Някои от най-забележителните котки в историята

| от |

Всеки, който има котка, вероятно ще каже, че неговата е най-чудесната. И това е напълно така – нашата Мъри е най-чудесната.

Но след нея има редица други котки от изминалите векове, за които ще си говорим сега – от котките на Ейбрахам Линкълн до мачока, вдъхновил Никола Тесла.

Прочетете нататък, за да разберете всичко за тях и за други готини котки от историята.

Непотопяемия Сам

Котките може и да нямат девет живота, но Непотопяемия Сам доказва, че има повече от един. Историята е, че черно-белият котарак бил на борда на германския боен кораб „Бисмарк“, който съюзническите сили потопяват през май 1941 г. Сам някак си оцелява и по-късно се озовава на борда на британския кораб Косак. Този кораб пък е торпилиран от германска подводница – но борбеният котарак отново се измъква жив. Само за пет месеца Сам като по чудо преживява две корабокрушения, а му предстои още едно. През ноември 1941 г. е на борда на самолетоносача Арк Роял, когато и той е торпилиран. Котаракът е намерен по време на спасителните операции и се твърди, че е „раздразнен, но съвсем невредим“. По-късно той се пенсионира от военна служба и прекарва последните си години в безопасност на сушата.

Саймън

Crewmen of HMS Amethyst F-116

Някои историци се съмняват дали Непотопяемия Сам всъщност е една котка или няколко различни котки, обединени от една легенда. Но този въпрос не важи за следващия котарак с легендарно военно минало. Саймън, отново черно-бял, служи на Аметист през 1948 г., когато британският кораб е в Хонконг. На следващата година, докато съдът е на път да охранява британското посолство по време на китайската комунистическа революция, Народноосвободителната армия го напада и Аметист засяда на плитчина. Саймън е ранен по време на нападението, но това не му пречи да изиграе важна роля по време на 101-дневната обсада: той държи на разстояние популацията на плъхове на кораба, като не им позволява да погълнат ограничените запаси от храна. След края на обсадата и завръщането на екипажа в Англия Саймън е награден с животинския медал за храброст „Дикин“. Той е единствената котка, която някога е получавала тази чест.

Дикси и Таби

Не всички котки, служили на страната си, са от армията. Макар че около Белия дом вероятно са се разхождали котки, откакто в сградата се настаняват първите хора, в историческото имение не е имало официални първи котки – до встъпването в длъжност на Ейбрахам Линкълн. Президентът получава две котенца от държавния секретар Уилям Сюард. Линкълн се влюбва в тях и ги кръщава Таби и Дикси. Те живеят в разкош и се радват на голямо уважение: Веднъж президентът дори позволява на Таби да седне на масата по време на официална вечеря и според сведенията отбелязва, че Дикси е „по-умна от целия ми кабинет“.

Мачак

Мачак е домашният любимец от детството на Никола Тесла. Известният учен много го обича и дори го нарича „най-хубавата от всички котки в света“. Освен че му е верен другар, той буквално запалва интереса на Тесла към електричеството. Както си спомня ученият в едно писмо: „В сумрака на вечерта, докато галех гърба на Мачак, видях чудо, което ме накара да онемея. Гърбът му се превърна в светъл лист, а ръката ми произведе дъжд от искри, достатъчно силен, за да се чуе в цялата къща.“ Баща му му обяснява, че за това е виновно електричеството. Но Тесла продължава да размишлява върху инцидента: „Мислех абстрактно“, пише той. „Дали природата е гигантска котка? Ако е така, кой я гали по гърба?“ Това са въпросите, които учените трябва да си задават. Тесла носи това любопитство със себе си в продължение на десетилетия, което в крайна сметка допринася за неговата новаторска работа с електрическата енергия.

Питър

Wain cat -- representative

Готините котки не само повлияват на науката – някои от тях оставят отпечатъци и в изкуството. След като съпругата на художника от XIX в. Луис Уейн, Емили, се разболява от рак на гърдата, той осиновява коте на име Питър, което скоро започва да скицира. Така осъзнава, че всъщност обича да рисува котки и продължава да ги включва в творчеството си. С течение на времето котките в илюстрациите на Уейн стават все по-антропоморфни – те играят на игри, напиват се и извършват всякакви други човешки дейности. Рисунките му стават огромен хит във викторианска Англия.

Бамбино

Clara Clemens

Дъщерята на Марк Твен – Клара Клеменс – внася контрабандно черно коте в санаториума, в който е настанена. Котаракът, когото тя нарича Бамбино, бил неин спътник през иначе самотния период на престоя, но след като едва не докарва на един от обитателите на санаториума, който е против котките, така наречения „каталептичен пристъп“, Клара се налага да се отърве от него и го дава на баща си. Бамбино се оказва доста умен – според прислугата на Твен, авторът го обучава да си мие лицето и да гаси лампата по команда.

Пепър

Пепър преминава от улицата на сребърния екран. Малтийският котарак се ражда под звуковата сцена на студиото Кийстоун през 1912 г. Актьорът Мак Сенет я намира и я включва във филма „Малък герой“ от 1913 г. Така тя се превръща в първата котка филмова звезда и участва в редица други филми.

Крийм Пъф

Крийм Пъф има изключително дълъг живот – тя доживява до изумителните 38 години, което е с цели две десетилетия повече от средната продължителност на живота на една котка. Тя почива през 2005 г., след като прекарва десетилетия в Остин, Тексас. И до днес Пъф остава най-възрастната котка, регистрирана някога.

 
 
Коментарите са изключени за Някои от най-забележителните котки в историята

Повече информация Виж всички