Най-старият викингски правен текст, написан на руни върху железен обръч, разкрива нови идеи
Forsaringen (на шведски) е най-старият запазен правен текст от Скандинавия – той датира от около 9-ти или 10-ти век от н.е. Информацията обаче не е изписана на хартия, нито на скала или дърво, а на железен пръстен.
Документът се състои от метален обръч с диаметър около 43 см, който вероятно е бил използван като дръжка на врата, и е изписан с почти 250 руни, които описват глоби за конкретно нарушение, които трябва да бъдат изплатени във волове и сребро – или поне така смятахме досега.
В ново изследване историк на икономиката от Стокхолмския университет разглежда по-отблизо значението на надписа и разкрива нови идеи за целта му.
„Надписът от Форсаринген „uksa … auk aura tua“ досега се тълкуваше в смисъл, че глобите трябва да бъдат платени както с един вол, така и с две руди сребро. Това би означавало, че виновната страна е трябвало да плати с два различни вида стоки, което би било непрактично и времеемко“, казва в изявлението си Родни Едвинсон, автор на изследването и професор по икономическа история в Стокхолмския университет.
Според неговия анализ „auk“ трябва да се тълкува като „също“, а не като „и“, което означава, че глобите могат да бъдат платени или с вол, или с две руди сребро.
„Това показва една много по-гъвкава система, при която и воловете, и среброто могат да се използват като платежни единици. Ако човек е имал по-лесен достъп до едното, отколкото до другото, той е могъл да плати по свой избор.“, обяснява Едвинсон.
Споменаването на двата „вида плащания“ може би отразява и променящата се икономика на Скандинавия по това време. В края на X и началото на XI в. в региона настъпва приток на сребро, който стимулира икономиката. Новооткритото богатство дори довежда до отсичането на първите местни монети в Швеция около 995 г. Само няколко десетилетия по-късно обаче, през 1030 г., сеченето на монети е преустановено и икономиката се връща към използването на неметални стоки, като например добитък, като стандартни търговски единици.
Вероятно пръстенът от Форса улавя този кратък преходен период, когато викингите са използвали както редки метали, така и добитък за „разменна монета„.
* * *
Като неграмотна култура викингите не са известни с воденето на документация и често са изобразявани като диви мародери. Очевидно е обаче, че те са създали сложно организирани общества и са документирали ежедневните реалности на своя свят в един наистина уникален стил.
За целта те са използвали рунистични камъни – система от символи, често издълбавани в скалите в памет на мъртвите, за записване на важни събития или за отбелязване на постижения. Сред най-удивителните са камъните от Йелинг в Дания – двойка кралски надгробни камъни от 10-и век. Най-старият е създаден от името на крал Горм Стария в чест на съпругата му Тира, а вторият камък е издигнат от сина му Харалд Блутут (съименник на безжичната технология ).
