Колко лесно се правят измами с призраци през Джорджианската епоха
- Отмъщението на Фани
18 век може да е известен като епохата на Просвещението, но това не означава, че страхът от свръхестественото е отминал. Напротив, много хора от Джорджианската епоха смятат заплахата от паранормалното за реална и ужасяваща – а това ги прави уязвими за всякакви измами.
И разбира се, появяват се хора с подобни пъклени намерения – които се преструват на призраци или измислят истории за призраци, за да прокарат собствените си интереси. Тези интереси включват разпространение на религиозна омраза, подсигуряване на желания брак… и, в случая на лондонски чиновник на име Ричард Парсънс, отмъщение.
През 1759 г. Парсънс отдава стая в къща в Кок Лейн на вдовец на име Уилям Кент, който е придружен от Фани Лайнс, сестрата на мъртвата му съпруга, а сега и негова любовница. Отношенията между мъжете се влошават, когато Парсънс взема пари назаем от Кент и не успява да ги върне. Кент и Лайнс се изнасят и скоро след това Лайнс умира, явно от едра шарка. През 1762 г. Парсънс и 12-годишната му дъщеря Елизабет съобщават, че призракът на Лайнс обитава къщата в Кок Лейн. И твърди, че Кент я е отровил с арсен.
Случаят привлича масово общественото внимание – вестници в цялата страна съобщават за него и любопитни тълпи отиват да посетят Кок Лейн. Образовани мъже провеждат сеанси, за да говорят с Фани, а известният писател Самюел Джонсън е част от комисия, която разследва случая. Накрая се установява, че цялата работа е измама: инструктирана от баща си, който иска да се върне в Кент, Елизабет Парсънс се прави на призрак. Впоследствие Ричард е осъден на 2 години лишаване от свобода и е публично порицан три пъти.
Известно време по-късно, Самюъл Джонсън обобщава продължаващата обществена несигурност около призраците така: “Прекрасно е, че вече са изминали 5000 години от създаването на света и все още не е решено дали някога е имало или не пример как духът на някой лице се е появил след смъртта му. Всички аргументи са против това; но всички вярвания са за това.”
- Брачните неволи на един спънат полтъргайст
През 1737 г. мъж от Абърдийншир, наречен Джорди Уат, отива при местния свещеник с необичайна загадка: той е измъчван от призрака на мъртвата си майка. И този дух го информира, че “волята на великия Бог” е Уот да се ожени за прислужницата на семейството, Тиби Мортимър, тъй като тя е обречена за вечна слава. Освен ако Уат не се съгласи на този годеж, той и шестимата му братя ще бъдат “погълнати в огън от небето”.
След като чува тази история, свещеникът се съгласява да посети фермата на Уат. Призракът се появява надлежно и той се втурва към него. Призракът тръгва да бяга, но пада моментално. След това църковните записи отбелязват, че служителят “се отнесъл по такъв начин с привидението, какъвто сметнал за приемливо за принципите на християнското откровение и философия” – тоест я думнал с тояга и така потвърдил, че тя всъщност не е безплътен дух. Отстранявайки воала на призрака, свещеникът накрая разкрил самата Тиби Мортимър.
Записите разказват, че всъщност Мортимър е била бременна; така тя, и Уат са глобени за “блудство”. Църквата също така признава Мортимър за виновна в богохулство; в неделните дни тя трябва да седи пред църковната служба на така наречения стол на покаянието, облечена в грубо платнище – наказание, което продължава повече от година.
Няма данни какво се е случило с детето, но тъжната история изглежда не е завършила с брак.
- Терористични актове от гроба
Въпросът дали призраците съществуват или не се обсъжда от векове. Протестантските теолози смятат, че имат отговора: те твърдят, че призраците са католическо суеверие и затова се стремят да дискредитират “папистите”, като ги свързват с “фалшифициране” на призрачни явления. Те разпространяват истории за католически свещеници, които измислят призраци, за да карат хората да плащат за екзорсизъм, или се обличат като призраци, за да се промъкват в спалните на добродетелни млади жени.
В един особено драматичен случай, докладван през 1733 г., група католици твърдят, че са били тероризирани от призрак, който казва, че няма данамери покой, докато тялото му не е погребано под амвона в една църквата Свети Климент. След като католиците правят “подарък” на местния свещеник, той се съгласява да разреши погребението и то се състои.
Тази нощ обаче свещеникът сънува, че църквата му гори. По-уравновесената му съпруга му казва да заспива, но всеки път, когато затвори очи, сънят се връщаше. Най-после свещеникът става, измъква гробаря от леглото и заедно отиват да огледа току-що заровения труп. Двамата отварят ковчега – и вместо труп откриват “огнени топки и други запалими вещества и запален кибрит, за да се взриви църквата”.
Тази история за измама почти със сигурност е сама по себе си лъжлива, но демонстрира как историите за призраци могат да бъдат използвани за насърчаване на определени политически или религиозни цели. През 30-те години на 20 век, на фона на опасенията от потенциална инвазия на якобитите, истории като тази привидно потвърждават обвинение, в което много британци вече вярват: че католиците са врагове на държавата.
