Паоло Гучи: Eксцентричният дизайнер, който хвърли собствения си баща на данъчните
Днес Gucci е една от най-известните модни марки в света – едновременно моден символ и белег за социален статус. Разбира се, това невинаги е било така. Както всяко нещо, и този моден гигант трябва да започне отнякъде и въпреки че компанията е основана от Гучио Гучи, неговият внук Паоло, „черната овца“ на семейството, е този, чийто принос спомага за утвърждаването на марката като международна сила.
Въпреки това работата му често остава непризната. Във филма „Домът на Гучи“, например, Паоло (Джаред Лето) е представен като глупак и бездарник, чийто отмъстителен характер предизвиква хаос в компанията. Макар че е бил известен с нестандартния си подход и между него и членовете на семейството му е имало доста драми, има и такива, които не са съгласни с прекаленото му представяне във филма.
Например модният дизайнер Том Форд казва: „Паоло, когото съм срещал няколко пъти, наистина беше ексцентричен и правеше щури неща, но цялостното му поведение със сигурност не беше като на лудия и сякаш умствено изостанал герой от изпълнението на Лето.“
Истинският Паоло Гучи далеч не е бил съвършен човек, но е бил и много по-комплексна личност от своя образ в „Домът на Гучи“.
Нека сега да разгледаме неговата история.
Паоло и семейния бизнес
Гучио Гучи, основателят на Gucci, около 1940 г. Снимка: Wikimedia Commons
Паоло Гучи е роден на 29 март 1931 г. във Флоренция. Той е един от тримата синове на Алдо и Олвен Прайс (Алдо Гучи ще има и извънбрачна дъщеря от жена, с която е имал връзка). Таткото е силно ангажиран със семейния бизнес, основан от баща му Гучио – и съответно от Паоло и братята му също се очаква същото още от ранна възраст.
Според „Лос Анджелис Таймс“ Алдо помага на баща си да превърне марката в международен бранд като предоставя лиценз за името Gucci на многобройни фирми извън първоначалния бизнес с кожи на семейството (макар че методите му невинаги са били съвсем законни).
Подобно на Гучио, Алдо изглежда също е амбициозен. И същата амбиция изглежда се предава и на децата му. Което за жалост води до яростна борба за власт помежду им.
Например, както отбелязва The Independent, сблъсъкът на Гучио със собствения му баща е това, което го мотивира да напусне Флоренция и да замине за Лондон, създавайки предпоставки за вдъхновението му да основе компанията. Алдо се премества в Ню Йорк през 1953 г., разширявайки сферата на влияние на Gucci там.
Година преди това Паоло се жени за жена на име Ивон Мошето и в крайна сметка двойката има две дъщери – Елизабета и Патриция, но по-късно бракът им е разтрогнат.
Междувременно Паоло се развива като известен дизайнер – въпреки че невинаги е приеман сериозно от роднините си.
През 60-те години на миналия век Gucci вече се е утвърдила като популярна луксозна марка, а известното ѝ лого с двойно G украсява чанти по целия свят. Тогава Алдо рискува и прави Паоло главен дизайнер на компанията – и амбицията му предизвиква множество проблеми за семейството.
Главен дизайнер и вицепрезидент
Като главен дизайнер, Паоло Гучи помага за усъвършенстването на известното лого и установява популярната цветова палитра от червено, зелено и черно.
През 70-те години семейният бизнес продължава да процъфтява и да се разраства. Този огромен успех кара Алдо да назначи Паоло за вицепрезидент и управляващ директор на Gucci Shops Inc. и на Gucci Parfums of America. През 80-те години обаче нещата в семейството тръгват надолу.
Без роднините му да знаят, Паоло тайно стартира свой собствен бизнес, използвайки името Gucci. Той твърди, че иска да модернизира и разшири марката към по-младата аудитория, а чичо му Родолфо е бил против това, тъй като е искал да запази бизнеса по-ексклузивен и старомоден. Независимо от намеренията на Паоло, баща му и чичо му се вбесяват, когато откриват какво е направил, и го изхвърлят от семейния бизнес.
