, които не искат да застават срещу „Божията воля“, дори стоят безделни, докато болестта помита домовете им.

Но с напредъка на медицинската наука и по-доброто разбиране на бактериалните заболявания се появяват нови лечения. Всъщност чумата мотивира значителен тласък в развитието на медицината и общественото здравеопазване. Учените от онова време започват да правят дисекции, изследват кръвообращението и различни санитарни възможности, за да намерят начини за борба с разпространението на чумата (както и болестите като цяло).

Гледка над град Дубровник

Дума „карантина“ е въведена по време на избухването на Черната чума във Венеция в началото на 15 век. В исторически план обаче политиката е осъществена за пръв път от Рагуза (днес Дубровник в Хърватия) през 1377 г., когато градът затваря границите си за 30 дни.

Други експерти предполагат, че чумата утихва поради генетична еволюция в човешките тела и самите бактерии.

Черната смърт, илюстрация от Тогенбургската библия, Швейцария

Реалността обаче е, че има още много да се научи за Черната чума и как тя в крайна сметка отшумява. Черната не е първата голяма чума, покосила света, нито ще бъде последната. През 6 век в Източната Римска империя избухва една, която по-късно става известна като Първата пандемия от чума.

Черната чума, която последва няколко века по-късно, е известна като Втора пандемия от чума. След това още една – този път засяга централна и източна Азия между 1855 и 1959 г. и е известна като Трета пандемия от чума. Тя убива 12 милиона души.

Бактерията-причинител на чумата, видяна под микроскоп

Известни са три различни вида чуми: бубонна, пневмонична и септична. Черната смърт е пример за бубонна чума и за нея се знае, че засяга хората поне 4000 години. Жертвите на бубонна чума правят подути лимфни възли или бубони, които оставят петна по тялото почернели поради вътрешното кръвоизливи и се причиняват от бактерията Yersinia pestis, която може да се намери при диви гризачи – предимно плъхове – които са били заразени от бълхи.

Днес Черната смърт може да се лекува просто с антибиотици. Това е добре, защото дори през 2020 г. в части от света все още се наблюдават чуми, най-често бубонна. Приблизително седем случая на чума се съобщават всяка година в САЩ като досега заболяването се е появявало само в западната част на страната. Извън САЩ Африка е засегната най-силно от чумата в съвременните времена. През 2017 и 2018 г. Мадагаскар преживява опустошително огнище на пневмонична чума – форма, която бързо се разпространява между хората. Настъпват хиляди инфекции и стотици смъртни случаи. В други части на света, като Централна Азия и части от Южна Америка, също все още са наблюдават огнища ежегодно, но те са незначителни.

Смъртните случаи от чума днес със сигурност не са сравними с близо 100 милиона трупа през вековете, но все пак липсата на разбиране за това упорито заболяване е причина за безпокойство.