Санджив и Садхана Прасад са много щастливи, когато синът им най-накрая се жени. В крайна сметка той е единственото им дете и пенсионираната индийска двойка бе използвала спестяванията си, за да го отгледа. След шест дълги години в чакане на внуци обаче те решават, че им е дошло до гуша – и съдят сина си и снаха си за 643 000 долара.
Според CNN двойката от Харидвар в щата Утаракханд е подала документи за делото по-рано този месец. Те твърдят, че са похарчили 257 000 долара, за да отгледат вече 35-годишния Шрей Сагар, платили са обучението му като пилот в Съединените щати и са уредили брака му, преди да финансират и скъпата му сватба през 2016 г.
В техния иск също се твърди, че са похарчили 80 000 долара за кола за Сагар и са платили медения му месец в Тайланд. Според Би Би Си делото е заведено на основание „психически тормоз“. Водени от индийските обичаи, възрастната двойка вярва, че работата на сина им е да се грижи за тях – което включва и да продължи рода с внуче.
„Основният проблем е, че на тази възраст имаме нужда от внуче, но тези хора живеят без да мислят за нас“, каза Прасад. „Оженихме го с надеждата, че ще имаме удоволствието да станем баба и дядо. Изминаха шест години от брака им. Усеща се, че въпреки всичко няма да получим нищо.“
Индийските обичаи обикновено възпитават задължения към семейството още в ранна възраст. Тези задължения включват гаранцията, че семейната кръвна линия оцелее и за застаряващите родители ще се полагат грижи. Тези вярвания са толкова вградени в културата, че дори федералният закон позволява на родителите да изискват месечни плащания от възрастните си деца.
Санджив и Садхана Прасад със сигурност са щастливи да присъстват на сватбата на сина си; Сагар бе единственият им шанс да посрещнат внуци на този света. След като харчат цяло състояние, за да го отгледат и плащат за пищната му сватба, обаче, те очакваха нещо в замяна – което обаче той все още не им е предоставил.
„Те го отгледаха, образоваха го, направиха го способен, направиха го пилот – което беше скъпо“, казва Арвинд Шривастава, техният адвокат. „Те виждат как хора в квартала си играят с внуците си и чувстват, че също трябва да имат такъв.“
„Те казват, че не са оженили (сина си и снаха си), за да живеят сами… Така че искат през следващата година или да получат внуче, или да получат обезщетение за липсата му.“
Семейство Прасад изпращат сина си в Америка през 2006 г. и плащат 65 000 долара, за да получи лиценза си за пилот. Сагар се връща в Индия през 2007 г., когато губи работата си по време на рецесията, така че родителите му го подкрепят финансово повече от 2 години. Оттогава Сагар си е намерил доходоносна работа като пилот, но все още не е станал баща на дете.
Бившият правителствен служител Санджив Прасад казва, че той и съпругата му обичат децата. Той твърди, че „всички родители искат да станат баба и дядо един ден“ и изразява дълбоката си загриженост, че „няма да има кой да се грижи“ за сина му и снаха му Шубханги Синха, когато остареят – освен ако не имат свои деца.
Документите също така описват различни оплаквания срещу семейството на 31-годишната Синха. Делото е прието от местния съд в началото на май. Не е ясно дали самите обвиняеми се интересуват от деца, но Санджив Прасад не го интересува.
„Искаме внук или внучка в рамките на една година или обезщетение, защото похарчих доходите от живота си за образованието на сина си“, казва той. „Не получаваме любов и привързаност оттам, където най-много я искаме. Чувствам се много нещастен.“
Въпреки че това вероятно е първият по рода си случай в Индия, друго дело от 2020 г. относно споменатия закон за месечните издръжки стига до Върховния съд на страната. Тогава съдия отсъжда на синовете, които се опитват да се противопоставят на изплащането на суми на възрастните си родители: „Не забравяйте, вие сте всичко заради баща си.“
Докато оплакванията на Санджив Прасад изглеждат изцяло лични и вкоренени в емоции, тази тема е дълбоко вплетена в правната система и културата на Индия. В този смисъл, само изслушвания и съдебни дела ще разрешат спора – и ще кулминират със солидно изплащане или ново бебе.
„Синът ми е женен от шест години, но все още не планират бебе“, каза Прасад. „Поне ако имаме внуче, с което да прекарваме време, болката ни ще стане поносима.“