Според The New York Times обаче това не слага край на амбициите на Паоло и продължава да работи самостоятелно върху смелите си дизайни и подава съдебно дело, за да получи разрешение да използва името Gucci, без да нарушава права. Първоначално делото му е отхвърлено.
През 1982 г. обаче той завежда още един иск, в който обвинява някои от членовете на семейството си в нарушаване на договора му, емоционални вреди и дори физическо нападение по време на заседание на борда на компанията. Искът е подаден срещу баща му Алдо, братята му Джорджо и Роберто, чичо му Родолфо и сина на Родолфо – Маурицио.
Когато Родолфо умира година по-късно, той оставя акциите си в компанията на Маурицио и изведнъж Паоло вижда нова възможност да придобие контрол над семейния бизнес. Но първо трябва да отстрани баща си от пътя.
Паоло подава сигнал до данъчната служба, че баща му укрива милиони долари данъци – което вкарва Алдо в затвора през 1986 г. Макар че таткото прекарва само една година и един ден зад решетките, самият факт, че се стига до там отправя ясно послание.
Но Паоло вече не иска компанията; той си е отмъстил и през 1987 г. продава акциите си на Investcorp за 41 млн. долара.
Бурните последни години
Паоло Гучи, който става гражданин на Хаити поради интереса си да открие производствена линия в страната, се жени за родената там англичанка Джени Пудефут през 1977 г. Съюзът им е противоречив още от самото начало, тъй като новоженецът се развежда с първата си съпруга Ивон Мошето в Хаити – което не е официално признато от Италия. Въпреки това първият брак на Паоло в крайна сметка се счита за разтрогнат.
Той и втората му съпруга имат дъщеря на име Джема. Бракът им обаче приключва внезапно през 1990 г., когато Пуддефут научава, че Паоло има извънбрачна връзка с една от служителките на Gucci на име Пени Армстронг.
Паоло и Армстронг имат две деца – Алиса и Габриел, но ако някое от тях се е надявало да получи дял от богатството, е грешало.
През 1994 г. Паоло е вкаран в затвора за пет седмици в Ню Йорк, след като не плаща издръжката на децата на Пуддефут. И тъй като не може да използва името на семейството си, за да продава своите дизайни, той на практика живее от парите, които печели от продажбата на акциите си. Всъщност финансовото му положение става толкова лошо, че през 1993 г. обявява фалит.
След като умира от хроничен хепатит на 64-годишна възраст на 10 октомври 1995 г., Gucci придобива правата върху неговите дизайни. Той също така оставя Пудфут и Армстронг да се борят за това, което е останало от състоянието и имуществото му.
„Няма да видя нищо от парите“, казва Армстронг в архивно интервю за търг, който се провежда в дома, който някога е споделяла с Паоло. „И не можех да понеса да видя нещата, които Паоло обичаше, продадени на непознати. Той ми липсва толкова много и това би ме наранило твърде много.“
Свикнали с луксозния живот, тя и децата ѝ изведнъж се оказват, по ирония на съдбата, предвид име им, злочесто бедни.
„Нямам представа какво ще правя сега“, казва Армстронг. „Продажбата на вещите ни беше последната мъка. В каталога има снимки на орнаменти, които сме купували заедно в антикварни магазини. Това наистина ме накара да се върна у дома. Тази част от живота ми е приключила. Не мога да повярвам на случилото се… Обичах Паоло и той все още ми липсва отчаяно. Не знам дали някога ще мога да се примиря със случилото се.“
В крайна сметка Паоло Гучи оставя след себе си сложно наследство. Той има траен принос към името и марката Gucci, които се използват и до днес. Но той също така минава зад гърба на семейството си, за да използва името Gucci по начин, за който е знаел, че те няма да одобрят – и когато те отвръщат на удара, отмъщението вероятно става дори по-важно за него от неговите проекти.
