Музикални хроники: Когато Арета Франклин запя за уважението към жената и целият свят я слушаше

Ако съществува една дума, с която завинаги ще бъде свързвана Арета Франклин, тя е „уважение“.

Когато 24-годишното момиче от Тенеси издава своята версия на Respect през април 1967 г., публиката е незабавно пленена от увереността на певицата и от свободния дух, струящ от песента. Respect е песен №1 в Америка цели 12 седмици поред, но по-важното е, че бързо се превръща в химн на различни маргинализирани групи в страната – особено на афроамериканците и на жените.

Respect съдържа простичкото, но толкова важно послание, че всеки заслужава гласът му да бъде чут, и е една от песните, които превръщат американската певица в звезда, а по-късно и в истинска музикална легенда. Но оригиналната композиция всъщност няма нищо общо с Арета Франклин и иронията е, че когато Respect излиза през 1965 г., тя представлява израз на мъжественост и е в някакъв смисъл антипод на версията, която става хит.

Оригиналът принадлежи на друго легендарно име в американската музика през 60-те, Отис Рединг, и изразява с весела нотка традиционните семейни ценности на 50-те и 60-те: Мъжът работи по цял ден, връща се у дома за вечеря и изисква уважение от съпругата си. „Здравей, момиче, толкова си сладка, миличка / Ще ти дам всичките си пари / Искам само малко уважение като се прибера вкъщи“, пее Отис Рединг. Арета Франклин обаче обръща цялото послание с главата надолу.

Доста преди да попадне на въпросната композиция, Арета вече си създава образ на активист, като тръгва на турне с прочутия Мартин Лутър Кинг, един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права. „Не смятам, че някой осъзнаваше колко значим ще бъде той в исторически план, но всички знаеха, че иска да извоюва равни права за афроамериканците и малцинствата“, обяснява певицата десетилетия по-късно. 

В онези години Арета първо моли баща си за разрешение, а после заминава с Кинг на турнето заедно с други изпълнители, активисти и пастори като Хари Белафонте и Джеси Джексън. „Винаги съм се възхищавала на Мартин Лутър Кинг заради чувството му за морал и заради справедливостта, която отстояваше. Беше добър човек“, разказва още Арета. Скоро тя е решена да излезе на предните редици на движението за граждански права и когато чува Respect на Отис Рединг, вижда възможността да превърне песента в нещо съвсем различно.

“Арета сама пишеше повечето си материал, или сама избираше песните, работейки над аранжиментите вкъщи с пианото”, разказва нейният музикален продуцент Джери Уекслър. „В този случай тя просто имаше идеята да разкраси песента на Отис Рединг. Когато влезе в студиото, вече имаше концепцията в главата си“.

Така Арета Франклин пристига да записва в Ню Йорк на 14 февруари 1967 г. с усещане за мисия и с вече избистрена визия за песента. Иска да запази оригиналното темпо и по-голямата част от текста, но да добави средна част, както и секция, изградена на принципа „въпрос-отговор“, където сестрите й Каролин и Ема пеят бек вокалите.

Преди Respect в трактовката на Арета Франклин да бъде издадена, авторът Отис Рединг отива в офиса на Уекслър и я пуска на останалите изпълнители. „Отис каза „Тя просто ми взе песента“, разказва Уекслър. „Но го каза добронамерено, макар и унило. Осъзнаваше, че идентичността на песента му се изплъзва и вече принадлежи на нея“. 

Именно това се случва. Respect мигом се превръща в любима песен на жените, готови да отстояват равните си права с мъжете. Взаимодействието между Арета и нейните бек вокалистки символизира женската солидарност. Увереността в изпълнението на певицата служи като мощна заявка, че жените, и особено цветнокожите жени, заслужават да бъдат уважавани и ценени не по-малко от всички останали.

Respect се превръща в хит сред слушатели от всякакви общности и успява да постигне универсалност в посланието. „Тя изгради наново песента, даде й друго усещане, което оригиналът не притежаваше… придаде именно тази универсалност, която преди отсъстваше. Нейната версия е толкова дълбока и изпълнена с гняв, решимост, твърдост и всички тези противоречащи си емоции“, пише Дейвид Риц, автор на „Уважение“, биографична книга за Арета Франклин.

Не е изненадващо, че и игралният филм за живота на певицата, чиято премиера ще бъде през това лято, също се казва „Уважение“. Франклин почина през 2018 г. след усложнения от рак, но отдавна си е спечелила статута на една от най-големите легенди на американската музика. Откакто нейната Respect покорява класациите, още редица звезди записват свои кавър версии – от Джанис Джоплин и Айк и Тина Търнър, чак до по-съвременните трактовки на Кели Кларксън и Джъстин Бийбър.

Самата Арета Франклин признава, че песента е добила далеч по-голяма значимост, отколкото тя е очаквала. „По-късно беше възприета като боен вик от страна на движението за граждански права. Но когато я записах, си беше повече за отношенията между мъже и жени. Или в по-общ смисъл, отношенията между хората като цяло – ще ти дам уважение и искам да получа това уважение обратно“, обяснява изпълнителката.

Нейната собствена демонстрация на уважение се състои в още нещо: в разбирането, че личният й успех в музиката би имал значение, ако следващото поколение стъпи на направеното от нея и продължи напред. „Много ценя всички награди, които съм получила. Хората не са длъжни да ти дават нищо, така че напълно го оценявам“, казва певицата. „Но се надявам и да съм се представила на ниво, което всяка млада дама би се радвала да последва“.