Какво не знаете: „Градината на земните удоволствия“ на Йеронимус Бош

Изкуството на холандския художник Йеронимус Бош е известно с фантастични образи и деликатни детайли. Но никоя от картините му не е толкова амбициозна, колкото „Градината на земните удоволствия“ – творба, толкова богата на символизъм, че все още предизвиква силно любопитство повече от 500 години след създаването си.

Ето какво трябва да знаете за нея.

Йеронимус Бош

„Градината на земните удоволствия“ е триптих, наречен така заради централното си пано.

Бош се опитва да изобрази цялата палитра на човешкия живот от началото му до след смъртта в три свързани платна. Първото вляво изобразява рая; последното вдясно е адът, а в центъра се намира „Градината на земните удоволствия“.

Датата на нейното създаване е обект на спорове.

Бош никога не датира творбите си, което прави работата на историците на изкуството малко по-сложна. Някои предполагат, че я е започнал през 1490 г., когато е бил на около 40 г. (Точната година на раждането му също не е известна, но се предполага, че е около 1450 г.) За творбата се смята, че е завършена някъде между 1510 и 1515 г.

В „Градината на земните удоволствия“ е изобразен раят в много важен момент.

Непокътнатият пейзаж, населен с любопитни същества (има и еднорог), е Едемската градина в момента, в който според библейската книга „Битие“ Ева е създадена за спътница на Адам. Вижда се как Бог запознава двамата човеци.

Бош може да е включил в картината си проклятие.

Някои историци на изкуството смятат, че средното пано е предназначено да изобразява човечеството, полудяло от грях, което пропилява шанса си за вечен живот в рая. Похотливостта, която Бош ненавижда, е ясна от множеството голи фигури, които са се ангажирали с нея. Смята се, че цветята и плодовете са предназначени да символизират краткотрайните плътски удоволствия. Някои дори предполагат, че стъклената сфера, която обгръща няколко любещи се влюбени, може би има за цел да напомни фламандската поговорка: „Щастието е като стъкло, чупи се бързо“.

Някои смятат, че на картината е изобразен изгубеният рай.

Това тълкуване е другият популярен прочит на триптиха: Няма никакво предупреждение в него, а само констатация, че човечеството е изгубило моралния си път. Този прочит разглежда панелите като последователни от ляво на дясно, а не централния панел като своеобразно разклонение на пътя, водещо или наляво (към рая), или надясно (към ада).

Картината съдържа повече от предните си панели.

Нарисувани върху дъб, задните части на панелите „Рай“ и „Ад“ могат да се затворят, за да се обединят в последният елемент на творбата. Смята се, че там Бош е изобразил третия ден от сътворението на света от Бога, когато са създадени растенията, но все още не са създадени животните и човекът. Върху него са поставени два надписа: „Той сам каза това и всичко стана“ и „Той сам нареди и всичко бе създадено“.

Предназначено като въведение към вътрешните панели, това изображение е изрисувано в монохромна гама, обичаен похват за вратите на триптих от онази епоха, за да не отвличат вниманието от цветовете на отворената част.

Това е един от трите триптиха на Бош.

Кола със сено

Художникът рисува също така триптиха „Страшният съд“ и триптиха „Кола със сено“ с подобна тематика. Всеки от тях може да бъде прочетен хронологично отляво надясно – от библейския разказ за сътворението на човечеството в Едемската градина, през съвременния човек, който съсипва света, създаден от Бога за него, до ужасните адски пейзажи, създадени от това поведение.

Бош придобива от баща си отдадеността и призванието, необходими за създаването на „Градината на земните удоволствия“.

Страшния съд

Малко се знае за живота на този раннонидерландски ренесансов художник, но знаем, че баща му и дядо му също са били художници. Антониус ван Акен, бащата на Бош, е бил също така съветник на Прославеното братство на Пресвета Богородица – група християни, посветена на прославата на Дева Мария. Малко преди Бош да започне работа по „Градината на земните удоволствия“, той следва примера на баща си и също се присъединява към Братството.

Въпреки че има религиозна тематика, произведението вероятно не е рисувано за църква.

Посланието му може и да е за морал и целомъдрие, но образите на „Градината на земните удоволствия“ са били твърде странни, за да бъдат показани в молитвен дом. Много по-вероятно е творбата да е била поръчка за богат покровител, вероятно също член на Братството.

Възможно е да е била хит за времето си.

„Градината“ влиза в историческите сведения през 1517 г., когато италианският хронист Антонио де Беатис отбелязва, че я е видял в брюкселски дворец, принадлежал на графовете на Насау. Той не включва как критиката е приела произведението, но фактът, че са направени репродукции, включително цяла картина и гоблен, предполага, че неприличният и странен поглед на Бош към темата е намерил публика.

Човешкото пренебрежение към Божието слово е изобразено с две ръце.

Първата е показана в рая като нежно вдигната дясна ръка, когато Бог представя Ева на Адам. В панела на ада ръката, имитираща тази позиция, е показана отрязана, посивяла от гниене и прободена през центъра и с хазартен зар на пръстите ѝ, в долната лява част на ада върху син диск. Посланието ѝ е жестоко, но ясно…

Смята се, че използваните цветове са символични.

Розовото, например, символизира божествеността, тъй като както Бог (на първия панел), така и фонтанът на живота зад него сияят с топлия нюанс. Синьото трябва да символизира Земята, а оттам и нейните удоволствия, като сини плодове за вкусване, сини бъчви, от които да се отпива, сини езера, в които да се къпем, и съни същества, с които да се забавляваме. Червеното представлява страстта. Земните тонове са разума: колкото по-тъмни са кафявите му нюанси, толкова по-непоправим е станал човекът. И накрая, яркия зелен цвят, сияен в първия панел и почти напълно отсъстващ в последния, подкрепя теорията, че той представлява добротата.

„Градината„ на земните удоволствия вероятно е по-голяма, отколкото си мислите.

С всички тези детайли бихте очаквали тя да е голяма. Но „Градината“ е доста-доста голяма. Цялта е 205,5 cm на 384,9 cm.