shareit

Американски отровен дъжд: как група будни граждани спряха химическия кемтрейлс

| от |

На 5 юни, Марджъри Спок ще проведе един много неприятен телефонен разговор. Г-н Килгален е от другата страна на телефона и като член на местния агрокултурен офис, той ще побърза да ѝ обясни, че няма как самолетите, които пръскат против паразити, да минат малко по-далече от нейния дом. Молбите ѝ, колкото и многобройни да са, не са уважени, защото в близост до дома ѝ има достатъчно земя за обработка. Това е времето, в което Бруквил, Лонг Айлънд не е толкова силно урбанизиран. Вместо да се примири със съдбата си, Спок събира вещи от първа необходимост, взима и своята партньорка Поли и тръгва към Ню Йорк, където има резервиран хотел.

Нейната партньорка е успяла да покрие всичко с найлони. Домът ѝ заприличва на сцена на убийство, но зеленчуците в градината, дърветата и дори орхидеите ще бъдат повити. Необходими са около 10 часа за цялата операция.

На следващата сутрин, докато самолетите минават и започват да хвърлят своята отрова, Марджъри ще продължи да се притеснява за растенията, които трябва да се справят с жегата от найлоните. На следващият ден ще открие, че почти всички са защитени и не са били изложени на опасните химикали във въздуха.

Два дни след завръщането си у дома ще се чуе нов тътен над небето, говорещ за поредната беда – някой селскостопански самолет прелита над дома ѝ. Високите дървета в двора не ѝ позволяват да проследи неговия полет. Птицата ще изчезне за няколко минути, но отново ще се върне, цялата операция ще продължи през целия ден. По нейни думи, самолетът е прелетял повече от 14 пъти над главата ѝ. Единствената следа е бледа диря в небето. Миризмата ѝ подсказва, че става въпрос за опасния DDT.

Въпросният самолет е зачислен към Лонг Айлънд за обработка на тревните площи и селскостопанските посеви през пролетта на 1957 г. Пестицидът е закупен от федералната програма за повишаване на реколтата и предпазване от дребни вредители. Кой би подозирал, че един американски учен ще докара специална пеперуда с името „Гъботворка“, с която ще може да започне да добива коприна в Масачузетс. Веднъж попаднала в сравнително неутрална среда, гъботворката е достигнал позицията на специален враг за фермерите.

Излишно е да казваме, че индустрията за правене на коприна никога няма да се случи, но пеперудите ще останат. Те се размножават с такава скорост, че през 80-те години на XIX век ще бъдат божия напаст и няма да оставят никого намира. Местните жители не могат да сбъркат звука на блъскащо се едро насекомо в уличните лампи и газовите фенери. Сигурно нямаше да има големи проблеми, ако същото насекомо не се храни с листата на плодовите дървета. Летящият вредител ще е отговорен за унищожаването на цели парцели от горите на Нова Англия.

През последните десетилетия се провеждат най-различни акции. Учените ще ги гонят с огън, ще се правят бригади за унищожаването на яйцата им, ще се докарат хищници, които да ги преследват и дори ще започнат да поливат заразените дървета с арсен. Гъботворките просто не се отказват от новата и безопасна среда. Някъде през 40-те години на миналия век ще има и по-сериозен отпор. Група учени от Пенсилвания правят няколко добри теста с DDT и ще открият, че вредителят напуска полесражението сразен.

Същото се случва в Масачузетс и Мичиган. През 1956 г. се обявява и специална програма за пръскане на над 3 милиона акра земя в следващите 5 години. Сезонът за пръскане ще започва през май – времето за хвърляне на яйцата по короните на дърветата. Американското правителство обещава, че това ще е краят на тази невиждана „копринена“ напаст.

Марджъри разбира за програмата и се опитва да помоли местните агрономи и общината да пропуснат нейният дом, както и имота ѝ. По това време Лойд Бътлър (местният супервайзър на програмата) няма да бъде в своя кабинет, но ще получи съобщението малко по-късно през деня. Той дори не осъзнава, че през следващите дни ще бъде бомбардиран от съобщения и молби. През следващите 6 седмици ще има писма, посещения на офиса, както и в столицата на щата Ню Йорк – Олбани.

Пред всички ще поиска само едно – нейният имот да бъде пропуснат и пощаден от пестицидите. Готова е да докаже на всички, че при нея няма от злите гъботворки. През това време нейната приятелка се разболява от въпросните пестициди, докато консумира някои от продуктите в градината си. Почти никой не се трогва от споделеното. Най-вероятно Килгалън е единственият, който обръща някакво внимание на молбите, но дори той не може да противодейства на толкова мащабна програма. Марджъри е готова за първия ден, но не и за следващите, когато прелитанията преминават границата от 14 полета.

Само седмица след полетите, проблемите започват да се забелязват. Посаденият грах става кафяв и не дава никаква реколта. Боровинките вехнат. Всички останали растения падат на земята, сякаш са простреляни. По земята има място и за всички останали насекоми, за които никой не е подозирал, че съществуват. Това са паяци, плужеци, комари и всякакви други. Изведнъж всичко излиза от своите укрития, за да умре, просто не е имало време да избяга на време.

