Как едно куче започна да бута деца в Сена, за да получи пържоли

През 1908 г. хората научават по трудния начин, че понякога дресурата на животни може да ни вкара магарето в калта – или, както е в този случай, децата в реката.

Тази историята е за едно куче, дресирано с пържоли да спасява деца, случайно паднали в Сена. И как тази привидно благородна дресировка дава откат.

Нюфаундленд

Историята, публикувана от „Ню Йорк Таймс“ на 2 февруари 1908 г., започва с един нюфаундленд, собственост на мъж, който живее на брега на Сена в Париж. Един ден това героично куче чува детски викове от реката и веднага прескача през живия плет, за да влезе във водата, от където за всеобщо щастие успява да извади малко дете (явно Сена не е била чак толкова токсична по онова време). Тази спасителна акции, съобщава се, била възнаградена с пържола за нашия смелчага.

Два дни по-късно, вече в малко малко странно съвпадение, точно същото куче спасява друго дете от Сена… Още един спасен живот, още една пържола – и именно тук започнала да се очертава една закономерност.

Децата започнали да падат във водата все по-често, като всеки път били спасявани от едно и също куче, докато „почти не минавал ден“, в който някое дете да не се катурне неволно и да не бъде извадено от нюфаундлендското куче. Жителите започнали да се притесняват, че може да става дума за „мистериозен злосторник“, и започнали да следят, за да го хванат по бели гащи, докато бута поредното дете.

И извършител действително бил хванат – но направо по без гащи. Да, изглежда, кучето е схванало, че ако извади дете от Сена, ще получи много храна и внимание, и затова е започнало „да помага“ на малките да падат по-бързичко и честичко, „създавайки си по този начин полезен източник на храна“.

Самата история е описана от „Ню Йорк Таймс“ като „интересна“, така че може би трябва да се приема с известна доза съмнение, но идеята, че кучето може да се научи да прави нещо такова, далеч не е пресилена. Известната теория на Павлов показва как животните могат да се научат да очакват награда при определени действия (макар че самите експерименти всъщност са били много по-ужасни от дрънкане на звънчета и даване на храна), така че защо това действие да не бъде хвърлянето на дете в Сена?

Та нека този нюфаундленд ни напомня да избирате внимателно какво поведение насърчаваме не само в кучето, но и в заобикалящите ни хора.