Музикални хроники: Номерата, които Black Sabbath въртяха на барабаниста Бил Уорд

Познаваме Black Sabbath като родоначалници на метъла, но британската група е също така и нещо като музикален еквивалент на Jackass. 

В златните години на легендарния квартет, мръсните номерца и жестоките шегички между четиримата музиканти са на почит, а никой не е по-потърпевш от барабаниста Бил Уорд – пращан няколко пъти в болница заради грубостите на останалите.

Представете си например, че сте доктор от спешното отделение и ви докарат човек, облян от горе до долу в златна боя като някаква зловеща статуетка „Оскар“ в човешки размери. Случаят е съвсем реален и дава представа на какво са способни от Black Sabbath в най-бурните времена от съществуването си.

Китаристът Тони Айоми разказва, че златната акрилна боя е открита в един гараж, докато групата е отседнала в Лос Анджелис в къщата на Джон Дюпон – собственик на боите DuPoint. “Всички бяхме пияни, затова решихме, че ще е забавно да боядисаме Бил от глава до пети в злато”, спомня си Айоми. Това и правят, без и за миг да се замислят какви могат да са последиците. „Той започна да получава конвулсии. Хората от бързата помощ ни се скараха с право: „Идиоти такива! За малко да го убиете“. Дадоха му адреналин и трябваше да използваме върху него препарат за отстраняване на боята. Накрая изглеждаше като чукундур“.

Това изобщо не е единственият път, в който от Black Sabbath застрашават живота на барабаниста си в пиянски пристъп. В бандата върлува склонност към палежи и конкретно към палене на живи хора – и още по-конкретно, към палене на Бил Уорд.

„Беше ни любим номер и винаги сработваше до последния път, в който го направихме“, продължава разказа си Тони Айоми. Въпросният последен път се случва пред очите на Мартин Бърч, музикалния продуцент, който и без това изпитва притеснения да работи с групата. „Самият Бил ме пита – и то пред Мартин – „Ще ме запалите ли и този път, Тони?“ Намазах го с алкохол за разтривки и обикновено огънят сам си изгасваше, но този път алкохолът попи в дрехите му и като го запалих, той гръмна като бомба. Въргаляше се по пода и крещеше, а аз мислех, че е част от шегата и продължавах. Мартин не можеше да повярва. Наложи се пак да викаме линейка“.

Изцепката слага край на пиротехническите номерца на Black Sabbath. 

“Получи изгаряния трета степен. Чувствах се ужасно. Още си правим шеги, но не толкова жестоки. Научих си урока”, въздъхва Айоми. 

В дългата и сложна история на Black Sabbath, продължила десетилетия наред, Бил Уорд на няколко пъти напуска групата и после се завръща, заради неразбирателства с останалите и по здравословни причини. През времето, прекарано с Айоми, Ози Озбърн и Гийзър Бътлър, Уорд дотколкова свиква да бъде главен потърпевш от шегите, че му се струва странно, когато останалите не го тормозят.

В автобиографията си Айоми пише за случай, когато обърканият Уорд искрено го пита дали всичко е наред, защото не е бил подлаган на някоя грубост от известно време. Но не само китаристът е сред провинилите се спрямо Уорд.

Веднъж фронтменът Ози пробва да отрови барабаниста с аерозолен спрей на твърде интимно място. Случката е от 1972 г., когато в групата се докарват до напълно безпаметни състояния от прекомерна употреба на кокаин. 

Ози и Уорд уринират един до друг, когато певецът вижда аерозолния спрей до себе си и решава да напръска с него пениса на другаря си. „Той започна да пищи и падна на земята. Погледнах спрея и видях, че на него пише с главни букви „Внимание: не пръскайте по кожата – силно токсично“. Бях отровил Бил през пениса му!“, споделя Ози.

В автобиографията си фронтменът развива друга версия и твърди, че Тони Айоми е човекът, напръскал Уорд. Но така или иначе, барабанистът отново е потърпевш, макар че още веднъж оцелява. „Все пак се възстанови, макар че дълго време имаше посинен пенис“, спомня си Озбърн.

Айоми пък си припомня още една история, в която горкият Бил бива запален.

„С него репетирахме в студиото един ден и просто така, от нищото, го попитах: „Може ли да те запаля, Бил?“. Но той ми отговори „Не сега, не сега“. По-късно аз вече бях забравил, но в края на деня той сам ме пита: „Е, нали вече се прибираме, не искаш ли все пак да ме запалиш?“.

Така китаристът осъществява намеренията си, които не се разминават без последици. „Панталоните му бяха от полиестер и изгоряха много бързо, а той крещеше и се превиваше на пода. Не можах да му помогна, защото бях твърде зает да се смея. Но се оказа, че е било доста сериозно и после ми беше много тъжно за него. Постъпи в болница, а по-късно майка му ми се обади и каза: „Малоумен негодник, време е да пораснеш. Нашият Бил ще загуби крака си“. Но такива неща постоянно се случваха на Бил“.

Е, за щастие не се налага Уорд да загуби крака си и въпреки многото здравословни проблеми през годините, днес той е жив и здрав и се наслаждава на живота. Никой не може да му отнеме заслугите като един от най-влиятелните барабанисти в историята – но може би най-хубавото е, че вече стои по-далеч от останалите съоснователи на Sabbath.