За да намери решение на проблема и да се опита да докаже мащабната вреда, Марджъри взима част от почвата и я носи в лаборатория. Иска от учените да изчислят колко точно е наличието на DDT. За следващият експеримент ще се изследват и умрелите пчели, които открива на верандата си. Положителният резултат по тези насекоми ще докаже, че това е отрова, която не се бори само с пеперудите, а се изправя срещу всяка жива твар, включително и хората. Нейните приятели я съветват да не се занимава, но Марджъри е сигурна, че има само едно място, където ще ѝ обърнат внимание – правителството.

Пенсионираната учителка е имала възможността да преподава в някои от най-елитните частни училища на Ню Йорк. Учениците ѝ никога не я забравят и с някои от тях продължава да поддържа връзка. Нейният баща е един от най-уважаваните адвокати в Ню Йорк, Ню Хевън и железницата Хартфорд. По-големият ѝ брат Бенджамин е известен като един от най-добрите педиатри в страната.

Образована е в Швейцария под ръководството на Рудолф Щайнер. Именно той ще я насочи към хуманизма и любовта към планетата. Когато баща ѝ умира, тя напуска Швейцария и се установява в Ню Йорк. С нейната партньорка Поли ще се срещат по веднъж на десетилетие, но последната им среща ще е окончателна и няма да има нищо, което да ги спре да живеят по този начин. Поли страда от рядко чревно заболяване, което не ѝ позволява да се храни в ресторант.

Всяка приготвена храна от кухня, преминала термична обработка, започва да събужда симптомите ѝ. Единственият вариант е да се храни с чисти и сурови плодове и зеленчуци. През 1951 г. двете жени ще закупят къща в Бруквил. По предложение на лекарите ще започнат да отглеждат своя собствена храна, а това дава резултат. Проблемът сега е, че DDT убива тяхното творение, връщайки обратно старите симптоми на Поли. Марджъри е готова да води война в името на своята половинка. Семейството на Поли ще финансира всички дела, които трябва да се заведат срещу страната.

Не е трудно да се намери адвокат, който да поведе тази битка, но още по-интересното е, че има и други жители на Лонг Айлънд, които с удоволствие ще се включат с подаването на жалби. Един от тях е кураторът на музея за природна история в Манхатън – Робърт Къшман Мърфи. Неговото оплакване е свързано с факта, че през последните две години е отглеждал сладководни рибки, които са се хранили с ларвите на комарите. От него ще достигнат до Джейн Никълс – дъщеря на Дж. П. Морган.

Тя притежава няколкостотин декара земя в региона. Усиленото пръскане е довело до тотален погром на годишната реколта. Робърт успява да намери и сина на Теодор Рузвелт – Арчибалд. Като бивш полковник и защитник на дивата природа, той също се нарежда в списъка с недоволни граждани. Преди да се усети, Марджъри Спок разполага с дузина почитатели и още повече ядосани адвокати, като тук добавяме и една цяла армия от възпитаници на Принстън.

Нейното дело е за масово отравяне на природата. Марджъри ще предостави своя дом за щаб квартира и провеждане на дискусии. Веднага след разпускането на училището, повечето родители ще се включат в протеста. Марджъри събира научни доклади, правителствени доклади, статии от вестници и списания, интересува се изцяло от отровата, която безцеремонно унищожава живота ѝ, както и този на нейната партньорка. Сред морето от информация открива и лекар на име Мортън Бискинд.

Той е успял да направи сериозна статистика на пациенти с подобни заболявания. Бившата учителка му пише и иска малко повече информация за ефектите на DDT в съда. Мортън е повече от щастлив да предостави своето изследване, но не иска да се явява в съда. След като е говорил няколко години по-рано по същата тема, колегите и приятелите са се изправили срещу него и са го превърнали в грозна карикатура. По тази причина няма никакво намерение да си причини подобно изживяване отново.

Мортън все пак решава, че ще помогне и посочва някои от своите колеги. Повечето са готови да се включат в показанията и имат какво да покажат като ефект от американската агрокултурна програма. Един от хората в списъка има брилянтна статистика за повишаването на хлорирани хидровъглероди в човешкото тяло от 1950 г. и събира данни след стартирането на програмата. Статистиката показва, че точно тези нива започват да се повишават драстично. Мадам Спок открива и двама свидетеля: лекар от клиниката Майо и учен от Националния институт по здравеопазване.

Първият е Малкълм Харгрейвс и може да докаже, че въпросният пестицид има връзка с повишаващите се случаи на левкемия, анемия и болестта на Ходжкин. Вторият е Вилхел Хюпер и може да изследва цялата здравна статистика от началото на кампанията, както и да предостави тревожните изводи на публиката.

В последните дни на лятото ще се появи необичайно обвинение в източния окръг на щата Ню Йорк. Роджър Хиндс ще заведе иск срещу комисаря по агрокултури – Лойд Бътлър, американския секретар по агрокултури – Езра Бенсън  и ще добави името на още един от лидерите – Даниел Къри. Преди да се стигне до дело, защитата ще поиска това дело да бъде отхвърлено, защото пръскането за тази година е завършило. Хиндс няма да се предаде толкова лесно и ще поиска от съдията да даде ход, защото всичко е приключило тази година, но предстои през следващите пет години да се повтори.

