Дали Едгар Алън По не скри истински убиец в своя разказ „Черна котка“.
Джордж Стебинс решава да направи ремонт у дома и да изгради нова стена в своята изба. Живее в Нортфийлд, Масачузетс и за да започне ремонта, трябва да събори старата каменна стена. Със започването на ремонта, Стебинс остава шокиран от видяното. Докато стената започва да пада сравнително бързо, пред него в мазилката се разкриват кости на ръце и крака. Тялото е стояло на около 30-40 сантиметра зад каменната мазилка и Стебинс подозира, че най-вероятно тялото е било разложено и само костите са останали. По всичко личи, че човекът е успял да открие гробница в своя собствен дом, но това далеч не е всичко.
Интересен факт е, че мнозина и до днес очакват да открият една много по-тъмна и мрачна история. Състоянието на стената и онази част, която се премахва, подсказват за друга човешка намеса. Стебинс твърди, че стената е направена по малко по-странен начин и започва да поддържа теорията си през лятото на 1842 г. Според него, тялото е било вградено в стената от някой, който не просто не е знаел как да строи стени, но и очевидно е бързал много, за да скрие уликите от едно шокиращо престъпление.
Вестникът Greenfield Democrat започва да разказва историята през юли в секцията си „Мистериозно“. По думите на вестника, стената е успяла да крие тялото цели 25 години. Джордж Стебинс се нанася в същата къща много по-късно и дори не е подозирал какво наследява в стените. Лекарите ще потвърдят, че тялото е на жена, която е била на възраст между 16-20 години, когато е умряла.
След премахването на тялото, криминолозите откриват и малка дупка с размерите на куршум. Възможно е, поне по мнението на редакторите, дамата е била убита от един изстрел. Вестникът е сигурен, че има предположения коя точно е жертвата. Възможно е това да е млада дама с второ име Кендал, която изчезва в Нортфийлд преди повече от две десетилетия. Нейното тяло никога не е открито и полицията решава да заключи, че младата дама се е удавила в близката река. Твърди се, че по това време в региона е живеел и изключително жесток престъпник на име Малори, който по-късно лежи в затвора, но не по обвинение за убийство.
Вестникът се надява, че правосъдието ще бъде раздадено, макар и след години. Новината обикаля почти всички останали вестници, които препечатват историята. Тук ще дойде намесата и на един човек, който живее в района и може да разказва увлекателно странната история. Подвизава се с псевдонима Public Ledger и няма търпение да се впусне в разследването. За да се превърне в готическа история, Едгар Алън По трябва да премине през всички вестникарски тиражи и да започне да разказва своята история от дълбините на вината и страданието. Той ще разказва легендата за една котка – черна котка.
Текстът се публикува в издание Saturday Evening Post през август 1843 г. – една година след откритието на Джордж Стебинс. По започва да подозира, че разкритието е просто признание за убийство от миналото. В навечерието на екзекуцията, неизвестният автор говори за прекомерно пиене на алкохол и промяна на човешкото състояние в убиеца. С помощта на огнената вода, виновникът придобивал форма на побеснял демон. убиецът често говорил за агресията в душата си и за желанието да тормози своята съпруга и черната домашна котка – Плутон. Именно тя е изгубила окото си след поредното наказание.
Убиецът страдал от своите деяния, когато изгуби контрол в бутилката, не обича своето деструктивно поведение, когато яростта го напусне. След като котката и жената са убити, героят опитомява друга черна едноока котка. Всеки път, когато погледне новият домашен любимец, героят винаги си спомнял за злото, което е нанесъл на други. Никога не е искал да убива, но една вечер, когато отивал с жена си в избата, убиецът се препъва в Плутон и след това побеснява. Взима брадва и се опитва да убие котката, жена му се намесва, за да помогне и вместо животното да пострада, брадвата се забива в черепа на неговата партньорка. За да скрие престъплението, същият решава да скрие тялото в стената. Премахва необходимите камъни, без да ги чупи.
Докато затваря стената, забелязва, че котката липсва. Полицията разследва изчезването на жената, претърсва стената, но никога не може да намери място зад стената, която се намира под носа им. Често убиецът се разхожда до избита, почуква по стената и се прибира. Понякога, особено когато злоупотреби с алкохол, чувал плач от стената, но не човешки. От другата страна се чувала затворената черна котка, която успяла да влезе в дупката и никога повече да не излезе.
Черната котка е разказ на По, който влиза в класиките. Тук идва и другият проблем – възможно ли е да бъде по истинска история? Изданието, което публикува тази история, започва да намеква точно това и се представя като възможни събития или версия на престъпление, за което не се говори. Критиците харесват и мразят тази творба. За едни е невероятно оригинална идея, а от другата страна ще видим хора, които наричат труда на По – отблъскващ и грозен. За Харви Алън, това е просто грозно разказан сън, обладал лудата фантазия на По. Джон Рейли не смята, че откритието в мазето на Стебинс е било просто вдъхновение за създаване на тази история, но дори и той описва кратки съмнения.
Разследванията не дават никаква информация относно намеренията на предишния собственик да убие жена си. Липсва котка в дупката, а какво да говорим за черна. Авторът често смята, че черните котки са вещици в дегизировка. Има и разминаване, защото в историята жената е убита с брадва в главата, докато жертвата в стената е очевидно разстреляна. Историята, която авторът ще напише под псевдоним Public Ledger, различна от литературната творба. Въпреки точните описания, откриването на доказателства и още много други подробности от разследването. Материалът е публикуван през лятото на следващата година.
По винаги се вдъхновява от криминалната страница на вестниците и други негови трудове идват след убийството на Мери Роджърс в Ню Йорк през 1841 г. По променя името ѝ, а след това разказва историята от Париж, като главният герой е детектив Дюпон, който се заема със случая. Истинската история, която също се отразява от По във вестниците, реално се виждат много сериозни прилики в литературата и истинската история. Друг е въпросът, че сега Едгар сякаш е решил да спести нещо от истинската история и да го интегрира в литературното си творчество.
Мистерията за жената в стената ще продължи да се разказва, но никой няма да знае как наистина е починала. Вестниците продължават да разказват историята и да говорят със съседи и жители на града. Една кратка проверка показва, че ако Малори е бил убиецът, по времето на това престъпление е трябвало да бъде на 12-годишна възраст. Точно това кара и мнозина да се замислят за кого е говорил По в този случай. И до днес никой не знае дали авторът е открил нещо повече или ни разказва историята на убиец, който е успял да се размине с едно обвинение? Историята остава с отворен край, а По никога не говори по тази тема.
