Музиката е едно от особените творчества и до голяма степен показва отражението на човешката душа. Имаме стил за всякакви случаи и щом мелодията тръгне, промяната на настроението е факт. Преди години ще открием, че испанските учени правят едно особено интересно изследване относно периода, в който сме слушали най-добрата музика.
С тъга можем да съобщим, че някои от читателите днес не са имали възможността да я слушат на живо, поради простата причина, че златното десетилетие е между 60-те и 70-те години на миналия век.
Сигурно се замисляте защо точно тогава и имаме отговор. В този период самото творчество е ориентирано изцяло към музикалните инструменти и съчетанието им, сложността на изпълнение е доста по-висока, спрямо днешните песни и като цяло имаме лирики, за които Боб Дилан спечели Нобелова награда по литература. Какво се случва след този период?
Технологията за правенето на музика се променя, получаваме твърде много електроника и вместо да се използва за по-сложни и увлекателни изпълнения, тя сваля качеството. Днес е възможно дори да не чуете един оригинално записан инструмент, всичко е алгоритми и подреждане, с което да получите една прилична песен и дори да не разберете, че е изпълнена по този начин. Добрата новина е, че някои творци все пак залагат на класическите изпълнения, особено след като са отгледани с далеч по-качествена музика.
През 1999 г. Арън Луис е поканен да участва в турнето Family Values Tour и в Билокси, Мисисипи му е предложено да завърши турнето с една последна песен. Арън все още се налага като изпълнител и Фред Дърст има идеята да го остави да затвори целия концерт, като дори предлага себе си за беквокалист. Ръкавицата е хвърлена и докато Фред очаква да чуе нещо познато, Арън има една друга идея. През последните седмици е работил с колеги от J-CAT и имал готова песен, която все още не е довършена.
Истината е, че Staind все още инвестират твърде много в средства за студио и музикално време, не могат да се нарекат успешни, но пък очакват да направят своя пробив. Арън е принуден да свири от време на време акустично, като често изпълнява кавъри на други банди, за да може да събере пари и за себе си. И така, достигаме до този концерт и предложението, което идва от Фред Дърст. Принципно Арън е трябвало да изпее друга песен, хитът „Outside“ още не е завършен, групата има какво още да издялка по лириките, но след като шансът е даден и тълпата не е никак малка, Арън залага на точно това.
Като в последния момент е готови дори да довърши лириките на място пред публиката, оставяйки Фред да гадае какво наистина се случва. Истината е, че Арън завършва този хит за точно 10 минути, като днес оригиналната версия е гледана около 96 милиона пъти, докато разновидности на акустичната, пуснати от различни потребители, средно събира около 10-15 милиона.
Живото изпълнение е не просто емоционално, но и доста наситено с енергия и сила, Арън не пести глас и очевидно прави точния удар, но дори не подозира какво наистина ще се случи след това. Финалът на концерта е изключително силен и много от гостите си тръгват не просто щастливи, но и малко объркани. Въпросът е: коя е тази песен? Малко след това няма радио станция, която да не взима записа и да не го пуска в ефир.
Наелектризиращата атмосфера и болката в гласа на изпълнителя може да се усети веднага. В САЩ успява да спечели едно от първите места в официалната класация на рок музиката, в класацията Modern Rock Tracks е на второ място и сред хитовете на списание Billboard се намира на 56-то място. Групата Staind успява да спечели много внимание и изпълнението е само няколко месеца, преди да се пусне новия албум, в който да присъства самата песен.
Малко след това идва и далеч по-лекия и лиричен стил на бандата в следващия им албум „Break the Cycle“. Успехите продължават още дълго време, особено след като Арън има още няколко коза като „It`s Been Awhile“, който се нарежда отново в челните позиции на рок музиката. MTV2 също приемат хвърлената ръкавица и бързо започват да пускат както концертната версия, така и акустичната, като преди това я изпращат в студио, за да се изчисти звука.
Ако още търсим отговора какво е необходимо за голям пробив, очевидно отговорът се крие в огромният талант, желанието за успех и взимането на шанса. Съчетание от всичко това прави Арън не само успешен с групата Staind, но и успешен като индивидуален изпълнител. Песента „Outside“ получава своето място в епизоди като Lost, CSI, Without A Trace, Cold Case, Cane и още много други.
В Европа успехът е подобен, но както можем да се досетим, една от най-добрите песни може да се превърне и в проклятие. Много от днешните фенове на Луис знаят само нея и чакат само нея, феноменът е подобен на този с „Du Hast“, но както знаем, добрите изпълнители винаги имат още някой друг коз, за да могат да продължат своя творчески процес.
Днес Арън е ориентиран повече към кънтри музиката, а и ако трябва да бъдем честни, гласовите му данни са достатъчно добри, за да се интегрира достатъчно добре в този стил. Като много други творци, той също се бори с някои от основните ментални проблеми, които идват с успехите и неуспехите. За разлика от повечето си колеги, той признава, че никога не е успял да стане богат и до днес му се налага да работи, за да изхранва семейството си – има три дъщери.
Очевидно музикалният бизнес не винаги може да бъде добронамерен към всички изпълнители, но пък имаме един добър пример, че когато получим шанс да се изявим и го приемем, няма начин да не се отплати.
Снимки: Wikipedia