Кратка история на коледната картичка

Първите коледни картички, за които имаме сведения, са изпратени от Майкъл Майер на Джеймс I от Англия и сина му Хенри Фредерик, принц на Уелс през 1611 г. Това е установено през 1979 г. от Адам Маклийн в шотландския офис по архиви. На картичките има изображения на Розенкройцерите и поздравителните думи – „Поздрав за рождения ден на Свещения крал, на най-почитаемия и енергичен господар и най-видния Джеймс, крал на Великобритания и Ирландия и Защитник на истинската вяра, с жест на радостно честване на Рождения ден на Господ, в най-голяма радост и богатство, ние навлизаме в новата благоприятна 1612 година“. Текстът графично е оформен така, че да образува роза.

Следващите картички са поръчани от сър Хенри Коул и илюстрирани от Джон Калкот Хорсли в Лондон на 1 май 1843 г. Централната картина показва три поколения семейства, които вдигат наздравица за получателя на картичката: от двете страни има сцени на благотворителност, с храна и дрехи, които се даряват на бедните. Оказва се обаче, че образът на семейството, пиещо вино заедно, е противоречив. Топлата семейна сцена върху картичката включва и дете, отпиващо от чаша с вино, което предизвика доста обществен смут, когато е забелязана за първи път. Въпреки че изображението е кротко по съвременни стандарти, Обществото на умереността – група, която се застъпва за намаляване или забрана на консумацията на алкохол – го разглежда като реклама за пиене, адресирана към непълнолетните. „Те бяха доста обезпокоени, че в тази скандална картина имат деца, които си вдигат тост с чаша вино заедно с възрастните“, казва Джъстин Шилер – основател и президент на Battledore, дилър на антикварни книги в Кингстън, Ню Йорк – за Уилям Дж. Коул от Асошиейтед прес. „Те провеждат кампания за цензура и премахване на картинката.“

Но идеята за картичката е проницателна, защото Коул помага да се представи така наречената Penny Post система три години по-рано, при която обикновени писма могат да се изпращат за 1 пени. През тази година са отпечатани и продадени две партиди с обща 2050 картички на цена от 1 шилинг за картичка.

Ранните британски поздравителни картички рядко показват зимни или религиозни пейзажи и теми. Вместо това предпочитат цветя, феи и други изискани дизайни, които напомнят на получателя за наближаването на пролетта. Хумористични и сантиментални изображения на деца и животни са доста популярни, както и все по-сложните форми, декорации и материали. По Коледа 1873 г. фирмата за литография Prang & Mayer започва да създава поздравителни картички за масовия пазар във Великобритания. Фирмата започва да продава коледната картичка и в Америка – през 1874 г. – като по този начин става първата печатница, предлагаща картички в Америка. Собственикът й, Луис Пранг, понякога е наричан „бащата на американската коледна картичка“. През 80-те години на 19 век Пранг произвежда над пет милиона карти годишно, използвайки хромолитографския процес на печат. Популярността им обаче довежда до евтини имитации, които в крайна сметка го гонят от пазара. Появата на пощенската картичка означава краят на сложните картички във викториански стил, но през 20-те години картите с пликове се завръщат.

Обширната колекция от поздравителни картички на Лора Седън от Университета на Манчестър Метрополитън наброява 32 000 викториански и едуардски картички, отпечатани от големите издатели на деня, включително първата коледна картичка във Великобритания, произведена за търговската мрежа.

През 20-ти век производството на коледни картички е печеливш бизнес за много производители на канцеларски материали, като дизайнът im непрекъснато се развива с променящите се вкусове и техники за печат. Широко признатата марка Hallmark Cards е създадена през 1913 г. от Джойс Хол с помощта на брат му Роли Хол, за да пусне на пазара своите собствени коледни картички. Братята Хол се възползват от нарастващото желание за по-персонализирани поздравителни картички и постигат значителен успех, когато избухването на Първата световна война увеличи търсенето на картички, които семействата да изпратят на своите роднини войници. Световните войни дават повод за карти с патриотична тематика. Характерните „студийни картички“ с анимационни илюстрации и понякога рисков хумор, стават популярни през 50-те години. Носталгичните, сантиментални и религиозни изображения продължават да се радват на популярност като и през 21 век репродукциите на викториански и едуардски карти са търсени (а и лесни за намиране).

През последните десетилетия промените в технологиите може да са отговорни за замирането на коледната картичка. Очакваният брой карти, получени от едно американско домакинство, е спаднал от 29 през 1987 г. на 20 през 2004 г. Имейлът и телефоните позволяват по-чести контакти и са по-лесни за поколенията, отглеждани без ръкописни писма – особено като се има предвид наличието на уебсайтове, предлагащи безплатни коледни картички по имейл. Въпреки спада само през 2005 г. в САЩ са изпратени 1,9 милиарда карти. Някои производители вече предлагат и електронни такива. Във Великобритания коледните картички представляват почти половината от обема на продажбите на поздравителни картички, като над 668,9 милиона са продадени през празничния период през 2008 г. В повечето нерелигиозни страни (напр. Чехия) картите се наричат ​​по-скоро Новогодишни картички, но те се изпращат преди Коледа и акцентът (дизайн, текстове) се дава предимно на Нова година, като се пропускат религиозните символи.