Орденът на окултната ръка – тайно общество на журналисти или шега, или и двете

| от |

Международна безкрайно дълга шега, предизвикателство, намигване срещу властта и (поне официално) социален клуб, Орденът на окултната ръка е съвсем реален, но въпреки името си няма нищо общо с никакви конспиративните теории и подобни глупости.

Членове на този клуб са журналисти, които успешно са прокарали безсмислената фраза „окултна ръка“, слагайки я в свой материал, през редакторите си и тя е била отпечатана.

Как започва всичко? Според двама от основателите, Джоузеф Фландърс и Р. Смит, през есента на 1965 група журналисти от Charlotte News, докато, предполага се, пият някакви алкохолни напитки и се наслаждават на ефекта им, критикуват скорошна статия на техен колега – на току-що споменатия Джоузеф Фландърс. В хода на сложна и заплетена история за някакво злодеяние, Фландърс е написал изречението: „Все едно окултна ръка посегна долу от небето и размести играчите сякаш са пешки върху някаква огромна дъска за шах.“

След това изречение един от присъстващите казва: „Ето това наричам аз проза.“

От този момент нататък Орденът на окултната ръка вече е формиран и колегите на Фландърс са страстно устремени да прокарат фразата в своята собствена работа. Според основателят Р. Смит „почти всички успяват“. С времето журналистите се местят да работят за други вестници и така Орденът се разпространява, заедно с условията за членство в него.

През 1967 Виктор Макилени, журналист от конкурентния на Charlotte News – Charlotte Observer – който знае много добре за Орденът, а може би е и член, се мести в Бостън, където фразата става толкова популярна, че дори я забраняват в местния The Boston Herald.

Един от най-ранните мисионери на Ордена е Джей Шарбът, който научава за него, докато е в Бостън, а става негов член през 1978 (когато написва фразата в статия, публикувана от Associated Press). Не след дълго той се мести в The Los Angeles Times и през 1983 споделя за Ордена с няколко репортери от новото си работно място.

Тези журналисти ще се окажат едни от най-успешните в прокарването на ключовата нищозначеща фраза „окултна ръка“ в публикациите и материалите си, като успяват множество пъти: през 1983, 1985, 1989 и 1994, както и общо осем пъти между 1996 и 1998. През 1999 влиза дори в материал за импийчмънта на президента Бил Клинтън.

„Ръката“ се появява също и в The New York Times, The Boston Globe (9 пъти между 1987 и 2000) и в The Washington Times (4 пъти между 1996 и 1998).

Поне 4 от отпечатванията в The Boston Globe са дело на Монти Монтгомъри. Eдин от най-изявените и дейни членове на Ордена на окултната ръка, Морти безпроблемно създава и публикува изречения като „Ако президентът на Харвард някога се намеси в нещо от рода на реклама или структурата на някой курс, това става с невидимите движения на окултна ръка.“

Как обаче днес знаем за това тайно общество? Информация за Ордена е била публикувана в различни издания през годините, в това число от бившия президент на American Journalism Review и декан на журналистическото училище към Университета в Мериленд, Рийс Клегхорн (който научава за Ордена, докато работи в Бостън през 70-те години). Клегхорн пише две колони за него и в резултат на това получава писма от Джоузеф Фландърс и Р. Смит, в които е описано точно какво се е случило и как е започнало всичко (това, което разказахме в началото).

В последните години Орденът е позагубил от популярността си, въпреки че фраза „окултна ръка“ продължава да се появява от време на време, включително и в прогнозата за времето (Марк Лейн в Daytona Beach News-Journal през 2006), в едиториъли за шоубизнеса (Дон Каплан в New York Daily News през 2013), политически текстове (Чейс Пурди в The Roanoke Times през 2013) и дори в отразяването на студентски спортни състезания (Майкъл Чейкен в периодиката на Университета в Чикаго – Chicago Maroon – през 2014).

От друга страна, много от членовете на Ордена вече гледат към нови предизвикателства. Носителят на Пулицър Пол Грийнбърг, шесткратен член на Ордена, пише през 2006, че заради разкритието на цялата тема и „по-мързеливите колеги, които пробутват магическата фраза в текстовете си по безвкусен и неартистичен начин [и така]… съсипаха цялата конспирация“ вече е готов фразата да се смени с друга не толкова известна.

Критерият, разбира се, остава новата фраза „да е достатъчно ужасна, че да се забележи от по-запознатите текстовата стилистика, но все пак не толкова фрапираща, за да не се забележи от обикновения читател“, група членове на Ордена размишляват върху и явно отхвърлят предложения като „подобно мек, топъл, странен бриз, духащ безцелно през палмите“ и „виси над ситуацията като саван“.

Все пак нова фраза е установена, но тя, разбира се, не е известна. Към 2006 има 11 потвърдени членове на новия таен журналистически Орден.

 
 
Коментарите са изключени за Орденът на окултната ръка – тайно общество на журналисти или шега, или и двете

Повече информация Виж всички