Войник в униформа прегръща жена през кръста, нейният гръб е извит назад, а устните им се са слели сякаш във вечна схватка. „V-J Day in Times Square“ е заглавието на фотографията, направена на 14 август 1945 г. в долен Манхатън. Неин автор е известният фотожурналист на списание „Life“ Алфред Айзенщат, а на снимката виждаме двойка в романтична и страстна прегръдка, случила се точно след излизането на новината, че Втората световна война е приключила. Или поне така гласи историята…
От тогава до днес снимката е придобила култов статус. Копирана е на милиони места и по милиони поводи, превръщайки се в символ на романтиката.
Каква обаче е подробната история зад една от най-популярните снимки на миналия век?
През последните 74 години специалисти по разпознаване на лица, антрополози и фотографи, дори психиатри, се опитват да идентифицират самоличността на участниците в снимката. В духа на слуховете за руската принцеса Анастасия, мнозина са твърдели през годините, че те са заснетите лица от Айзенщат.
Според спомените на фотографа, морякът е бил толкова въодушевен, че е тръгнал да целува всяко момиче на улицата. Той търпеливо го е изчакал да се доближи до жената, облечена изцяло в бяло. Резултатът е ясен.
В последните месеци почина Джордж Мендоса, за когото се смята, че е мъжът на снимката. В книга публикувана през 2012 г., се твърди, че с помощта на лицево разпознаване и анализ, именно Мендоса е мъжът на снимката. Самият той по-късно признава, че анатомичните данни на мъжа съвпадат с неговите. И успява да убеди почти всички с изключение на една малка група – редакторите на списание Life.
В края на 80-те години Мендоса съди списанието, след като то обявява, че продава снимката за сумата от 1 600 длр. По-късно, заради трудната борба с такава голяма институция, Мендоса оттегля исканията си.
Към групата на скептиците се присъединяват и двама експерти, които твърдят, че показанията на Мендоса не съвпадат с техните собствени проучвания. Базирайки се на светлината на снимката, те са установили, че снимката е направена в 6 часа следобед. Мендоса пък твърди, че се е намирал на Таймс скуеър в ранния следобед след като е гледал филм.
Сред другите противници на твърденията на Мендоса е и лицев експерт, който изследва подробно мускулатурата на мъжа от снимката.
Колкото до жената на снимката, Мендоса казва, че това медицинската сестра Грета Фридман. Всъщност лицето Грета Фридман е била дентален асистент. Но историята става още по-объркана, когато през 80-те години медицинската сестра Едит Шейн пише на Айзенщат, че тя е жената на снимката. Тези твърдения обаче пораждат сериозни съмнения, заради несъвпаденията в ръста.
Трима изследователите също така оспорват и времето на вземане на снимката. Според заглавието в списание Time, това се случва след като президентът Труман обявява края на войната в 7 часа и 3 минути вечерта. Но ако се вярва на проучванията на фотографите, ако снимката е направена в 6 часа, то това се случва преди обявяването на края на войната.
Моментът също така не е бил толкова уникален, казват някои. Двамата души на снимката, са били едни от многото, попаднали в сладостта на целувките. Очевидец разказва, че целувката е била обичаен „поздрав“ по случай деня на победата. Освен това в същата статия, списанието публикува редица снимки, показващи различни размени на любезности. Дори самият Айзенщат е бил хваната да се целува на улицата.
Глория Бълард, която присъства във фона на снимките от онзи ден казва, че денят е приличал на колежанско парти. „Загубих си копчетата за ръкавелите, ръкавите ми се скъсаха от толкова прегръщане и целуване“, казва тя в интервю за The New York Times през 2010 г. „Целувах се поне дузина пъти.“
Мендоса описва подобна картина. „Всички пиехме и викахме до небесата. Видях тази медицинска сестра. Бях пийнал няколко питиета и всичко се случи инстинктивно, предполагам. Просто я сграбчих.“ казва той през CNN през 2015 г. И ако днес, в контекста на 2019 г., да сграбчиш някого поражда по-скоро негативни асоциации (примерите за това са много), не така са стояли нещата преди 74 години. Към момента обаче, въпреки противниците на тези твърдения, версията, че Мендоса е мъжът от снимката е най-устойчива.
Независимо от всичко, след смъртта на Мендоса в началото на годината редица активисти промениха ракурса, от който е гледана снимката. За мнозина тя вече представлява олицетворение на каузата, срещу която се бори движението #MeToo. Други пък видяха в нея лакмус за културната промяна, след като в Instagram беше публикувана снимка на моряк, който целува своя съпруг.
Основателни или не, всички трактовки на снимката, доказват няколко неща. Айзенщат успява да улови в рамките на един кадър нещо универсално, което успява да надживее времето си и времето на своя автор, който умира през 1995 г. И прави така, че една целувка да „продължава“ вече 74 години.