Кога хората са започнали да пият кафе?

Изненадващо, по-дълбоката историята на консумацията на кафе е доста мистериозна. Кой е бил първият човек, който е направил напитката от зърното (казвамe „зърно“, но кафето всъщност е плод)? Не знаем, но има много легенди за произхода му. Ако разгледаме някой онлайн източник, вероятно ще видим, че кафето е открито в Етиопия през IX в. от н.е., когато един козар на име Калди вижда козите си да се държат странно, след като яли някакви плодове в планината. Калди, развълнуван и любопитен, занася плодовете на местен монах, който обаче не ги харесва и ги хвърля в огъня.

Досещате се какво става след това, нали? Изведнъж стаята се изпълнила със съблазнителния богат аромат, познат ни от ранните сутрини. Изпечените зърна бързо били извадени от огъня, смляни и смесени с гореща вода, създавайки първата чаша кафе.

Но колкото и вкусно да звучи тази история, тя вероятно е измислена, тъй като не се появява в писмен вид до XVII в. от н.е.

Съществуват множество други легендарни истории, подобни на тази на Калди, свързани със суфизма и неговите дервиши от XIII в., но те също са съмнителни. Въпреки това, като се има предвид изобилието му по планинските райони на Африка, се предполага, че консумацията на кафе в храни може да е била практикувана от африканските народи, включително от предците на галите в Етиопия, много преди да съществуват записи.

Понастоящем няма доказателства, че кафето някога е било отглеждано и консумирано от някоя от древните култури, като например египтяните, гърците, римляните, африканците или близкоизточните царства, но отново не може да се изключи възможността то да е било използвано по някакъв нерегистриран начин.

Смята се, че първите сигурни доказателства за консумацията му се появяват в медицинските трудове от IX в. от н.е. на влиятелния персийски лекар Абу Бакр Мухаммад ибн Закария ал-Рази, известен още като Разес на латински.

Според ал-Рази това, което той нарича „бун“ (смята се, че означава кафеени плодове) и „бунчам“ (напитка, приготвена от плодовете), е „напитка, която е добра за хората с гореща природа, но намалява либидото“.

Ако това е така, то кафето първоначално е било разглеждано като част от materia medica (натрупаното познание за всяко лекарство.) на лекарите по време на ислямския Златен век. За това свидетелства и първата потвърдена поява на плода в текстовете на Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалах ибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина, или Авицена на латински. В книгата си от XI в. „Канон на медицината“ ибн Сина описва буна като начин за справяне с лошите миризми, основно с потта, начин за почистване на кожата и освежаване, като същевременно има свойства, които могат да повлияят и на ума. Изглежда, че това е първото споменаване на кафето като стимулант.

Наркотик?

Скоро напитката става хит в арабския свят, където суфиите в Йемен го използват, за да подпомогнат концентрацията по време на продължителна молитва, особено по време на нощно богослужение. До 1414 г. напитката се появява в Мека, а по-късно от Йемен се разпространява в Египет, където спомага за създаването на кафенетата в Кайро, които все още са свързани със суфизма. Кафенета са създадени и на места като Алепо в Сирия, а по-късно и в началото на XVI в. в Истанбул, столицата на Османската империя.

Кафенетата стават нова мания, популяризирана от търговията с кафе през Червено море, и подобно на днешните служат като уютни пространства, където хората се срещат, играят игри, релаксират и споделяли новини, истории и идеи помежду си.

На тези места обаче се гледа с подозрение от ислямските власти. Ортодоксалните мислители разглеждали кафето като упойващо вещество, не по-различно от хашиша и алкохола, които са забранени. В този смисъл се полагат усилия и то да бъде напълно забранено, но в крайна сметка това се коригира, след като се посочва, че за разлика от виното, то не се споменава в Корана.

Така кафенетата продължават да привличат интелектуалци, които се събират, за да слушат музика и поезия и да обсъждат идеи, и така се превръщат в места, където политическото несъгласие и бунтът могат да бъдат изразявани и споделяни. Правят са различни опити за закриване на кафенетата, но подобно на самата субстанция, в дългосрочен план няма как да се потисне жаждата за тази популярна стока.

Запада

Кафето се разпространява в Европа по два пътя: от Османската империя и отвъд морето от Мока, първоначалната гореща точка за кафе в Йемен. През XVII в. Английската източноиндийска компания и Холандската източноиндийска компания се захващат с търговията му в Близкия изток.

Първоначално на консумацията в Европа се гледа с подозрение, тъй като напитката се свързва с мюсюлманската култура. И тази съпротива е толкова силно изразена, че около 1600 г. папа Климент VIII покръства кафето, за да може да се ползва по-удобно от християните, като по този начин оспорва мюсюлманския монопол.

Това бележи нова ера, в която то все повече губи културните си асоциации с исляма. През XVIII в. британците, французите и холандците пренасят семена в своите колонии в Индонезия, Южна Индия, Шри Ланка и Карибския басейн и по този начин пазарът се измества натам и кафето се превръща в продукт, неумолимо свързан с европейските търговци.

Днес

Сега кафето е една от най-популярните напитки в целия свят и, много подобно на лекарите от ислямския Златен век, консумацията му често се възхвалява заради различни ползи за здравето – някои изследвания сочат, че може да помогне за предпазване от болестта на Алцхаймер, като същевременно насърчава дълголетието.

Но производството на кафе е и един от основните фактори за изменението на климата. Така че, въпреки че има богата и ароматна история, може да се наложи да обмислим внимателно отношенията си с него в бъдеще, като същевременно не забравяме културите, които разчитат на нея днес, и, разбира се, не забравяме онези, които са я създали.