Колекцията на Гюрлит – най-голямото дегенеративно изкуство, задигнато от нацистите
Мюнхенският апартамент на Корнелий Гюрлит някога е бил пълен с изкуство. Домът на възрастния мъж е съхранявал повече от 1200 рисунки, картини и щампи. Когато немските следователи откриват скривалището по време на разследване за укриване на данъци през 2012 г., всяка творба изисква почистване и реставрация. По някои дори има мухъл.
Безценната колекция – която в крайна сметка включва 121 рамкирани и 1285 нерамкирани произведения – е предадена на Гюрлит от баща му Хилдебранд, най-плодотворният от четиримата търговци на изкуство, които участват в продажбата на така нареченото „Дегенеративно изкуство“ в полза на Третият Райх. Когато през 2013 г. германско списание пуска новината за тайното скривалище на Гюрлит, историята скандализира света.
Сега е време да се идентифицират собствениците. Идентифицирането им може да установи истинската стойност на изкуството, да даде ценен исторически контекст и да гарантира, че то не е подправено или откраднато.
Разкриването на произхода на произведенията обаче може да бъде времеемка дейност, която понякога не дава никакъв резултат. Това става най-вече в случаите, когато изкуството е задигнато по време на война или политическа нестабилност. За членове на семейството, които търсят това, което често е единственият остатък от любим човек обаче, продължителното търсене може да бъде особено трудно. Именно затова непрекъснатите усилия за идентифициране на разграбени произведения през нацистката ера толкова важни.
„Находката на Гюрлит“ е поводът за най-голямото подобно търсене на произхода на задигнато изкуство от нацистката епоха. Скривалището датира чак до кампанията на Хитлер за унищожаване на „дегенеративните“ произведения на изкуството преди 80 години – това твърди един от изследователите, Майк Хофман. Нацистите класифицират цели художествените движения, за които смятат, че служат като заплаха за нацисткия начин на живот – било то дадаизъм, кубизъм, импресионизъм или сюрреализъм – под общия термин дегенеративно изкуство. Търсейки да се отърве завинаги от тези произведения, през 1937 г. Йозеф Гьобелс, нацисткият министър на пропагандата и общественото просвещение, съставя комисия за изземване на всички подобни произведения от германските музеи.
Нацистите по същество крадат от себе си по време на тази чистка. Но преди да ги премахнат изцяло, те показват колекция с някои от тях – и това е последният път, в който тези произведения ще бъдат видени в нацистка Германия.
Спонсорираното от правителството изложение отвори врати това лято. Книжката към тази изложба излага намерението й: „да разкрие философските, политическите, расовите и моралните цели и намерения зад тези движения и сили на поквара, които ги следват“.
Независимо дали са привлечени от скандалния аспект или желанието си да видят тези съвременни шедьоври за последен път, 2 милиона души посещават изложбата, организирана в различните зали по категории като „богохулно изкуство“, „произведения, създадени от евреи или комунисти“, „изкуство, определено като критично към германски войници“ и „изкуство, определено като обидно за германските жени.“
Изложбата трябва да послужи като пропаганда и да съвпадне с друга изложба, в Дома на немското изкуство, който е само на крачка разстояние. Домът на немското изкуство е в пълен контраст със съседа си. В него са представени 850 картини, скулптури и други произведения, създадени от германци, откакто нацистката партия поема властта, включително и творбата на Адолф Зиглер „Четирите елемента“, изобразяваща голи арийски жени (която по-късно ще стои над камината на Хитлер). Изложбата, който се състои всяка година до падането на Третия райх, има за цел да сподели визията на Хитлер за нацистка Германия – която той определи като „прераждането на Атина“.
Месец по-късно генерал Херман Гьоринг издава заповед всички германски художествени музеи и публични художествени изложби да бъдат прочистени изцяло от „негерманско“ изкуство „без оглед на правните форми или на свързаните с тях права на собственост“.
Произведенията, които Райхът смята за непродаваеми, са изгорени. Смята се, че около 5000 произведения са изгорени през 1939 г. „като тренировка за пожарна служба“ за централната пожарна станция в Берлин. Нацистите обаче се нуждаят от пари и останалите са продадени на чуждестранни купувачи, за да се финансира Третия райх.
Именно тук в историята влиза Хилдебранд Гюрлит. Той е с еврейско потекло и е пламенен популяризатор на авангардното европейско изкуство. Но през октомври 1938 г. той се качва в колата си и се среща с нацистки служител, след като чува, че правителството търси да продаде съвременни произведения на изкуството. Когато стигна до срещата обаче, той е информиран, че правителството иска той да продава изкуство, което е откраднало.
За жалост над 21 000 произведения са конфискувани от цяла Германия, а Гюрлит става един от четиримата назначени от държавата дилъри, отговорни за продажбата им. На него му е разрешено да придобива произведения и за себе си, стига да ги плаща с чужда валута. Той започва да събира колекция от шедьоври на художници като Моне и Пикасо за почти никакви пари.
След като продажбата на дегенеративното изкуство е обявена за завършена през 1941 г., Гюрлит започва да се занимава с произведения от окупирани територии. Преди края на войната той е направил състояние от нацисткото правителство, еврейски художници, дилъри и собственици, бягащи от Европа.
Въпреки откровените си кражби, Гюрлит също е жертва – и се възприема като такъв. Тъй като е имал еврейска „кръв“ и съответно е бил уязвим към нацисткия режим. „Според Нюрнбергските закони, аз бях второстепенна кръстоска (Mischling)“, пише той за Der Spiegel. Когато е призован от нацистите, той е знаел, че единственият начин да се защити е чрез емиграция или работа за правителството. И избра второто.
Но след падането на нацистка Германия той мълчи за изкуството, от което печели, вместо да поеме отговорност за печеленето на пари от Холокоста. Два пъти се изправя по делата за денацификация и и двата пъти е оправдан. Пред съда казва, че е увеличил доходите си поради компетентността си, а не поради обстоятелствата на войната. Но степента на измамата му е разкрита едва през 2012 г.
Преди да бъде разкрит, синът на Гюрлит Корнелий успява да продаде известна част от изкуство в колекцията и има половин милион евро в банкова сметка. Макар първоначално да отказва да сътрудничи на германски следователи, в крайна сметка се съгласява преди смъртта си през 2014 г. да помогне на властите да установят дали 1280 произведения са откраднати от първоначалните им собственици.
Така през 2013 г. за първи път е събрана международна група експерти за такава задача. Първоначално й е дадена една година, за да започне проучване на произхода на възстановеното изкуство; по-късно този срок е удължен на две години. Тя успява да идентифицира 533 произведения като потенциално откраднати от нацистите. По време на своето изпълнение тя получава 114 конкретни твърдения за собственост и над 300 молби за разследване, подадени от хора по целия свят.
Тези числа можеше да са чувствително повече. Но установяването на произхода само на едно от произведенията – на Матис, което е върнато на потомците на Пол Розенберг, водещ дилър на модерно изкуство – изисква да се прегледат около 250 000 документа, писма и снимки в архивите на семейството, преди да може собствеността му да се потвърди.
