Хората, които бяха погребани в грънци

През пролетта на 2019 г. изследователи от Френския национален институт за превантивни археологически изследвания (INRAP) откриват доказателства за древни гробници на средиземноморския остров Корсика. След възобновяване на копаенето на мястото, археолозите намират некропол, съдържащ около 40 погребения, които датират между 3 и 6 век сл. Хр.

Както Аманда Мороу съобщава за Radio France Internationale (RFI), учените започват разкопките на две места, всяко по 6оо квадратни метра в центъра на Лил Рус, село на западния бряг на острова, в края на февруари. Те откриват керамични фрагменти и кости, много от които са били погребани във вносни амфори или буркани, използвани главно за транспортиране на вино и зехтин.

Новите находки хвърлят светлина върху историята на региона преди създаването на Лил Рус в средата на 18 век. Досега „археологическите доказателства за предишна окупация [в района] са редки и фрагментарни“, отбелязва INRAP в изявление, според превод на радиото.

Тегули

Древните жители на Рус погребват своите мъртви по различни начини: Някои от гробниците са издълбавани директно в скали, докато други са снабдени с материали от теракота, като плоски римски керемиди, известни като тегули и заоблени покривни керемиди, наречени имбриси.

По-голямата част от останките са поставени в амфори, разпръснати из двете места. Според изявлението, един човек всъщност е погребан в набор от вложени една в друга амфори.

Практиката за погребване на бебета в буркани датира от бронзовата епоха и продължава чак до 20 век, заявява пред Live Science Йоав Арбел, археолог от Израелския орган за антики, който не участва в неотдавнашните разкопки. (Арбел е част от екип, който открива едно такова 3800-годишно погребение в израелския град Яфа.)

Въпреки че доказателства за подобни погребални ритуали се появяват редовно в археологическите записи, учените остават несигурни относно целта на практиката. Както посочва INRAP, погребенията с амфора обикновено са запазени за кърмачета и малки деца, но некрополът в Лил Рус съдържа множество възрастни, които са положени да почиват в големите цилиндрични съдове.

Древните занаятчии вероятно произвеждат амфорите в Африка. Между 4 и 7 век сл. н. е. Жителите на Корсика внасят амфори, съдържащи вино, зехтин и саламура от Картаген, град в днешен Тунис, казва се в изявлението. Изследователите на INRAP все още определят възрастта на скелетите, които според тях са в „средно състояние“ на съхранение. Не са намерени погребални дарения или други предмети, оставени заедно с починалия.

Районът, където археолозите са открили останките, е населен от хиляди години. Както се посочва в официалния уебсайт на община Лил Рус, финикийските колонисти кръщават крайбрежния град Агила около 1000 г. пр. н. е., а когато Рим завладява Корсика през 3 век пр. н. е., Агила е преименувана на Рубико Розега.

След падането на Римската империя през 410 г. градът е почти изоставен. Той служи като рай за контрабандисти и рибари през вековете, преди Лил Рус, според Историческия блог. Археолозите не са сигурни коя точно група е заровила древните останки, но както съобщава RFI, текущите изследвания на острова може да дадат нови прозрения за отдавнашните му жители.

Относно стандартните ковчези – най-ранните доказателства за останки от дървени ковчези – датиращи от 5000 г. пр. н. е. – са намерени в гробница при разкопки в Шънси, провинция в централната част на Китай. Ясни доказателства за правоъгълен дървен ковчег са намерени в гробница 152 на място в Банпо, като той принадлежи на четиригодишно момиче и е с размери 1,4 м на 0,55 м и дебелина 3–9 см. До 10 дървени ковчега са намерени на място, принадлежало на древната култура Давенкоу (4100–2600 г. пр. н. е.) в Шандун, провинция този път в Източен Китай. Дебелината на ковчега, която се определя от броя на дървените рамки в конструкцията му, също подчертава нивото на благородство, както се споменава в „Ли-цзи“ (Книга на ритуалите), както и в колекциите с философски текстове „Чжуан-цзи“ и „Ксун-цзи“. Примери за това са намерени в няколко неолитни обекта: двойният ковчег, най-ранният от които е намерен в обекта на културата Лиангжу (3400–2250 г. пр. н. е.) се състои от външен и вътрешен ковчег, докато тройният ковчег – най-старият е открит в обект в Шандонг, се състои от два външни и един вътрешен ковчег.