Музикални хроники: Създателят на една от най-прочутите китари промени завинаги музиката, оцеля при жесток инцидент и не спря да се учи и на 90 години

Рокът и цялата популярна музика нямаше да са същите без Лес Пол. 

Той е сред първите създатели на електрическата китара от солидно тяло и чак до днес китарите от марката Gibson, носещи неговото име, са сред най-емблематичните инструменти, съществували някога. Имена като Джими Пейдж от Led Zeppelin, Пийт Таунсенд от The Who, Мик Ронсън (китарист на Дейвид Боуи), Слаш от Guns N’ Roses и още безброй други са изградили звученето си върху прочутата китара Gibson Les Paul. 

Но кой е Лес Пол като човек и музикант и защо свързваме името му с толкова много значими иновации в музиката?

Лестър Уилям Полсфус, както е цялото му име, е роден в Уисконсин през 1915 г. и самият той е китарен виртуоз, проправил нови пътища за китаристите след себе си. Фактически, в неговите ръце китарата се превръща в съвсем нов инструмент с неподозирани дотогава възможности. Освен че експериментира с различни техники на свирене като записване на няколко китари една върху друга, той въвежда и част от най-използваните до днес ефекти за китара като ехото и дилея.

Музикалните му иновации се простират и по-широко. Концепцията за албум в модерния смисъл – на студийна продукция, а не просто на записано лайв изпълнение – започва именно от Лес Пол. Американецът е и човекът, въвел идеята за домашно музикално студио и за музиканта като  записващ сам себе си артист и аранжор. 

Не е преувеличено да определим Лес Пол като Томас Едисън на рок музиката. Но геният е запомнен и като щедър и симпатичен човек, който не си придава твърде голяма важност. Запазва радостта от музиката до самия край на живота си и до последни сили прави семинари, организира концерти и свири с легендарни свои колеги като Кийт Ричардс и Еди Ван Хален. Не спира и да майстори музикални изобретения в своята работилница в дома си в Ню Джърси, а талантът му на изобретател заблестява рано.

Лес Пол разказва как засвирва на първата си китара още 8-годишен, но скоро след това разглобява китарата – просто вижда, че в нея могат да се направят подобрения и тя да стане по-удобна за свирене. Докато другите деца карат кънки или играят с топка, Лестър стои вкъщи и е решен да научи как възникват и се движат звуковите вълни. Осъзнава, че има дарба, но не се мисли за повече от другите и си остава хлапето, което просто разглобява разни неща, за да разбере как са изградени. 

Слушайки джаз, поп и кънтри музика по радиото, скоро Лес Пол сам се превръща в човека оркестър. Започва да изнася концерти, като едновременно пее и свири на китара и хармоника. Един ден някой му казва, че пее хубаво и хармониката също се чува добре, но китарата му просто не е достатъчно силна. Лес Пол се връща вкъщи, за да намери решение и след няколко опита създава първата си китара от солидно тяло, което тогава представлява просто дървена дъска.

С благословията на майка си, момчето напуска гимназията, за да се отдаде на музиката, прави първите си професионални записи в Чикаго и пробива по радиото в Ню Йорк със своето музикално трио. Благодарение на радиоефира, изведнъж Лес Пол достига многомилионна аудитория в цялата страна. 

Наред с музикалните си успехи, не спира и да работи по своята визия за една по-различна китара. Един ден през 1946 г., докато търси певица за своя състав, Пол среща красивата млада вокалистка и китаристка Колийн Съмърс. Тя го пленява с най-красивия глас, който някога е чувал, и двамата бързо са обединени не само от музиката, но и от любовта. Колийн сменя името си на Мери Форд и двамата стават хитов дует, продал милиони плочи. 

Преди да дойдат тези успехи обаче, за Лес Пол настъпва трагедията. През 1948 г., точно когато дуото вече набира скорост, те претърпяват автомобилна катастрофа на заледен път в Оклахома. Дясната ръка на Лес е счупена на няколко места и над една година той прекарва в болница. Прогнозата е, че никога повече няма да може да свири, но и в този случай изобретателят не се предава и проявява креативност. Лестър убеждава докторите, вместо да ампутират ръката му, да нагласят костта под такъв ъгъл, че той отново да може да борави със струните. 

“Оказа се предимство да бъда осакатен по този начин. През 40-те чувствах, че свиря по най-добрия начин и мога да изсвиря всичко, каквото ми хрумне. Инцидентът ме принуди да спра да правя нещата, които знаех, и да мисля концепция за изцяло различна музика”, спомня си той. 

Така се разгръщат неговите иновации в студийната работа и в наслагването на няколко китарни партии в един запис.

Лес Пол започва да записва отделните инструменти на различни писти и създава уникалното звучене на дуета със съпругата си. Нейният глас е съчетан със записаните на няколко канала негови китари, а всичко това е осъществено в дома им, а не в студио – нещо немислимо за онези години.

Слушателите не разбират колко иновативно е това, което чуват в записите, но важното е, че го харесват. Не по-малко важно е, че тези звукозаписни техники полагат основата, върху която впоследствие се разгръща цялата музика чак до наши дни. Когато двамата с Мери стават световни звезди, Лес Пол най-сетне успява да реализира и визията си за своята собствена китара. Няколко години по-рано компанията Gibson е отхвърлила прототипа на Лес, но оттам преосмислят гледната си точка, когато конкурентът им Fender пуска своя серия китари със солидно тяло. 

От Gibson започват да работят с визионера и през лятото на 1952 г. своя дебют прави китарата Gibson Les Paul – която скоро става любим инструмент на ново поколение рок китаристи и чак до днес е сред най-емблематичните китарни марки. Лес и Мери продължават успешния си рейд в класациите до 1964-та, когато се развеждат. „Не спряхме да се обичаме и когато разводът беше уреден и напрежението спадна, пак станахме много близки“, уверява Пол. Мери се омъжва повторно в Калифорния, но страда от диабет и алкохолизъм до смъртта си през 1977 г. През 60-те пък Лес Пол прекъсва музикалната си кариера, след като на свой ред изпитва здравословни проблеми – артрит и загуба на слуха.

Вместо да се отчайва, пионерът се научава да свири, използвайки само два пръста на лявата си ръка, вместо четири. В края на 70-те пък приятелят му и също голям китарист Чет Аткинс го мотивира да възроди своя кариера и двамата записват два великолепни дуетни албума в Нешвил. 

През последните три десетилетия от своя живот, Лес Пол свири редовно в два нюйоркски клуба и сред имената, които понякога го придружават на сцената, са невероятни легенди: Пол Маккартни, Ерик Клептън, Джеф Бек, Брайън Мей, Марк Нопфлър, Ричи Самбора, Слаш и много други. 

„Това е шанс за мен да остана активен и да си намирам нови приятели. А освен това продължавам да се уча. Страхотна терапия е за 90-годишен човек като мен, много по-добре, отколкото да взимам някакви хапчета“, смее се Лес.

Освен всичко друго, Лес Пол се превръща и в първия известен музикант, който доживява над 90 години и остава активен. Отношението му към остаряването си остава за пример и до последно той предпочита да е зает с всякакви дейности, поддържащи ума му активен. 

„Аз съм човек, който казва, че няма търпение да стане от леглото, защото има много за вършене. Във всеки час аз съм зает и очаквам утрешния ден с нетърпение, независимо от всичко“, радва се иноваторът. 

Смъртта му настъпва през 2009-а на 94-годишна възраст.