Шотландската мумия, която се оказа сглобена от трима души
Две 3000-годишни мумии, открити погребани във ембрионална поза във Външните Хебриди в Шотландия, се оказа, че са направени от 6 души, умишлено слети заедно.
По време на разкопки в обект от бронзовата епоха в Клад Халан на остров Южен Уист през 2001 г. археолозите откриват нещо, което прилича на два добре запазени скелета. Те показват признаци, че са били съхранявани в торфено блато известно време, преди да бъдат преместени за погребението си.
Торфът се създава чрез разлагането на органична материя, предимно от растителни материали като мъх. По-конкретно, когато мъхът сфагнум се натрупа достатъчно във влажните зони, за да образува блато, слоевете торф създават киселини, които са невероятно подходящи за запазване на човешки тела.
„Тези растения окисляват почвата, като същевременно отделят съединение, което се свързва с азота, лишавайки района от хранителни вещества“, казва Каролин Маршал, докато обяснява за едното тяло от блатото, известно като Човека Линдоу. „Заедно със студените температури в Северна Европа, тези условия правят невъзможно функционирането на повечето микроби. Така не остава нищо, което да ги разгради, и съответно мъртвите мъхове се натрупват и предотвратяват навлизането на кислород в блатото. Резултатът е естествено запечатана система. Каквато и органична материя да има в торфеното блато, тя просто си стои там – като Линдоу.“
Макар че хора да са падали в блатата и са се запазвали естествено, костите, открити на мястото, показват, че жителите на Клад Халан от бронзовата епоха умишлено са ги поставяли в блатото, за да ги запазят – нещо, което досега не беше известно, че се е случвало във Великобритания през този период. Телата са преместени достатъчно бързо, за да не се разрушат костите, което предполага, че хората са знаели за процеса на консервиране. При тела, като това на човека Линдоу, киселинността на блатото може да разруши богатите на калций кости, оставяйки кожата запазена – но празна, без скелета в нея.
Сега, за да се добави още мистерия към и без това мистериозната ситуация – археолозите забелязват редица странни детайли в скелетите. При мъжкия долната челюст има всички зъби, докато горната няма нито един. Но долните зъби показват признаци на износване, които съответстват с наличието на пълен комплект горни зъби – което предполага, че нещо не е наред. При женския скелет, според Тери Браун, професор по биомедицинска археология в университета в Манчестър, когато костите са анализирани през 2015 г., „челюстта не пасва на останалата част от черепа“.
След тези открития телата са анализирани с помощта на ДНК тестове, с които се установява, че костите са от шест различни души, никой от които не споделя една и съща майка. Докато изотопното датиране показа, че частите на женския скелет са приблизително от същия период от време, мъжкият скелет има части от хора, починали с няколко века разлика.
Един от скелетите е сглобен между 1260 г. пр. н. е. и 1440 г. пр. н. е., докато другият е Франкенщайн от тела, умрели между 1130 г. пр. н. е. и 1310 г. пр. н. е. Въпреки че има припокриване, археологът от университета в Шефилд Майк Паркър-Пиърсън казва, че „статистически е по-вероятно те да са били сглобени по различно време“, добавяйки, че въпреки че частите на телата може да са били залепени заедно заради някакво объркване, фактът, че това се случи два пъти, „прави това малко вероятно“.
Така че защо някакви хора преди хиляди години са превърнали телата на няколко индивида в два големи супер трупа? Може никога да не разберем със сигурност, но има няколко теории.
„Може би главата е паднала и са имали друга глава, която да залепят“, предполага Браун като една възможност. Въпреки това, гледайки времето на мумифицирането, може да се окаже, че телата са били използвани като вид договор. „Във време, когато собствеността върху земята – по-скоро социална, отколкото частна, най-вероятно – е белязана от строежа на широкомащабни системи“, казва Паркър-Пиърсън пред LiveScience, „правата върху земя са зависели от претенциите на предците, така че може би наличието на предци в плът е било праисторическия еквивалент на правен документ за онези хора. Сливането на различни части от тялото на предците в един човек може да представлява сливането на различни семейства и техните линии на произход.“