Роджър се позовава на 14-тата поправка и допълва, че освен използването на отрова, присъства и неправомерно преминаване на частна собственост. Съдията се съгласява и през февруари 1958 г. Спок ще прекрачи прага на съда, водейки със себе си цяла орда от недоволни съседи и приятели.

Нейното пристигане в залата не се случва без главоболия. Снежна буря е успяла да неутрализира Бруквил преди делото. Марджъри трябва да мине около 2 километра до най-близката гара, носейки всички доказателства. Инатът ѝ е пословичен и с две огромни папки под всяка мишница, тя пробива снежната покривка с височина от метър, за да се качи на влака. Трима съдии са извикани, за да гледат делото и да дадат някакво решение. В залата присъства и Уилям Лонгуд – репортер, който вече е разказал историята на Мардж. Интересът към нея е толкова голям, че материалът се е появил в някои от най-големите вестници на Америка.

„Никой не би направил задължителна консумацията на алкохол. Ищците обаче са подложени на принудително консумиране на ДДТ против волята си. Правителството е злоупотребило с властта си, като е навлязло в частна земя и е причинило „непоправима вреда“. ДДТ със сигурност има своите предимства, но те не са нагледно претеглени спрямо вредите му.“ – Роджър Хиндс

Защитата се позовава на решение от 1928 г. на Върховния съд, където се отсъжда отсичане на кедрови дървета в частната собственост, за да се спре разпространение на болест.

„Няма да отстъпим или да се обясняваме повече. Гъботворката може да причини огромни икономически загуби, които се оценяват на милиарди долари. DDT със сигурност е убил птици, риби и други морски насекоми, но тяхната популация се възстановява в рамките на няколко месеца. Пръскането е принудило някои хора да консумират пестицида, но същият е широко разпространен в американската диета. Средностатистическият жител на САЩ има някакъв процент на DDT в своите мазнини и правителствените учени доказаха, че е напълно безобиден. DDT не е проблем. Проблемът се крие в реакцията на всички борци, които се изправят срещу науката. Виждали сме това от упойките и ваксините до рентгеновите лъчи.“ – Лойд Х. Бейкър – представляващ защитата.

Марджъри не е особено щастлива, че в залата липсват други репортери. През последната седмица е организирала своите бележки така, че да може да наклони везните в своя полза, но не и да вдигне шум. Делото продължава цял ден и собственици на имоти, лекари и свидетели ще се изправят срещу гъботворката и програмата за унищожаването ѝ. Сред тях ще бъдат собственици на ферми, някои почитатели на био продукти и още много други. В края на деня, дамата ще се върне обратно у дома си. След вечеря ще слезе в мазето и ще напише всичко на новата си пишеща машина.

Нейните приятели са доставили чисто нова копирна машина, която ще помогне за размножаването. Докато се занимава с историята си, литературен агент на име Мъри Родел ще се поинтересува от нейните занимания в съда. Мъри иска да издаде нова книга и да покаже истината, но преди това трябва да бъде сигурен, че всичко отговаря на истината. Марджъри използва своя нов Thermo-Fax и изпраща отбрани бележки и доказателства. Духът е излетял от бутилката. Единственият проблем е, че Марджъри ще изгуби делото. Причината е, че няма достатъчно точни доказателства и завършено научно изследване, което да докаже, че DDT е толкова опасно, колкото са разказите на свидетелите.

Тази техническа част ще постави началото на различните еко активисти, готови да водят война с тайната отрова, разработена през Втората Световна война и често описвана като специален суперхимикал. Най-вероятно има много разочаровани от решението на Върховния съд, но Спок не се отказва. Тя продължава да се бори с решението на властите и един ден успява да привлече друга дама в своя кръг от активисти. Рейчъл Карсън ще се запознае с делата на Марджъри. По-късно ще събере всички доказателства и накрая ще напише една от най-великите книги в американската история – „Тихата пролет“. Заглавието е вдъхновено от поредния случай, породен от тровене с DDT – масовото убийство на птици на нос Код. В следствие на активното тровене на почвата и различни обитатели, за първи път жителите по крайбрежието на Атлантическия океан ще посрещнат тиха пролет, без песни и без живот.

Книгата се оказва толкова голям успех, че скоро цяла Америка ще настръхне срещу самолетите и химикалите. Натискът ще доведе до формирането на първата Екологична агенция на САЩ. През 1972 г. точно тя официално ще сложи край на употребата на тази отрова. За да добием представа за вредните химикали и различното третиране на посевите, нека не забравяме, че около 50 години по-късно, въпросният DDT може да се открие в тялото на всеки американец, неговото месо и други продукти, които консумира. Всичко това може да е едно много добро доказателство за способностите на една ината домакиня, която иска да живее в по-добър свят.

 
 
Коментарите са изключени за Американски отровен дъжд: как група будни граждани спряха химическия кемтрейлс

Повече информация Виж всички